Определение № 233 от 31.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3707/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение № 544/01.10.2015г. постановено по ч. т. д. № 2012/2015г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което частната касационна жалба на жалбоподателя против определение № 174/09.03.2015г. на Варненски апелативен съд за потвърждаване на определение № 488/11.11.2014г. на Шуменски окръжен съд за прекратяване на производството и изпращането му за разглеждане от Шуменски районен съд е оставена без разглеждане. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в конкретизацията на частната жалба. Ответната страна не взема становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], съставът на Върховния касационен съд е приел, че без значение за допустимостта на частната касационна жалба е обстоятелството, че с нея се оспорва указаната от ищеца и възприета от съда цена на иска. Съдът е счел, че определената по този ред цена обвързва касационната инстанция при преценка за допустимостта на частната касационна жалба по чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК независимо, дали оплакванията на жалбоподателя се отнасят до начина на определяне на цената на иска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Съобразно константната съдебна практика на ВКС, определящо за квалифициране на определението на съда като такова по чл.70, ал.1 ГПК, е не наличието на изричен диспозитив по определяне на цената на иска, а обективното прилагане на последиците от определена от съда цена на иска по въведен от ответната страна или служебно от съда спор относно същата, какъвто е и настоящият случай, при който въпросът за родовата подсъдност е предпоставен от спора за цената на иска. Цената на иска за нищожност на договор за наем, при поето насрещно задължение на наемателя за извършване на ремонтни работи, правилно е определена от първоинстанционния съд по чл.70, ал.3 вр. чл.69, ал.1, т.5 от ГПК. Същата е под 5 000 лева, поради което крайният извод на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на частната жалба на основание чл.274, ал.4 ГПК е правилен. Предвид изложеното, определението на Върховния касационен съд следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от гореизложеното настоящият състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд