Определение № 50517 от 24.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1553/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аутотехника“ ООД – [населено място], срещу решение № 30 от 14.01.2022 г., постановено по в.т.д. № 993/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което ( след отмяна на р ешение № 260848/27.05.2021 г. по т.д. № 1414/ 2019 г. на СГС в обжалваната му част ), е отхвърлен предявеният на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ иск от „Аутотехника“ ООД против „Застрахователно дружество Евроинс" АД до размер на присъдената от първата инстанция сума от 20 096.93 лв,, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че незаконосъобразно апелативният съд е приел наличие на „изключен“ от застрахователно покритие риск, без да се съобрази с легалната дефиниция на „застрахователен риск“, посочена в § 3 от ДР на КЗ и с императивната разпоредба на чл. 345, ал. 1 т. 5 КЗ. Сочи се, че „пожар по време на движение на МПС“ е класическата хипотеза на застрахователното събитие „пожар“, покрито със сключената от ищеца застраховка „Пълно Каско“ и че в случая не са налице обстоятелствата по чл. 408 КЗ за отказ на застрахователя за плащане на дължимото застрахователно обезщетение. Акцентира се върху заключенията по извършените пожаро-технически експертизи, от които се установява, че процесният пожар е възникнал внезапно и непредотвратимо, без предварителни индикации за наличието на дефект в някои от агрегатите на автомобила, т.е на експлоатационен дефект, който да попада в изключенията от застрахователното покритие по чл. 6, ал. 1 т. 20 от ОУ на застрахователния договор. В тази връзка касаторът се позовава и на факта, че ответното дружество е направило частично плащане по същата щета в размер на 4 204.40 лв. Отделно се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила, въззивният състав не е направил съвкупна преценка и не е обсъдил събраните по делото доказателства, в резултат на което е формирал необоснован и напълно произволен извод, че по силата на договора страните са изключили от обхвата на застрахователното покритие възникналия пожар, независимо от неговия инцидентен характер и неговата непредвидимост. Претендира се отмяна на въззивното решение, осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимото обезщетение, ведно със законната лихва, както и да му заплати разноските по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касация. Очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована с допуснатото от въззивния съд разширително тълкуване на императивната разпоредба на чл. 345, ал. 1, т. 5 КЗ, както и с несъобразяването с понятието „застрахователен риск“, уточнено в § 3 от ДР на КЗ. Индикирано е, че са поставени два материалноправни въпроса, но фактически формулираният от касатора правен въпрос е само един, а именно: „Приложима ли е нормата на чл. 408 КЗ при определяне отговорността на застрахователя в хипотезата на изключен от покритие риск, когато настъпването на застрахователното събитие не е обусловено от съществено неизпълнение на задълженията на застрахования?". Сочи се, че така формулираният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 167 от 07.02.2017 г. по т.д. №1655/2015 г. на II т.о., а също така, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество „ЗД Евроинс" АД – [населено място], в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Според застрахователя въпросът не е относим за спора, доколкото, възприемайки, че не е настъпило застрахователно събитие, въззивният състав в случая е изключил приложението на чл. 408 КЗ. Отделно се сочи, че въпросът нито противоречи на формираната практика на ВКС с решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. №1655/2015 г., II т.о., нито е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационното производство.

От третото лице –помагач на ищеца, „М Кар“ ООД е депозиран писмен отговор, в което е застъпено становището, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, както и че същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са представени писмени отговори на касационната жалба от третите лица – помагачи на ищеца „Ауто Бавария" ООД и „Домейн Менада" ЕООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение № 260848/27.05.2021 г., постановено по т.д. № 1414/2019 г. на СГС в обжалваната му от „ЗД Евроинс" АД част, с която искът на „Аутотехника“ ООД е бил уважен до размер от 20 096.93 лв. ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г., като вместо това е отхвърлил предявения на основание чл. 405, ал. 1 КЗ иск от „Аутотехника“ ООД против ответника „ЗД Евроинс" АД до размер на присъдената от първата инстанция сума от 20 096.93 лв, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 04.10.2018 г. застрахователно събитие - пожар по време на движение на л.а. „БМВ Х5" с ДК [рег.номер на МПС], като покрит риск по застрахователна полица № 00500100251270/17.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г.

На базата на събраните по делото доказателства въззивният състав е приел за безспорно установено, че:

• с Договор за покупко-продажба от 12.06.2015 г. ищецът „Аутотехника" ООД е закупил и е станал собственик през 2018 г. на л.а. БМВ Х5 с ДК СВ 7386АМ, който впоследствие предоставил на лизинг на трето лице;

• процесният автомобил е бил застрахован при „ЗД Евроинс" АД по застрахователна полица "Каско на МПС № 00500100251270/ /17.05.2018 г., при застрахователна сума от 48 139.99 лв. за периода от 18.06.2018 г. до 17.06.2019 г. като всички вноски по полицата са били своевременно заплатени;

• на 04.10.2018 г. в [населено място] е възникнал инцидент с лекия автомобил БМВ Х5 с ДК СВ 7386 АМ, управляван от Ц. Д., при който е изгоряла цялата ходова част на автомобила. В протокола за ПТП е отразено, че щетата на автомобила е настъпила в резултат на самозапалването му по време на движение.

– от показанията на св. Ц. Д., водач на процесния автомобил се установява, че на 04.10.2018 г., движейки се по магистрала в посока от [населено място] към [населено място], получил съобщение от компютъра на автомобила за проблем в системата на задвижване с указания да намали скоростта и да потърси сервиз. По тази причина, свидетелят намалил скоростта от 100-130 км.ч. на 60 км и след отбивката за [населено място] отбил принудително, възприемайки сигнализация за проблем от останали участници в движението и наличието на дим ,излизащ от под автомобила. При слизането и огледа на автомобила свидетелят констатирал наличието на пламъци, които не успял да угаси, поради което сигнализирал на тел. 112, а непосредствено след това и лизингодателя „Аутотехника" ООД. Автомобилът е бил ползван в продължение на 5-6 месеца преди инцидента, бил е обслужван при необходимост. Единственият възникнал проблем преди пожара е бил във връзка с турбото на автомобила, който проблем е бил своевременно отстранен, като на 01.08.2018 г. и на 25.09.2018 г., когато е извършено сервизно обслужване на процесния автомобил в „М Кар" ООД със смяна на малък турбо-компресор, въздушен филтър и масло, както и смяна микрофилтър рециркулация. Преди 2018 г. сервизното обслужване на процесния автомобил е било извършвано от друг оторизиран сервиз на „ Ауто Бавария" ООД;

• застрахователят своевременно е бил уведомен за станалия инцидент. От заявената за заплащане пред застрахователя претенция в размер на 33 563.22 лв. с ДДС по образуваната щета е заплатена сумата от 4 204.40 лв с ДДС.

• от заключението по допуснатата съдебно пожаро-техническа експертиза се установява, че огнището на пожара е отдолу на процесния автомобил в зъбната около границата на двигателния отсек и купето като най-вероятната причина за това е работата на някой от агрегатите, намиращи се в огнището на пожара. В изготвената комплексна пожаро-техническа експертиза се дава предположение, че пожарът е възникнал в долната дясна задна част на двигателя, където са обезшумителните кори на купето на автомобила в близост до ДПФ филтъра. Като най-вероятна причина за възникване на пожара е посочено попадането на частични от горими материали по корпуса/ламарината/ на филтъра, който е нагрят при работа до висока температура, като не е изключена вероятността горимите частици да са от обезшумителните кори на купето на автомобила. Вещите лица са разяснили, че пожарът става във връзка с това, че изгорелите газове не се изхвърлят, а се събират във филтъра и водят до получаване на запушване. Посочили са, че е налице светлинен индикатор за запушване над 50 % на филтъра, както и че при светване на лампичката се задейства отпушването като започва самопочистване. В електронните системи на процесния автомобила не са съхранени данни за сигнализация - звукова, светлинна тестова за нивото на запушване на ДПФ филтъра за твърди частици

• от заключението по извършената автотехническа експертиза е видно, че средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите на автомобила, резултат от пожара на 04.10.2018 г. при ремонт с нови части възлиза на сумата от 24 301.33 лв., която сума, приета за установена от първата инстанция като размер на обезщетението, не се оспорва от ответника с въззивната жалба.

Произнасяйки се по съществото на предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ въззивният съд е посочил, че основателността на иска предполага доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. Приемайки, че ищецът е изправна страна в правоотношение със застрахователя, (заплатил е дължимата застрахователна премия, изпълнил е задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи), въззивният състав е акцентирал върху заключенията по изготвените по делото експертизи, според които причина за възпламеняване на застрахования автомобил е дефект/неизправност/ на ДПФ филтъра, която не се дължи на поведение на застрахования, респ. на водача, на когото е било предоставено управлението на автомобила.

Според апелативния състав във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно възприетата от първата инстанция неоснователност на доводите за недължимост на застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск, основани на чл. 6, ал .1, т. 19 и т. 21 от Общите условия на застрахователя, нито във връзка с размера и начина на формиране на присъденото застрахователно обезщетение. В тази връзка въззивният състав е посочил, че се фокусира единствено върху направеното във въззивната жалба оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд за неналичие на изключен риск и то като направен през призмата на чл. 408 КЗ.

В обжалваното решение е отразено, че на твърдението на ищеца за наличие на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение по сключения между тях застрахователен договор, ответникът е противопоставил като основно възражение наличието на изключен риск, основано на клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ на застрахователя, предвиждаща изключение от застрахователното покритие за вреди, произлезли от дефект на агрегат, възел или детайл на застрахованото МПС или от други подобни естествени или експлоатационни причини. Съдът е подчертал, че чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ страните изрично са уговорили, че застрахователната полица не покрива вреди произлезли от дефект на агрегат на застрахования автомобил като по този начин и в съответствие с изискването на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ ясно и недвусмислено са очертали хипотеза с горното съдържание, при която няма да е налице настъпило застрахователно събитие, респ. - няма да се дължи застрахователно обезщетение при настъпването му. Предвид на това и с оглед установената по категоричен начин по делото причина за възникване на пожара в застрахования автомобил, а именно дефект на детайл на застрахованото МПС, въззивният състав е формирал извод, че с оглед взаимната договореност, страните са изключили от обхвата на застрахователното покритие произтеклите от процесното събитие вреди и не е налице твърдяното договорно основание за заплащане на застрахователното обезщетение за настъпването му, което прави неоснователен предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ.

Въззивният съд е акцентирал върху факта, че при оспорване на иска ответникът не се е позовавал на наличие на основания за отказ от заплащане на претендираното обезщетението, визирани в чл. 408 КЗ, но въпреки това първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството по чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ, в случая дефект на детайл на застрахованото МПС, може да доведе до изключване на отговорността на застрахователя само ако са настъпили при условията на чл. 408 КЗ - ако са в причинна връзка с настъпилото събитие и ако се дължат на действия на застрахования /на лице, на което той е предоставил управлението на автомобила. Според апелативния състав подобен подход на разглеждане на възражението за изключен риск не може да се сподели, тъй като то се различава от възражението за недължимост поради наличие на основанията на чл. 408 КЗ за изключване на отговорността на застрахователя. Съдът е отразил, че анализът на разпоредбите на чл. 408 КЗ води на извод, че отказът за плащане е предпоставен от реализиран покрит риск и от неизпълнение от страна на застрахования на произтичащи за него от договора или закона задължения, което в тази хипотеза съставлява своеобразна санкция за неизпълнението, но такава хипотеза е различна от хипотезата на изключен риск, при която изначално не се дължи застрахователно обезщетението, тъй като събитието, макар и настъпило, не е покрито по риска на дадената полица. В заключение съдът е посочил, че възражение за изключен риск може да се разглежда като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, попадащо в приложното поле на чл. 408 КЗ единствено в случай на позоваване на неизпълнение на задължения на застрахования.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Самото твърдение на касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за превратно тълкуване от съда на клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ и за недопустимо разширително тълкуване на императивната разпоредба на чл. 345, ал. 1, т. 5 КЗ във вр. с § 3 от ДР на КЗ, обуславя извод, че не би могло „prima facie“, т.е. без допълнителен анализ, да се приеме, че въззивното решение е очевидно незаконосъобразно или явно необосновано.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставения от касатора въпрос: „Приложима ли е нормата на чл. 408 КЗ при определяне отговорността на застрахователя в хипотезата на „изключен от покритие риск“, когато настъпването на застрахователното събитие не е обусловено от съществено неизпълнение на задълженията на застрахования?". Въпросът не е формулиран прецизно, доколкото в него не е отразен в пълен обем смисъла на решаващите изводи на въззивния състав за това, че в случая не е налице застрахователно събитие. Според касационния състав следва въззивното решение да бъде допуснато до касация във връзка с въпроса, уточнен по следния начин: „ Дали предвидените в общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск“, изключват отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение поради липса на застрахователно събитие, или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл. 408 КЗ ?“. Така преформулиран, въпросът съответства изцяло на съображенията, изложени от касатора в обстоятелствената част на изложението, а именно: че с клаузата по чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ на застрахователните договори на „ЗД Евроинс" АД, при сключена застраховка „Пълно каско“, не се изключва „a priori“ задължението на застрахователя да заплати обезщетение при настъпил покрит застрахователен риск „Пожар“, като отказът за плащане би бил обусловен единствено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на задължение на застрахования и настъпилото застрахователно събитие. С оглед разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният състав има правото да уточни поставения от касатора въпрос при съобразяване с твърденията на касатора в обстоятелствената част на изложението. Въпреки, че така преформулираният въпрос не е идентичен с въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване по други касационни дела с предмет аналогични правни спорове със същия застраховател, налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в: решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. №1655/2015 г. на II т.о.; решение № 124/04.08.2015 г. по т.д. № 440/2014 г. на I т.о.; решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на I т.о., решение № 77/16.07.2015 г. по т.д. № 1048/2014 г. на ІI т.о. и др. съгласно която приложението на чл. 211, т.2 КЗ (отм.) - понастоящем чл.408 КЗ, е обусловено от установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Посочената практика е изцяло значима за настоящия правен спор, доколкото исковата претенция е за вреди от покрит по силата на застрахователния договор риск „Пожар“, а възраженията на ответното дружество се основават на предвидените в ОУ „изключения от застрахователно покритие“. В случая между страните не е спорно, че е възникнало застрахователното събитие „Пожар на МПС“ по клауза А „Пълно каско“ от застрахователния договор, като възможността за отказ за плащане на обезщетението е обусловена от приложимите материалноправни норми и в частност от разпоредбите на чл. 408 КЗ, спрямо която е относима цитираната по-горе практика на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,