Определение № 656 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 828/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Националната агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 120/24.02.2023 г. по в.т.д. № 1041/2022г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 1175/28.10.2022г. по т.д.№ 1267/2022г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, предявен от Национална агенция за приходите против „Девреалм“ ЕООД (н.) за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на предявени в откритото по отношение на дружеството производство по несъстоятелност в срока по чл.685, ал.1 ТЗ и включени в обявения по партидата на дружеството под № 20220322074430 списък на приети вземания, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, публични държавни вземания в общ размер 273 493 лева, от които 229 066.50 лева - главница и 44 426.50 лева - лихви, изчислени до 03.02.2022г. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно. Не споделя становището на съда, че целта на вписването в ЦРОЗ на обезпечителната мярка запор е да се гарантира предимство на кредитора при конкуренция на способите за удовлетворяване по ЗОЗ, както и че нормата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно, в смисъл че запорът не предоставя право на предпочтително удовлетворяване, каквото предоставят ипотеката и залогът. Счита, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, именно в частта й относно правото на предпочтително удовлетворяване на обезпечените, с вписан в съответния регистър запор, публични вземания, представлява не изолиран, а част от логически последователен и завършен контекст от правни норми в производството по несъстоятелност, чиято цел е защита на публичния интерес и обезпечаване на фиска. съд/. Поддържа, че граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ налага извода, че нормативно регламентираната привилегия на вземанията, обезпечени със запор, се отнася единствено и само до предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума при реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност. Текстът на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, който регламентира привилегиите в поредността на удовлетворяване на вземанията на кредиторите в открито производство по несъстоятелност безспорно уреждал възможността на държавата да се ползва от нормативно признатото й право на привилегирован кредитор с вписани по надлежния ред и в съответния регистър обезпечителни мерки, каквито са вписаните в ЦРОЗ запори, обуславящи правото на предпочтително удовлетворяване на приетите в производството по несъстоятелност срещу длъжника публични вземания. Ответникът по жалбата, Д. К. С., в качеството на синдик на „Девреалм“ ЕООД (н), в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Ответникът по жалбата и по делото, „Девреалм“ ЕООД (н.) - [населено място], не представя отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Национална агенция по приходите, в която се твърди, че в производството по несъстоятелност, открито по отношение на „Девреалм“ ЕООД (н.) в обявения по партидата на дружеството под № 20220322074430 списък на приети вземания са включени публични държавни вземания в общ размер 273 493 лева, от които 229 066.50 лева - главница и 44 426.50 лева - лихви, изчислени до 03.02.2022 г., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ. За обезпечаване на част от предявените публични вземания с постановления от 28.09.2020г., от 26.02.2020г. и от 12.02.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- София е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози на 21.02.2022г. Въз основа на тези факти ищецът твърди, че вземанията му се ползват с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Апелативният състав е констатирал от фактическа страна следното: С решение № 260074 от 27.01.2022г. по т.д.н. № 705/ 2021г. на Софийския градски съд е обявена неплатежоспособността на „Девреалм“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност. С молба изх. № М-24-28-741/21 от 22.02.2022г. Националната агенция за приходите е предявила публични вземания в общ размер в общ размер 273 493 лева, от които 229 066.50 лева - главница и 44 426.50 лева - лихви, изчислени до 3.02.2022г. Вземанията са включени в списъка на приетите от синдика вземания, обявен по партидата на дружеството с вписване № 20220322074430 с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ. С определение № 261 679 от 22.06.2022г., обявено по партидата на дружеството на 22.06.2022г., съдът по несъстоятелността оставил без уважение възражението на агенцията, подадено на 29.03.2022г., с искане за приетите вземания да бъде определена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. С постановление на главен публичен изпълнител при ТД на НАП София за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С200022-022- 0066294/ 28.09.2020г., на основание чл.121, ал.1 ДОПК, срещу „Девреалм“ ЕООД е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД за сумата 112 967,13 лева. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под № 2022022100658. С постановление изх. № С200022-023-0000675/ 26.02.2020г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП София, срещу „Девреалм“ ЕООД е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД за сумата 206.510.82 лева. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под № 2022022100490. С постановление изх. № С200022-139-0001344/ 9.07.2020г. е продължено действието на наложените предварителни обезцечителни мерки. С постановление изх. № С210022-023-0000434/ 12.02.2021г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП София, срещу „Девреалм“ ЕООД е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД за сумата 138 961.56 лева. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под № 2022022100712. С постановление изх. № С210022-139-0000973/ 12.05.2021г. е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки. С ревизионен акт № Р - 22220219007343-091-001/ 19.06.2020г. са установени задължения на „Девреалм“ ЕАД за заплащане на данък добавена стойност за периода от 1.06.2018г. до 31.07.2019г. в общ размер 351 026.33 лева, от които 311 163.91 лева главница и 39 862.42 лева лихви, а с ревизионен акт № Р - 22220220004521-091-001/ 28.04.2021г. - задължения на „Девреалм“ ЕАД за заплащане на данък добавена стойност за периода от 1.08.2019г. до 30.04.2020г. в общ размер 146 531.08 лева. При така установената фактическа обстановка, въззивният състав е достигнал до извода, че искът е неоснователен, като е изложил следните съображения: Съдът е приел, че подлежи на корективно тълкуване de lege lata разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, като цитираната норма не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори. Вписването на запора по ЗОЗ а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица осуетяването на пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор - чл.32а ЗОЗ. Посочено е, че вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор (чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ), но той не променя качеството си на хирографарен кредитор и няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността - чл.638, ал.4, изр. 2- ро ТЗ. Съответно е приел, че приетите в производството по несъстоятелност публични вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 27.01.2022г., не са обезпечени по смисъла на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, поради липса на материалноправно основание, което дава привилегия за предпочтително удовлетворяване. Същевременно са изложени и допълнителни аргументи, че наложените по реда на ДОПК запори са вписани в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност - на 21.02.2022г., което съдът е приел за недопустимо с оглед забраната, установена в чл.638, ал.4, пр.3 ТЗ. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, като включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда: „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чийто вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване на изричната привилегия на удовлетворяване?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Отговор на поставения правен въпрос е даден в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 1602/2022г. на II т.о. на ВКС, в което е прието, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора. Доколкото въззивното решение е постановено в пълно съответствие с посочената практика на ВКС, не е осъществена сочената от касатора допълнителна селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва промяна на законодателството или на обществените отношения, които да водят до необходимост от промяна на даденото от ВКС тълкуване. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъда допуснато до касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд