Определение № 11817 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от началник сектор при отдел “ Оперативен дежурен център“- СДВР чрез юрк.Георгиева против Определение № 18193 от 27.09.2024г. на Административен съд – София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 8936/2024 г. С обжалваното определение е спряно предварителното изпълнение на Заповед № УРИ 392 ПАМ-278/24.08.2024г. на началника на 02 сектор ООДЦ- СДВР за принудително настаняване на А. А., поданик на Йордания, роден на [дата]. в [населено място], [ЛНЧ] в [наименование] при дирекция „Миграция“- [населено място]. С определението е постановено и незабавното освобождаване на лицето от [наименование] при дирекция „ Миграция“- [населено място] след влизането му в сила. В жалбата са изложени доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е връчил препис от молбата за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт на ответника, като по този начин не му е предоставена възможност да изрази становище и съответно е нарушено правото му на защита. Твърди се, че не са налице предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК, тъй като обстоятелството, че А. А. е записан като студент по медицина е посочено и в жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ, поради което не представлява ново обстоятелство по смисъла на закона. Изложени са и доводи, които касаят съществото на спора, а не конкретното производство. Моли обжалваното определение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 8936/2024 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на А. А., поданик на Йордания с Заповед № УРИ 392 ПАМ-278/24.08.2024г. на началника на 02 сектор ООДЦ- СДВР за принудително настаняване на лицето в [наименование] при дирекция „Миграция“- [населено място]. В съответствие с чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ, заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. За да спре предварителното изпълнение на обжалваната заповед решаващият състав е приел, че оспорващият е доказал, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта би могло му причини значителни или трудно поправими вреди. Като основание по чл.166, ал.2 от АПК се сочи, че на 13.09.2024г. на оспорващия са възстановени правата като студент 3-ти курс в Медицински университет София и е записан за студент за учебната 2024-2025г. Учебният семестър започва на 24.09.2024г. и продължава до 10.01.2025г., т.е. семестърът вече е започнал. Принудителният престой на оспорващия в [наименование] и свързаното с това отсъствие от лекции и упражнения, както и невъзможността му да се явява и да полага изпити се явява достатъчно основание да му бъдат отнети студентските права и да загуби постигнатото до този момент, свързано с обучението му като хуманитарен лекар. Съдът е приел за основателен и довода, че тези вреди имат както материален характер- загуба на платените семестриални такси, средства за издръжка и за жилище, така и нематериални такива, свързани с положените усилия и труд, загубено време и надежди. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в настоящия случай са представени доказателства в тази насока. Новто обстоятелство по смисъла на закона, е представеното с частната жалба удостоверение N ЧС-2750/24.09.2024г., видно от което е, че А. А. е записан за редовен студент Пи обучението му се извършва на български език. Следователно, налице е и втората предпоставка по чл.166, ал.2 от АПК нови обстоятелства, настъпили след издаване на оспорената заповед. Обосновано решаващият състав е изложил, че редовната форма на обучение изисква присъствие на учебни занятия, а предвид факта, че обучението се води на български език, в още по-голяма степен е от значение присъствието на оспорващия, за да придобие знания по езика, на който предстои да полага изпити съгласно учебната програма. Правилно АССГ е посочил и приложението в конкретния казус на правото на ЕС, Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година, като в тази насока, на осн.чл.221, ал.2 от АПК настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като не му е връчен препис от частната жалба и не му е предоставена възможност да изрази становище по нейната основателност, но настоящият състав намира, че нарушението не е от категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. По изложените съображения, обжалваното определение като допустимо, валидно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание 1-во във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение