Определение № 98 от 14.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 209/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК

Образувано е по частна касационна жалба на лицата, осъществяващи функциите синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, срещу определение № 698/08.11.2021 г. по в.ч.т.д. № 964/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 263 496/25.06.2021 г. по т.д. № 902/2020 г. на Софийски градски съд за връщане на подадена искова молба, обективираща иск с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, както и са присъдени разноски в полза на ответника.

Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено, а съдопроизводствените действия по иска – продължени. В жалбата инвокира доводи за неправилно прилагане на правните последици от обявената противоконституционност на §7 ПЗР ЗИДЗБН. Излага доводи, че нормата на §3 ЗИДЗБН продължава да е действаща. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя три въпроса като счита, че те имат значение за развитие на правото. Въпросите са следните:

1. „Имат ли действие /в какво се изразява/ решенията на Конституционния съд на РБ, с които се обявяват за противоконституционни действащи към момента на влизане в сила на конституционното решение правни норми, спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и спрямо правоотношения, които не са приключени по време на влизане в сила на това решение?“

2. „Има ли действие обявената за противоконституционна норма на §7 ПЗР ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г., върху прилагането и действието на нормата на §3 ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г., с която се променя преклузивният срок за предявяване на отменителни искове в производството по банкова несъстоятелност по чл. 62, ал. 1 ЗБН, при положение, че разпоредбите на §3 ЗИДЗБН и на чл. 62, ал. 1 ЗБН не са изрично обявени за противоконституционни?“

3. „Коя е приложимата редакция на чл. 62, ал. 1 ЗБН след обявяване за противоконституционна на норма на §7 ПЗР ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г. с Решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г.?“

Ответникът по частната касационна жалба Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ я оспорва с твърдения, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Заявява становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол, доколкото на поставените въпроси е отговорено с Решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г., Решение № 4/14.05.2020 г. по к. д. № 9/2019 г., Решение № 22/31.10.1995 г. по к. д. № 25/1995 г., както и Решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд София е приел, че искът по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН е недопустим поради обявената с решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България противоконституционност на §7 ПЗР ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г. Изтъкнал е, че се касае за заварено от решението на Конституционния съд съдебно производство, поради което нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН не следва да бъде прилагана с обратно действие. Извод, който е извлякъл от разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето КРБ.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че по отношение на поставените от частния касационен жалбоподател въпроси не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Относно правните последици на решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България по отношение заварените искови производства е формирана практика на ВКС с постановяване на решение № 60113 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2897/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60142 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60139 от 26.11.2021 г. по т. д. № 1828/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60158 от 3.12.2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 60131 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2676/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60178 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2028/2020 г. на ВКС, І т. о. и др. С цитираните актове е съобразено и даденото с решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Съставите са приели, че обявената противоконституционност на разпоредби от ЗБН води до отпадането им като част от обективното право. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя даденото разрешение, като то следва да се приложи и по отношение на обявения за противоконституционен §7 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. С него е придадено обратно действие на изменението, регламентирано с §3 ЗИДЗБН, обн. в същия брой на ДВ, предвиждащо петгодишен срок за предявяване на исковете по чл. 60 ЗБН. По силата на §7 ПЗР на ЗИДЗБН този петгодишен срок се прилага не от датата, на която влиза в сила §3 ЗИДЗБН, а и за заварените производства по несъстоятелност, т. е. на изменението е придадено същинско обратно действие. Така исковете по чл. 60 ЗБН, за които към датата на изменението с ДВ, бр. 22 от 2018 г. срокът за предявяване е бил изтекъл, са се явили допустими. С отмяната на §7 ПЗР на ЗИДЗБН обратното действие е отпаднало, съответно изменението, регламентирано с §3 ЗИДЗБН, се явява неприложима разпоредба, тъй като действието му е за напред.

Изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН е в съответствие с формираната практика по значимите за делото правни въпроси относно действие на решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд, което изключва наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо, достъп до касация следва да бъде отказан.

На основание чл. 60, ал. 4 ЗБН и чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. за подадената частна жалба и в размер на 2 000 лв. за предявения иск, или общо в размер на 2 015 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС