Определение № 231 от 09.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 578/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Каст Футура-БГ“ ЕООД, [населено място] и „МД Транс“ ООД, [населено място], [община] срещу решение № 349 от 26. 11. 2019 г. по в. т. д. № 524/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, трети състав, с което след отмяна на решение № 321 от 14. 06. 2019 г. по т. д. № 197/2018 г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените от „Каст Футура-БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД пряк иск за заплащане на сумата от 93 636, 32 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ от 27. 12. 2016 г., сключен между „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД и превозвача „МД Транс“ ООД, обективиран в застрахователна полица № [ЕГН] от 27. 12. 2016 г., за възникнала на 19. 05. 2017 г. щета от погиване на товар, собственост на ищеца, превозван от превозвача „МД Транс“ ООД с товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], марка ДАФ, ведно със законната лихва, считано от 26. 03. 2018 г. до окончателното заплащане на сумата, както и иск за заплащане на сумата от 3 622, 63 лв., представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата от 93 636, 32 лв. за периода от 1. 11. 2017 г. до 19. 03. 2017 г. Обжалваното решение е постановено при участието на „МД Транс“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца. Касационният жалбоподател „Каст Футура-БГ“ ЕООД поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и процесуалния закон и необоснованост. Сочи, че изводите на въззивния съд относно дължимия размер на застрахователното обезщетение са основани на неправилно приложение на чл. 23, пар. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) /Конвенция CMR/. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, тъй като дължимото обезщетение било определено при съобразяване на извършена от застрахователя калкулация и съдът не допуснал експертиза относно размера на обезщетението при приложение на избрания от него метод на изчисление. Допускането на касационно обжалване касаторът „Каст Футура-БГ“ ЕООД основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните значими за изхода на делото въпроси: „Какъв е методът на изчисление и остойностяване на щетата – до действителната стойност, но не повече от лимита по чл. 2 на полицата, респ. чл. 23, т. 3 Конвенцията като се изчислява на бруто тегло товар общо или за всеки артикул поотделно? Как следва да се прилага лимитът на изчисление според полицата и Конвенцията – на бруто тегло не повече от 8, 33 SDR (разчетни парични единици) на кг за бруто товар, т.е. липсващо бруто тегло – но за целия товар или за всяка стока поотделно? Дали един от двата лимита следва да се приложи общо за целия товар или застрахователят може да избира за всеки артикул поотделно дали да остойности щетата по действителна (фактурна) стойност или по разчетни единици на товар? Може ли застрахователят да избира и прилага различен метод на остойностяване на всеки артикул поотделно, при изцяло и общо погинал товар?“ Въвежда въпросите по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото поради липса на практика на ВКС по тези въпроси. Позовава се и на решения на СГС и САС, в които се приема, че независимо от обстоятелството, че товарът е съставен от различни артикули, лимитът на отговорността на превозвача за липсващ товар по чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR /до 8, 33 SDR на килограм липсващо бруто тегло/ следва да се определи на основата на общото тегло по товарителницата. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд се е отклонил от разясненията на ВКС, намерили израз в решение № 6 от 19. 04. 2019 г. по гр. д. № 1714/2018 г., решение № 74 от 26. 07. 2017 г. по т. д. № 1047/2016 г., решение № 307 от 20. 03. 2012 г. по гр. д. № 284/2011 г. и решение № 341 от 6. 12. 2011 г. по гр. д. № 252/2011 г., като е отхвърлил иска, без да измени доклада на първоинстанционния съд относно доказателствената тежест. В изложението поддържа, че е засегнат и „въпросът за служебното задължение на въззивния съд да събере доказателства, респективно да назначи експертиза с конкретни въпроси за изясняване на спора, включително що се касае до метода на изчисление на застрахователя и дали той е математически верен, принципно правилен, на база на какъв принцип е изготвен и независимо от предходните въпроси, води ли този метод до резултат, за който следва искът да бъде отхвърлен“. Този въпрос, според касатора, е решен в противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Касационният жалбоподател релевира доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като решаващият състав е приложил неправилно чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR. Подалото касационна жалба трето лице – помагач „МД Транс“ ООД поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е заключил, че дължимото застрахователно обезщетение надвишава лимита по чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR, като е извършил калкулация на обезщетението за всеки артикул поотделно. Касаторът „МД Транс“ ООД сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси, за които твърди, че са обусловили правната воля на въззивния съд: „1. За приложението на лимита на чл. 23, т. 3 от Конвенция CMR и измененията в Протокола от 5. 07. 1978 г. към нея. За подхода при приложението на ограничението – дали следва да е общо за товар/сумарно или застрахователят разполага с право да прилага различен метод на остойностяване за всеки артикул поотделно?; 2. За тълкуване на договорите, за приложението на чл. 20 ЗЗД и за прочита, който съдът прави на клаузата на Конвенцията, респ. на чл. 2 на полицата, без да изходи от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. За необходимостта съдът при тълкуване да изходи от обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването му, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля.“ Твърди, че въпросите по т. 1 от изложението са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед липсата на практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR относно лимита на отговорността на превозвача. По отношение на останалите въпроси се позовава на разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 133 от 21. 06. 2019 г. по гр. д. № 2918/2018 г., ІІІ г. о. и решение № 122 от 18. 07. 2019 г. по гр. д. № 3238/2018 г., ІV г. о. Ответникът по касация „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД изразява становище за липсата на предпоставките за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационните жалби. Поддържа, че изводите на въззивния съд относно начина на калкулиране на лимита на отговорност на превозвача, респективно на отговорността на застрахователя, а именно не на базата на общото тегло по товарителницата, а на база на индивидуалното тегло на всеки артикул и опаковка, са правилни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът „Каст Футура-БГ“ ЕООД е увредено лице, спрямо което застрахованият при ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД превозвач „МД Транс“ ООД, трето лице-помагач отговаря за причинени при превоз на стоки вреди. Посочил е, че сключеният между превозвача и застрахователя договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, удостоверен чрез застрахователна полица от 27. 12. 2016 г., е вид договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като страните по договора са уговорили, че лимитът на отговорност на застрахователя е до действителната стойност на липсващия и увреден товар, но не повече от размера на обезщетението, определен в чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR и измененията в Протокол от 5. 07. 1978 г. към нея в размер на 8, 33 SDR на кг бруто товар и не повече от 200 000 евро. Изтъкнал е, че между страните няма спор, че при настъпилото на 19. 05. 2017 г. ПТП превозваната от застрахования превозвач „МД Транс“ ООД стока, собственост на ищеца – правоимащ, е била унищожена изцяло, поради което дължимото от превозвача обезщетение, съответно дължимото от ответника пряко на ищеца обезщетение (чл. 432, ал. 1 КЗ) следва да се определи на основание чл. 23, пар. 1 и 2 Конвенция CMR според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. Посочил е, обаче, че след определянето на дължимото обезщетение по този ред следва да се извърши преценка дали същото не превишава двете ограничения/лимити – 8, 33 SDR (разчетни единици) на килограм липсващо бруто тегло и общата сума от 200 000 евро. Решаващият състав е приел, че стойността на унищожената стока съобразно фактурите за нейното придобиване от страна на правоимащия ищец е в размер от 121 568, 26 евро, като спорът на страните /предвид заплатеното от застрахователя обезщетение на ищеца от 144 130, 86 лв./ се свежда до начина на приложение на лимитите при определяне на окончателното дължимо обезщетение. Въззивният съд е изразил становище, че ограничението по чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR /че размерът на дължимото обезщетение не трябва да превишава 8, 33 разчетни единици на килограм липсващо бруто тегло/ следва да се прилага съобразно действителното бруто тегло поотделно на всяка погинала вещ – стока или съвкупност от еднакви стоки, която е била предмет на договора за превоз, а не според общото бруто тегло на целия погинал товар. Аргументирал се е с това, че в случая е застрахована отговорността на превозвача по чл. 17 от конвенцията, при условията и в пределите на чл. 23, пар. 3, като товарителницата не съдържа данни относно стойността на стоката и не е налице изключението по чл. 24 – срещу заплащане на допълнителна цена по уговорка, изпращачът да обяви в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща определената в пар. 3 на чл. 23 граница, при което обявеният размер замества тази граница. Съгласно мотивите на решението възприетият от въззивната инстанция начин за определяне лимита на отговорността на превозвача, съответно на максималния размер на дължимото обезщетение от застрахователя на неговата гражданска отговорност е намерил отражение във вариант І на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Н.. В този вариант дължимото съобразно лимита по чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR обезщетение е изчислено при отчитане на теглото на всеки артикулен код и на цената на еднаквите артикули съобразно фактурите за закупуване на стоките от правоимащия и е определено на общата сума от 73 692, 94 евро, съответно 144 130, 86 лв., която както е изтъкнал съдът, е заплатена на ищеца от застрахователя. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. С оглед съвпадащия предмет на подадените касационния жалби от ищеца „Каст Футура - БГ“ ЕООД и третото лице-помагач „МД Транс“ ООД и съдържащите се в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите идентични въпроси касационните жалби следва да бъдат разгледани заедно. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материалноправните въпроси по т. 1 от изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационните жалбоподатели следва да бъдат обобщени като въпрос относно лимита на отговорността на превозвача за липсваща стока по чл. 23, пар. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Така обобщеният правен въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правната воля на въззивния съд. В обжалваното решение въззивния съд е приел, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение е обусловен от дължимото от превозвача на правоимащия обезщетение и следва да се определи по реда на чл. 23 Конвенция CMR в границата по пар. 3, от значение за която е не общото бруто тегло на целия погинал товар, а действителното бруто тегло поотделно на всяка погинала вещ - стока или съвкупност от еднакви стоки, предмет на договора за превоз. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса не е формирана практика на ВКС. По втория въпрос, въведен с изложението на касатора „Каст Футура – БГ“ ЕООД, относно задължението на въззивния съд да събере служебно експертиза за използвания от ответника-застраховател метод на изчисление на дължимото застрахователно обезщетение, представляващ оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, и по доводите за нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с правомощията на въззивния съд при непълен доклад и неразпределена доказателствена тежест, релевирани в т. 4 на изложението без формулиране на правен въпрос съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора. Касационното обжалване не може да се допусне по въпросите по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора „МД Транс“ ООД относно приложението на критериите по чл. 20 ЗЗД, тъй като тези въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд, съответно по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да формира изводите си за дължимото застрахователно обезщетение от ответника - застраховател на гражданската отговорност на превозвача, въззивният съд, с оглед функционалната обусловеност на задължението на застрахователя от задължението на застрахования превозвач, е тълкувал и приложил чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR относно лимита на отговорността на превозвача, към който препраща и застрахователната полица. В случая не се касае до неизвършено дължимо тълкуване на клауза от договора, в какъвто смисъл са доводите на касатора, а до приложение от съда на правилото на конвенцията. Поради това не е обосновано значението за изхода на спора на поставените въпроси относно приложението на критериите на чл. 20 ЗЗД. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от касационните жалбоподатели следва да внесе държавна такса в размер на 1 945, 18 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение