Определение № 1692 от 08.04.2024 г. на ВКС по д. № 4458/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Г. и Е. Б./ конституирани на мястото на починалия първоначален ищец Г. Г./ срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №333/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен иска на касаторите срещу Д. Д. по чл.439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника, поради изтекла погасителна давност за вземанията, сумата по изп. лист от 17.02.11 г. по гр.д. №1655/08 г. по описа на РС Русе в размер на 14230 лв. на осн. чл.534, ал.1 ТЗ, с която ответникът се е обогатил неоснователно поради неплащането й по запис на заповед от 10.12.03 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.08 г. до окончателното й изплащане, както и сумата по изп. лист от 13.06.11 г., издаден по същото гр.д. №1655/08 г. в размер на 4718,45 лв. – деловодни разноски по компенсация, които суми са част от предмета на висящото изп. дело №721/10 г. на ЧСИ И. Х.. ВКС намира касационната жалба за недопустима – вземането произтича от запис на заповед – абсолютна търговска сделка по чл.1, т.8 ТЗ, която е търговска независимо от качеството на страните по нея / в случая физ. лица/. В практиката на ВКС / напр. опр. по т.д. №11/24 г. на първо т.о., опр.по т.д. №1725/21 г. на първо т.о., опр. по т.д. №2225/21 г. на първо т.о., опр. по ч.т.д. №360/20 г. на второ т.о./ се приема, че съгласно мотивите на ТР №3/23.02.22г. по т.д. №3/19 г. ОСГТК обективен и общопризнат критерий, по който се различават видовете дела, разглеждани по ГПК е материалното правоотношение, предмет на делото. Ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид, делото е гражданско, а ако за спорните материални правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредените в Част трета на Търговския закон сделки, делото е търговско. Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл. 365 ГПК, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен установителен иск по чл.439 ГПК за парично вземане с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ и за парично вземане за деловодните разноски в общ размер под 20 000 лв. Следва да се отчете, че чл.439 ГПК урежда процесуален ред за искова защита на длъжника в изп. процес, който не променя характера на материалноправното основание на вземането, въз основа на което е издаден изпълнителният лист – функционално обвързано в случая с абсолютна търговска сделка, поради което и делото е търговско. Цената на предявения иск по чл.439 ГПК не надхвърля законодателно определения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000 лв. и затова касационната жалба следва да остане без разглеждане. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.