Определение № 112 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 46/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от „Е.ОН Б. п.”-АД-гр.В.,представлявано от процесуален представител адв. П. Г., срещу определение № 547/02.08.2012 г. по ч.гр.д.№405/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу протоколно определение от 25.04.2012 г. по в.т.д.№ 301/2012 г. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно ВКС е приел, че няма интерес от обжалване на определението от 25.04.2012 г. на Варненския окръжен съд и обосновава наличието на такъв с евентуалната възможност, в случай, че частната жалба бъде уважена, да подаде молба за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 ГПК.Счита,че така се преодолява различната компетентност на различните по степен съдилища и се открива възможността спорът да приключи с решението,постановено от първоинстанционния съд.Иска отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество. Ответникът по частната жалба М. Ж. Ж. с писмен отговор подаден чрез процесуалния му представител адв.П. П. оспорва жалбата.Претендира разноски. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение. Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното: С решение на Варненския районен съд е уважен иск по чл.124 ал.1 ГПК, като е признато за установено спрямо жалбоподателя, че ищецът не му дължи сумата 797,44 лв. представляваща корекция за потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за битово потребление за периода 16.04.2010 г.-21.09.2010 г.Решението е обжалвано пред Варненския окръжен съд. В с.з. проведено на 25.04.2012 г. по в.т.д. №301/2012 г. жалбоподателят е направил възражение за неподведомственост на спора и е поискал изпращането му за разглеждане от Административен съд. То е оставено без уважение с протоколно определение, по съображения, че спорът е граждански, а не административен. С решение № 791/22.05.2012 г. делото е решено по същество, като е потвърдено решението на първоинстанционния съд. Протоколното определение от 25.04.2012 г. е обжалвано с частна жалба пред ВКС. С обжалваното определение тя е оставена без разглеждане. ВКС, състав на ІІІ г.о. е приел, че е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от разглеждане на възражението му за неподведомственост, тъй като спорът е разрешен с влязло в сила съдебно решение. ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира, че обжалваното определение на ВКС е правилно. Възражението за неподведомственост на спора, направено за пръв път пред въззивния съд по своя характер е оплакване за недопустимост на решението, постановено от първоинстанционния съд. По това оплакване въззивният съд се е произнесъл с решението си, като е приел, че с предявения иск по чл.124 ал.1 ГПК е бил сезиран надлежен родово компетентен съд. Процесуалният ред за защита при оставено без уважение възражение за неподведомственост, направено за пръв път пред въззивния съд, е чрез касационно обжалване на решението на въззивния съд, ако това е допустимо с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК. Направеното искане от ответника по частната жалба за присъждане на разноски с оглед изхода на делото следва да бъде уважено на основание чл.78 ал.3 ГПК. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,