Определение № 48 от 24.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 118/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. В. А. от Б., чрез адв. Е. Т. срещу решение №1-102 от 20.10.2011г., по в.гр.дело №831/2011г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му по чл.422 ГПК срещу А. С. С. от [населено място] за сумата от 9466лв. по запис на заповед от 13.05.2009г., ведно с месечна лихва от 3%. Ответникът по касация А. С. С. в писмен отговор заявява становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но същата е процесуално недопустима. С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. В случая делото е търговско – искането е за установяване на вземане по реда на чл.422 ГПК с основание запис на заповед, с цена на иска до 10 000 лв. Като съобрази, че предмет на спора е търговска сделка / чл.286, ал.2 във връзка с чл.1, ал.1, т.8 ТЗ/ и императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, налице е процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение от ВКС, ТК. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС