Определение № 37 от 08.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1763/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място] - чрез адв. Д. Д., против решение № 69 от 14.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 51/2025 г. на Апелативен съд - Бургас. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК в частта, с която е потвърдено решение № 971 от 15.11.2024 г. по гр. д. № 384/2024 г. на Окръжен съд - Бургас в частта за отхвърляне на предявените от „Юробанк България“ АД срещу И. Т. П. искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за заплащане на разликата над сумата 28 460.64 лв. - равностойност на 14 551.69 евро, до сумата 31 008.97 лв. - равностойност на 15 854.63 евро, представляваща главница, и на сумите 1 293.78 лв. - равностойност на 661.50 евро, и 1 181.66 лв. - равностойност на 604.17 евро, представляващи възнаградителна и мораторна лихва, претендирани като дължими по силата на сключен договор за потребителски кредит № FL1156187 от 29.01.2021 г., признат за недействителен на основание чл.22, ал.1 ЗПК поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК, и за уважаване на исковете с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е кредитирал изцяло заключенията на служебно назначената от първоинстанционния съд компютърно - техническа експертиза, без да вземе предвид оплакванията във въззивната жалба, че вещото лице не е изследвало оригинала на договора за потребителски кредит и че компютърната експертиза не е годна да се произнесе относно размера на шрифта, с който е форматиран текстът на договора. Излага оплаквания за материална незаконосъобразност и за несъответствие с принципите на ЕС за ефективност, пропорционалност и възпиране на решаващия извод на въззивния съд, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради противоречие с изискването на чл.10, ал.1 ЗПК - форматиране на текста на договора с шрифт, чийто размер е 11 пункта. Навежда доводи, че Директива 2008/48/ЕО не поставя изрични изисквания за размера на шрифта, а предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител и всяка от страните да получава екземпляр от тях, и с оглед на това поддържа, че за изясняване значението на шрифта въззивният съд е следвало да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Предвид пропуска на въззивния съд да сезира Съда на ЕС, в жалбата е формулирано искане преюдициалното запитване на бъде отправено от Върховния касационен съд по въпроса „Принципът на пропорционалност съгласно чл.5 от ДЕС и чл.1 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност допуска ли национална правна уредба да налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, когато всички останали изисквания за точно и ясно формулиране на клаузите на договора са спазени“. В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (въпроси № 1 и № 2) и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (въпроси № 3 и № 4), а именно: „ 1. Допустимо ли е със съдебна компютърно - техническа експертиза да се извършва техническо изследване на документ, с което да се измери големината на използвания шрифт; 2. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната взаимовръзка, като конкретно и ясно да изложи върху кои доказателства основава изводите си; 3. При извършване на проверка за наличие на недействителни клаузи в договор за потребителски кредит длъжен ли е съдът да изследва всички възможни основания за недействителност на всички елементи от договора или е достатъчно да се фокусира върху едно основание, което счита за най-съществен порок; 4. Ако констатира, че договор за потребителски кредит е форматиран с шрифт с размер по-малък от 12 пункта, трябва ли съдът да изследва и да се произнесе по въпроса дали договорът отговаря на останалите законови условия за валидност и съответно да посочи какви са останалите му пороци и каква е тяхната тежест“. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът се позовава на практиката в решение № 346/19.02.2018 г. по гр. д. № 619/2017 г. на ВКС, IV г. о. (за първия въпрос) и решение № 530/16.08.2024 г. по гр. д. № 4521/2022 г. на ВКС, III г. о. (за втория въпрос). В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от И. Т. П. от [населено място] - чрез особен представител адв. В. Б., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Окръжен съд - Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на част от дължима главница и на възнаградителни и мораторни лихви по сключен с ответника И. Т. П. договор за потребителски кредит № FL1156187 от 29.01.2021 г., Апелативен съд - Бургас е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, съвпадащ с крайния решаващ извод на първоинстанционния съд, че договорът между страните е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради противоречие с изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за големина на шрифта - не по-малък от 12, и съгласно чл.23 ЗПК ответникът - потребителят дължи на банката - ищец само чистата стойност на получения кредит (присъдена с необжалваната част от първоинстанционното решение), без възнаградителни и мораторни лихви. При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил заключенията на назначената в производството пред първата инстанция компютърно - техническа експертиза, които не са оспорени от страните. Според констатациите в заключенията използваният при изготвяне на договора и на Приложение 1 към него шрифт е Times New Roman с големина на шрифта 11. За неоснователни са счетени оплакванията във въззивната жалба на банката - ищец, че вещото лице не е изследвало оригинала на договора, а е работило върху представеното с исковата молба копие и върху текста на Методология за определяне на референтния процент по потребителски и ипотечни кредити. Въззивният съд, основавайки се на данните и на доказателствата по делото, е посочил изрично, че първата експертиза е изследвала шрифта в Приложение № 1, а втората - шрифта в самия договор, т. е. в оригинала, като и за двата документа е установено, че използваният шрифт е с размер 11. Като неоснователни въззивният съд е преценил доводите на „Юробанк България“ АД, че с оглед поведението на ответника, който е усвоил, ползвал и погасявал предоставения потребителски кредит, по отношение на договора следва да намерят приложение разпоредбите на чл.293, ал.1 и ал.3 ТЗ, които изключват правото на ответника да се позовава на недействителност (нищожност) на кредитната сделка. Въззивният съд е изложил съображения, че по отношение на сключения между страните договор намира приложение разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, която е специална спрямо общата разпоредба на чл.293, ал.3 ТЗ, тъй като урежда защитата на потребителите; В интерес на потребителите, сключващи договори за потребителски кредит, разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК поставя изискване всички елементи на договора да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, и по този начин гарантира, че информацията ще бъде предоставена на потребителя четливо и прозрачно, за да е достъпна и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него; Обстоятелството, че ответникът е заплащал погасителни вноски по кредита, не е аргумент, че по-малкият от изискуемия в закона шрифт на договора не го е лишил от възможността да се запознае подробно с договорните клаузи и да прецени евентуалната финансова тежест, която поема. Неприложимостта на чл.293, ал.3 ТЗ е мотивирана и с различното приложно поле на разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, уреждаща позоваване от страна по търговска сделка на нищожност на сделката поради неспазване на формата за действителност, извън което остават договорите за потребителски кредит, за чиято действителност съдът следи служебно. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по поддържаните във въззивната жалба на „Юробанк България“ АД оплаквания за противоречие на постановеното от първоинстанционния съд решение с принципите на Директива 2008/48/ЕО - ефективност, пропорционалност и възпиране, като е счел същите за неоснователни. Въззивният съд е посочил, че разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.23 ЗПК не противоречат на цитираната директива, препращайки към постановеното от Съда на ЕС О пределение от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 и приетото в него, че член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИ0 на Съвета, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Акцентирал е върху съображенията в определението, че доколкото в Директива 2008/48/ЕО не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които информацията относно условията на договора и последиците от сключването му трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на договора за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването й от страна на търговците, при условие, че тези правила допринасят за представянето на информацията по чл.10, ал.1, параграф 2 от Директивата по ясен и кратък начин. Предвид произнасянето в определението, въззивният съд е изразил становище, че уредбата в чл.10, ал.1 ЗПК, която налага всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, както и тази в чл.22 ЗПК, санкционираща неспазването на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК относно шрифта с недействителност на договора, е преценена от Съда на ЕС като гарантираща, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, а също и като възпрепятстваща използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасност важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител, без да налага задължения за предоставяне на допълнителна информация извън хармонизирано установената в чл.10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО. Отчитайки задължителния характер на тълкуването от страна на Съда на ЕС, направено по повод преюдициално запитване във връзка със законодателното изменение на чл.10, ал.1 ЗПК (относно изискването за шрифт) в сила от 23.07.2014 г. и последиците от неспазването на чл.10, ал.1 ЗПК (чл.22 ЗПК), въззивният съд е заключил, че като е приложил разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.22 ЗПК, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с чл.633 ГПК и не е нарушил принципите, залегнали в Директива 2008/48/ЕО. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас решение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество в производството по чл.290 ГПК. Първият въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.195 ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите или други. В зависимост от предмета на изследване и областта, към която се отнасят специалните знания, съдът преценява каква експертиза да назначи и на кое вещо лице да възложи нейното изпълнение. Когато вещото лице не може да изпълни възложената му задача поради липса на квалификация, съдът го освобождава - чл.198 ГПК, а когато приеме да изпълни задачата, вещото лице носи отговорност за достоверността на констатациите в представеното заключение. В случай на несъгласие с преценката на съда относно вида на експертизата и компетентността на вещото лице страните могат да се защитят като оспорят експертното заключение съгласно чл.200, ал.3 ГПК. Съдът не е длъжен да възприеме заключението, а следва да го обсъди във връзка с всички доказателства по делото и да прецени дали констатациите на експерта дават обоснован и компетентен отговор на възложените за целите на делото задачи. В конкретния случай въззивният съд е основал решаващия си извод за недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит на заключенията на изготвената по делото компютърно - техническа експертиза, според които в текста на договора и на приложение № 1 към него е използван шрифт с размер 11, т. е. по-малък от 12 (чл.10, ал.1 ЗПК). Експертизата е назначена от първоинстанционния съд, който е преценил, че вещото лице, на което е възложено изпълнението й, притежава необходимите специални знания и професионална квалификация, за да отговори компетентно на спорните по делото въпроси относно размера на шрифта. Вещото лице е приело да изпълни експертизата и под страх от наказателна отговорност е представило заключения, в които е отговорило на поставените задачи в рамките на професионалната си компетентност. Заключенията не са оспорени от страните и първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният съд, не са намерили причина да не кредитират съдържащите се в тях експертни констатации. Несъгласието на касатора с преценката на въззивния съд, че заключенията са изготвени компетентно и дават обективен отговор на релевантния за спора въпрос на какъв шрифт е представен договорът на ответника - потребител, не може да бъде подведено под селективния критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Не е доказана и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, тъй като посоченото в изложението решение № 346/19.02.2018 г. по гр. д. № 619/2017 г. на ВКС, IV г. о. (постановено след допуснато касационно обжалване по въпросите какви указания дава съдът в доклада си по чл.146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, и допуска ли в този случай служебно експертиза) не съдържа правни разрешения, относими към обсъждания въпрос. Вторият въпрос е поставен с обяснението, че въззивният съд е кредитирал безрезервно заключенията на експертизата, без да ги подложи на критична преценка и да изложи съображения дали „това“ (вероятно се има предвид размера на шрифта) е поставило потребителя в неравностойно положение относно правата му, условията на кредита и разходите по него; че в изпълнение на разпоредбата на чл.202 ГПК съдът е трябвало да извърши преценка на заключенията, както на всяко друго доказателство, и да стигне до „очевидния извод, че компютърна експертиза изобщо не е годна за установяване на размер на текст и че експертът не е изследвал оригиналния документ, а приложеното по делото копие“. Съображенията, с които е аргументирано значението на въпроса за изхода на делото, интерпретират некоректно мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е посочил, че вещото лице е изследвало договора и приложение № 1 към него, а не техни копия, и същевременно не е констатирал основание да не възприеме констатациите на вещото лице със съдържанието, отразено в заключенията. В качеството му на страна по договора касаторът също е разполагал с екземпляр от договора, което означава, че не е бил ограничен във възможността да представи оригинала за изследване на вещото лице в случай на съмнение дали вещото лице е изследвало оригиналния текст или копие на документа. Развитите във връзка с въпроса доводи, че въззивният съд не е следвало да възприема заключенията и въз основа на тях да прави извод, влизащ в противоречие с принципите на Директива 2008/48/ЕО - че договорът за потребителски кредит е нищожен (недействителен) поради „самоцелни и формални критерии, каквото е изискването шрифтът да е с размер 12 пункта“, са относими към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК. Произнасянето на въззивния съд, че от гледна точка на размера на шрифта договорът противоречи на императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК в сила от 23.07.2014 г. и е недействителен на основание чл.22 ЗПК с последиците по чл.23 ЗПК, е в съответствие с формираната по реда на чл.290 ГПК последователна практика на ВКС, служебно известна на настоящия съдебен състав (решение № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/2022 г. на І т. о., решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ІV г. о., решение № 50206/25.11.2022 г. по гр. д. № 3578/2020 г. на ІІІ г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на І т. о., решение № 50162/10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022 г. на ІІ т. о. и др.), според която: „Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити предвижда (съображение 9 от преамбюла), че за държавите членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни национални норми, само доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Според чл.10, параграф 1 от директивата договорите за потребителски кредит следва да се изготвят на хартиен или друг траен носител, като националните правила уреждат действителността на сключването на договорите за кредит. С Определение на Съда на ЕС по дело С-535/2020 г. е дадено тълкуване в смисъл, че чл.10, параграф 2 и чл.22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Изводът, който се налага, е че въведеното в чл.10, ал.1 ЗПК изискване за размера на шрифта, както и последицата при неспазването му - недействителност на договора (чл.22 ЗПК), съответстват на правото на Европейския съюз“. Въззивният съд се е позовал изрично на тълкуването, извършено от Съда на ЕС в посоченото определение по дело С - 535/2020 г. по повод отправено преюдициално запитване във връзка с въведеното с изменението на чл.10, ал.1 ЗПК в сила от 23.07.2014 г. изискване по отношение на размера на шрифта и последиците от неспазването му по чл.22 ЗПК, и с оглед на неговия задължителен характер (чл.633 ГПК) е приложил съобразените с правото на ЕС разпоредби на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.22 ЗПК. Предвид изложеното, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по поставения от касатора втори въпрос. Формулираните в изложението въпроси под № 3 и № 4 също не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Въззивният съд е отхвърлил частично иска за главница и изцяло исковете за възнаградителни и за мораторни лихви, след като е достигнал до решаващия извод, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 вр. чл.10, ал.1 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК ответникът - кредитополучател дължи връщане само на чистата стойност по договора. Размерът на шрифта, установен в чл.10, ал.1 ЗПК, е от значение за действителността на договора за потребителски кредит и според константната практика на ВКС по приложението на чл.10, ал.1 ЗПК неговото неспазване е самостоятелно основание (чл.22 ЗПК) за недействителност на договора. Наличието или отсъствието на други основания за недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит, които според касатора са въведени в предмета на спора, но са останали необсъдени от въззивния съд, е без значение за изхода на делото и разглеждането на поставените в тази насока въпроси не би могло да доведе до промяна в постановения с обжалваното решение правен резултат. Тезата на касатора, че изискването за големина на шрифта не е възможно най-тежкия порок на договора и че въззивният съд е използвал най-лесния подход като е избрал да се произнесе първо по визираното в чл.22 ЗПК основание за нищожност, без задълбочаване в спора и без излагане на изчерпателни мотиви, не може да обоснове необходимост от допускане на въззивното решение до касационно обжалване, в т. ч. и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с критични забележки относно съдържащата се в чл.10, ал.1 ЗПК законодателна уредба. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 51/2025 г. на Апелативен съд - Бургас. Поради недопускане на касационното обжалване касационната жалба на „Юробанк България“ АД не може да бъде разгледана по същество и с оглед на това искането в жалбата за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпрос, който според касатора е от значение за правилното решаване на спора, следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,