Определение № 5004 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2414/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, преди Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 37 от 27.02.2025 г. по гр.д.№ 1/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Пазарджишки окръжен съд по гр.д.№ 113/ 2023 г. и по този начин са отхвърлени исканията на КОНПИ против А. Б. У. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество на обща стойност 161 700 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя като основание за допускане на касационното обжалване въпросите 1. „Допустимо ли е понятието значително несъответствие по смисъла на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество да бъде отъждествявано с имущество на стойност на или над 150 000 лв.?“; 2. „Има ли изискване в ЗОНПИ за минимална стойност на имуществото като предпоставка за отнемане в полза на държавата?“; 3. „Допустимо ли е за доказан доход да се приемат суми само по свидетелски показания на близки и роднини на ответника, без същите да са подкрепени с писмени доказателства?“; 4. “При приемане доход на получени суми представляващи дарения за годеж следва ли да се изследват разходите, извършени за церемонията по годежа?“; 5. „Може ли само чрез гласни доказателства да бъде установено получаване на средства и следва ли същите да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК?“; 6. „Следва ли да се приемат за законен доход предоставени в заем на ответника суми при липса на данни дали третото лице е разполагало с такива средства, за да ги предостави?“; 7. „Следва ли твърдяно начално салдо да се приеме за законен доход, в случай, че не са посочени данни за извършени разходи и следва ли да се отчете отдалечеността на периода на получаването към изследвания проверяван период?“; 8. „Следва ли да се приеме за безспорна продажба на имущество, при събрани доказателства по реда на чл. 192 ГПК в обратния смисъл и ако се приеме неналично имуществото в края на проверявания период следва ли да се отчита като приход сумата от продажбата му в случай, че за придобиването на това имущество не е установен законен източник на средства?“; и 9. „Коя стойност на придобитото имущество, налично в края на проверявания период, следва да се приеме – стойността на имуществото към датата на придобиването му или стойността на имуществото към датата на предявяване на иска, респ. датата на изготвяне на заключението по съдебно-оценителна експертиза?“. Според касатора първите седем въпроса са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а последните два имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като в нарушение на правилата на формалната логика и прилагайки закона в противоположния му смисъл въззивният съд приел, че за да бъде постановено отнемане на имущество по рида на ЗОНПИ то следва да е на стойност над 150 000 лв в края на проверявания период. Ответната страна А. Б. У. оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решене, а по наличието на основания за достъп до касационен контрол заявява бланкетно, че такива не са налице. Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е установил, че с решение № 3133/ 09.11.2022 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Благоевград за това, че А. Б. У. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2443 ЗМ 162/ 2018 г. на ОД МВР – Благоевград и пр.пр.№ 3213/ 2018 г. на Окръжна прокуратура – Благоевград за извършено престъпление по чл. 248а ал.5 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Започнала проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на ответника за периода 03.12.2011 г. - 03.12.2021 г. В хода на проверката било установено, че с нотариален акт № 68, т.I, рег.№ 470, н.д.№ 67 /25.06.2020 г. на нотариус рег. № * А. Б. У. е закупил поземлен имот, чието отнемане се претендира в настоящето производство, според акта за сумата 38 000 лв., получена напълно от продавачите от купувача по банков път преди подписване на нотариалния акт. Данъчната оценка на недвижимия имот към датата на сделката била 37 497,10 лв. С договор за покупко-продажба от 26.08.2016 г. ответникът придобил мотоциклет, марка МЗ, модел 251, рег. [рег.номер на МПС], първоначална регистрация 02.04.1990 г., рама № *, двигател № *, за сумата 100 лв., платена на продавача изцяло и в брой от купувача при сключване на договора. Този мотоциклет ищецът който продал на 29.06.2018 г. на трето лице за сумата 200 лв, с договор без нотариална заверка на подписите. Такава заверка не била и нужна, тъй като 144 ал.1 ЗДвП предвиждал собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, с изключение на определени моторни превозни средства. Процесният мотоциклет не попадал в изключенията и договорът за прехвърляне собствеността бил сключен в надлежната писмена форма по чл.144 ал.1 ЗДвП, затова той не бил наличен в имуществото на ответника в края на проверявания период. Средната му пазарна стойност към датата на придобиване била 1 200 лв., а към датата на заключението /септември 2024 г./ била 2 000 лв. Процесният недвижим имот с построените в него сгради имал пазарната стойност към датата на придобиването му 125 158 лв, а към февруари 2024 г. – 206 590 лв. От показанията на свидетелите Д. У., Б. У. и А. И., отчитайки близките им връзки с ответника, установил, че ответникът живее със съпругата си в [населено място], [община], * област, в едно домакинство с неговите родители, които им помагат физически и финансово, поемайки основните разходи в домакинството. През юни 2020 г. ищецът поискал от свидетелката У. в заем 8 000 лв, които тя му дала, тъй като били в много близки отношения и тя вярвала, че в един момент той ще й ги върне, макар все още да не го е направил, но тя не бързала, а за получените пари била съставена разписка. През септември 2009 г. ответникът и Х. И., с която и понастоящем ответникът съжителства, направили годеж с много гости, на който събрали над 40 000 лв, които запазили и впоследствие харчели за нуждите, които имали. Според свидетеля И. събраната сума била 40 – 50 хиляди лева. На 10.06.2020 г. свидетелят У. дал 5 000 лв в заем на ответника. За сделката не била съставена разписка, тъй като двамата си имали доверие. Парите не били върнати. През 2021 г. свидетелят И. дал на дъщеря си и ответника в заем 7 000 лв., без да поставя срок за връщане на парите. За проверявания период от 03.12.2011 г. до 03.11.2021 г. А. У. и лицето, с което живеел на съпружески начала - Х. И. - имали приходи в общ размер 177 121,41 лв, обичайните и извънредните им разходи и имущество възлизали общо на 318 324,62 лв. /289 352,92 лв., ако не се включи неналичното към момента на предявяване на иска имущество/. Установен бил отрицателен нетен доход за проверявания период. За да бъде отнето имущество в полза на държавата по реда на ЗОНПИ,било необходимо да се установи значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход /над 150 000 лв. за целия проверяван период/. Законът презумирал, че едно имущество е придобито незаконно, ако не бил установен законен източник на доходите за придобиването му /чл. 5, ал. 1 от закона/. Доколкото не е наличен в патримониума на ответника към края на проверявания период, стойността на процесния мотоциклет не следвало да участва при определяне размера на несъответствието. През проверявания период законните доходи на ответника У. били в размер 163 660,85 лв, а обичайните и извънредните разходи на домакинството на ответника били общ размер на 138 322,63 лв. Размерът на наличното към края на проверявания период имущество бил в размер на 125 388,29 лв. /125 158 лв. стойност на недвижимия имот и 230,29 лв. налични средства в банка/. Нетният доход на ответника бил нулева величина, затова съпоставянето между придобитото имущество и нетния доход щял да бъде равен на стойността на придобитото имущество. Доколкото имуществото било на стойност под 150 000 лв. /към датата на придобиването му то било на стойност 125 388,29 лв./, не можело да се приеме наличието на значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход за проверявания период. Дори да не било така, в случая бил установен положителен нетен приход на ответника от 25 338,22 лв. /163 660,85 лв. – 138 322,63 лв./, който, съпоставен със стойността на придобитото имущество от 125 388,29 лв., водел до несъответствие от 100 550,07 лв., което е под размерите по с § 1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ. Щом не било установено несъответствие между нетните доходи и имуществото на проверяваното лице в значителен размер, т.е. над 150 000 лв., не били налице всички елементи от фактическия състав на правото на отнемане на придобитото от него имущество. Няма основание така мотивираното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси. Първите два въпроса са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, съдът е съобразил установената практика, според която нетният доход на проверяваното лице за проверявания период не може да е отрицателна величина. В този случай значително несъответствие може да има, когато наличното в края на проверявания период имущество и паричната равностойност на отчужденото през същия период незаконно придобито имущество надхвърля 150 000 лв. В ЗОНПИ няма изискване за минимална стойност на имуществото в края на проверявания период като предпоставка за отнемане в полза на държавата, но има изискване стойността на това имущество да надхвърля със сумата 150 000 лв нетния доход на проверяваното лице, само в който случай законът допуска за образуване на производство за отнемане /чл.107 ЗОНПИ/. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по първите два въпроса не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Не е налице това основание и по въпросите от 3 до 6. Свидетелските показания на близки и роднини на ответника, без оглед дали са подкрепени с писмени доказателства, могат да бъдат годен източник за установяване на доходи, ако при съвкупното обсъждане на всички доказателства по делото съдът достигне до извод за тяхната достоверност. При установяването на приход с източник дарения за годеж следва да се изследват разходите, извършени за церемонията по годежа, но твърдения и данни за тези разходи следва да изложи ищецът по делото, не ответникът. Показанията за предоставени в заем на ответника суми от трето лице, при липса на данни дали това трето лице е разполагало със средства за предоставянето на заема, следва да бъдат преценявани със засилена критичност, но е възможно /с оглед останалите обстоятелства по делото/ в определени случай съдът да ги намери за достоверни. Въпросите, формулирани под номер 7 и 8, не отговарят на изискванията, които чл.280 ал.1 ГПК поставя към общото основание за достъп до касационен контрол. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На тези изисквания въпроси 7 и 8 не отговарят, тъй като те се отнасят до фактическите установявания на въззивния съд и извършения от него доказателствен анализ. С тези въпроси касаторът всъщност изразява несъгласие с приетото от въззивния съд, че началното салдо по сметки на ответника е негов доход и че мотоциклетът, който е притежавал, е отчужден преди края на проверявания период. По въпроси, свързани с фактическите констатации на въззивния съд, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Последният въпрос обуславя обжалваното решение, но по него не е налице претендираното от касатора допълнително основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Както е прието в цитираното Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, въпросът, по който може да бъде допуснат касационен контрол, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и по прилагането му няма противоречива практика. Незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване /чл.148 ал.1 ЗОНПИ/ и стойността му към датата на предявяване на иска или към датата на изготвяне на заключение на съдебно-оценителна експертиза не е релевантна за икономическия анализ. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по доводите за очевидна неправилност. Тези доводи са във връзка с разрешаването на първите два въпроса, поставени от касатора. Доколкото разрешенията на въззивния съд по тези въпроси съответства на установената практика, обжалваният акт не може да се окачестви като „очевидно неправилен“. Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, а на ответника се дължат разноски. Такива той не е извършил, но доколкото е представляван пред съда от адвокат при условията на чл.38 ЗАдв, на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да бъде определено възнаграждение, което КОНПИ да заплати. Претендирани са 10 650 лв, но тази претенция е прекомерна за единственото осъществено от адвоката процесуално действие – изготвяне на отговор срещу касационната жалба на две непълни страници. Съдът уважава искането до размер 1 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд