Определение № 1063 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2947/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. А. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ю. против въззивно решение № 82 от 6.01.2023г. по в.гр.д. № 14125/2021г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20187492 от 17.09.2021г. по гр.д.№ 63061/2019г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за сумата от 2 200лв. и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск от Р. А. А. против “Дженерали Застраховане“АД за заплащане на сумата от 2 200лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 28.07.2014г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 28.07.2014г., потвърдено е решението в останалата част и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: При постановяване на акта си въззивният съд е мотивирал извода си за справедлив размер на обезщетение в размер на вече изплатените от застрахователя от 2 800лв.със следните мотиви: Налице са предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ/отм./: застрахованият виновно е увредил ищеца, причинявайки му болки и страдания, които са в причинна връзка с противоправното му поведение и е налице застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Единственият спорен въпрос относно приложението за критерият за справедливост в конкретния случай, въззивният съд е разрешил като е съобразил: 1.видът и интензитета на претърпените болки, в резултат на причинените му охлузвания по десен лакет, кръвонасядания с лек отток на лявото коляно,лявата подбедрица, вътрешния ляв е дисен глезен и долната повърхност на лявото ходило под глезена и петата, охлузване на дясно коляно, повърхностна травма на гръден кош, 2. Краткият период на възстановяване /7-14дни/, 3. фактът на наличие на пълно възстановяване, 4.възрастта на пострадалия /36г.към момента на ПТП/, 5.установените незначителни и краткотрайни причинени неудобства и дискомфорт при социални контакти, 6.социално-икономическите условия в страната към 2014г. /когато е настъпило застрахователното събитие/, както и 7.високият нормативно определен лимит на обезщетение за настъпили неимуществени вреди, който обаче трябва да се преценява съобразно установените като действително претърпени болки и страдания. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 ГПК. Поставя следните два въпроса, относими към начина на определяне на размера на обезщетение: 1. Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД при предявен иск срещу застраховател и какви са критериите при определяне на размера? и 2. До колко и до каква степен съдът при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди следва да съобрази нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от “Дженерали Застраховане“АД, представлявано от изпълнителните директори Д. и Д., чрез процесуалния представител адвокат Х., с който се оспорва както допустимостта на жалбата, поради липса на посочените специални основания, така и нейната основателност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 100лв., реалното извършване на които установява с представена фактура № 524 от 29.06.2023г. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт не следва да се допуска до касационно обжалване, доколкото по поставените въпроси е налице обилна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, поради което не може да се приеме, че е налице някое от посочените от касатора специални основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, чл.280, ал.2 ГПК. Въпросът за критерият за справедливост е изяснен с ППВС №4/1968г., в което е посочено, че той е способът, чрез който се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди. Паричният еквивалент на моралните вреди се определя след изясняване на засегнатите блага и оценяване на стойността, които те са имали за своя притежател. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда след съвкупна преценката на всички конкретно установени по делото обстоятелства - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и решението на съда е в съответствие с посочения принцип, когато са съобразени всички установени релевантни обстоятелства чрез ангажираните по делото доказателства. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат както обществено - икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, така и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тези лимити обаче са само ориентир за икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждащото събитие. Сами по себе си те не са определящи за размера на обезщетението, което както беше посочено се преценява от съда съобразно конкретно установените за случая релевантни факти и обстоятелства от значение за установяване на реално претърпените болки и страдания. Доколкото въззивният съд е съобразил горепосоченият подход, при постановяване на акта не е налице допуснато противоречие с установената съдебна практика, което изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От своя страна – наличието на трайно установена съдебна практика, която не следва да бъде променяна, изключва и специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Основанието по чл.280, ал.2 ГПК също не е налице доколкото очевидната неправилност предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, а подобен порок, в случая не се установява. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъди установените като реално извършени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 100лв. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение