Определение № 50070 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3240/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. М. срещу решение № 80 от 08.06.2022 г. по в.гр.д.№ 518 от 2021 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска и търговска колегия, втори съдебен състав, с което е потвърдено решение № 434 от 29.10.2021 г. по гр.д.№ 652 от 2020 г. на Великотърновския окръжен съд в обжалваната му част за отхвърляне на предявения от М. Г. М. срещу М. С. Г. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата над присъдения от първоинстанционния съд размер от 20 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2018 г. до окончателното плащане, до пълния предявен размер от 120 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди на ищцата М. М. от смъртта на брат й К. Г. М., настъпила на 30.07.2018 г. в резултат на прострелването му от ответника М. Г. на 29.06.2018 г. В жалбата се твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно като постановено при допуснато от съда съществено процесуално нарушение и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. по въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Ответникът М. С. Г. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. Не е налице обаче соченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос, поради следното: В посоченото от касаторката ППВС № 4 от 23.12.1968 г. е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при настъпила смърт от непозволеното увреждане са: възрастта на починалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, в която се приема, че справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице, както и че критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието на обществото. Обжалваното решение не противоречи, а напълно съответства на практиката на ВКС по поставения въпрос: Видно от мотивите на решението, при определяне на конкретния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид всички посочени в ППВС № 4 от 1968 г. конкретни обстоятелства: възрастта на починалия- 59 г., общественото му положение и отношенията му с ищцата. Отчел е, че ищцата М. М. е била в близки отношения с брат си К. М., независимо че е имало известен период от време, в който не са общували във връзка със спорове относно продажбата на наследствен апартамент. Между тях са съществували отношения на взаимна привързаност и обич, нормални за такава родствена връзка. За да достигне до този извод, съдът е кредитирал показанията на дъщерята на ищцата М. М.- Р. И., че ищцата и брат й не са живеели в едно домакинство, но са се срещали редовно; споделяли са помежду си; ищцата е готвела, прала е дрехите на брат си; той се е къпел и от време на време е нощувал при нея; помагал й е за гледането на децата й. Не са кредитирани показанията на другия разпитан свидетел И. М., като обосновано е прието, че те касаят сравнително кратък период от време /няколко месеца през 2014 г.- 2015 г./, а нежеланието на К. М. да споделя със свидетеля за сестра си, за което свидетелствал М., не означавало непременно, че той не е общувал с нея и с децата й. Съдът е взел предвид и че от смъртта на брат си ищцата действително е претърпяла болки и страдания: според заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза на в.л.Д. П. и показанията на свидетелката Р. И. ищцата преживяла емоционална травма, развила траурна реакция на скръб при смърт на близък човек /плачела, изпадала в нервни кризи/ и към момента на изготвяне на експертизата продължавала да се разстройва като се спомене за събитието /прострелването на брат й, престоят му в болница и последвалата му смърт/, а в личностния й профил се установявала висока невротизация на личността. Доколкото в частта за основанието на иска решението не е обжалвано от ответника, в настоящото производство не следва да се проверява съответствието на решението с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2016 г. на ОС на НК, ГК и ТК на ВКС, че на братята и сестрите на починало в резултат на непозволено увреждане лице се дължи обезщетение за неимуществени вреди по изключение: само когато е несъмнено доказано, че между починалия и претендиращия обезщетението е създадена особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка и претендиращият обезщетението е претърпял от неговата смърт продължителни болки и страдания. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение