Определение № 107 от 22.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Ц. против решение № 531 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 1063/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 684 от 18.02.2019 г. по гр.д.№ 3803/2000 г. РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 161/18.01.2016 г. по същото дело. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради необоснованост на извода, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка се отнася до решение, по което има произнасяне и, че всички материално правни възражения, включително и по сумите за присъдените уравнения са преклудирани. Неправилен счита и извода, че в частта, в която се иска поправка на решението на РС има произнасяне от ОС, с което е отменено решението на РС и въззивната инстанция се е произнесла по същество. Основният довод на касаторката е, че очевидната фактическа грешка се изразява в това, че била осъдена да плати два пъти суми за уравнение на деля на други съделители, като съдът не съобразил, че квотата, която получава по наследство от починалия в хода на процеса Г. П. Д. е прибавена към нейната. Съдът следвало да се произнесе по същество по това искане. Първата инстанция не разгледала доводите й, а въззивната – не поправила този пропуск. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците Й. Б. Б. и М. Г. Б. оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като твърдението на касаторката за двойно плащане вече са обсъждани от въззивния съд и от ВКС при постановяване на въззивното решение по извършване на делбата и определението по чл. 288 ГПК, с което то не е допуснато до касационен контрол. Ответниците Д. К. М. и Р. К. М. вземат същото становище, като посочват, че не са налице предпоставките за допускане до касация поради очевидна неправилност. Посочва, че на практика се иска пререшаване на спора относно уравнението на дяловете. Според тези ответници няма двойно плащане, защото на касаторката са разпределени два апартамента, поради което дължи суми за уравнение и за двата. Претендират разноски за това производство. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Предмет на делото е делба на жилищната сграда включваща две тела - блок 1 и блок 2, изградена в УПИ ........, .... и ... в кв....по плана на 16-ти подрайон на [населено място], [улица], 22а и 24. Делбата е извършена с решение от 18.01.2016 г. по гр.д.№ 3803/2000 г. на РС-Варна чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм/. С въззивно решение № 666 от 02.05.2017 г. по в. гр. д. № 82/2017 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение от 18.01.2016 г. по гр.д.№ 3803/2000 г. на РС-Варна в частта, с която е възложен в общ дял на съделители апартамент „В” /В-3/ на първи жилищен етаж в Блок 1, в частта за дължимите суми за уравнение дяловете на другите съделители и държавните такси за този апартамент и в частта, относно дължимите от касаторката Д. Г. Ц. суми за уравнение на дяловете на Р. П. П., Г. П. П. и П. П. П. и в други части, касаещи претенциите по сметки,, които не са предмет на това производство, и вместо това, ОС е поставил в общ дял на Р. Г. Т., Д. Г. И., касаторката Д. Г. Ц., Г. П. П. и П. П. П., всички като наследници на починалия в хода на процеса Г. П. Д. същия апартамент „В” /В-3/ на първи жилищен етаж в Блок 1 и те са осъдени да платят за уравнение дяловете на останалите съделители от този апартамент посочените в решението на ОС суми. Така касаторката дължи сумите по това решение, а не сумите по решението на РС в отменената му част. Поправка на очевидна фактическа грешка на решението на въззивната инстанция не е допусната с решение от 23.07.2019 г. на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 82/2017 г. Това решение е влязло в сила като необжалвано. С обжалваното решение в настоящото производство се обжалва въззивното решение, с което е потвърден отказа да се поправи очевидна фактическа грешка в решението на РС в частта, с която касаторката е осъдена да плати суми за уравнение дяловете на другите съделители от посочения апартамент. Въззивният съд се е мотивирал с това, че решението на РС в частта, с която е поставен в дял Апартамент „В” /В-3/ на първи жилищен етаж в Блок 1 на касаторката и тя е осъдена да плати дължими суми за уравнение дяловете на другите съделители от този апартамент е отменено, а и доводите за двойно плащане касаят правни изводи по същество и не могат да се разглеждат в производство по чл. 247 ГПК. В изложението към касационната жалба, Д. Г. Ц. се позовава на очевидна неправилност, но не сочи конкретно в какво се изразява тя, освен твърдението й за това, че е осъдена да плати двойно. Не сочи кои суми е осъдена да плати двойно като размер и колко според нея е следвало да бъде осъдена да плати за уравнение дяловете на останалите съделители от трите обекта, които са й разпределени – апартамент В-12, ет.4, [жилищен адрес] гараж 17 в блок 2 в индивидуална собственост и апартамент В-3, ет.1, [жилищен адрес] който й е разпределен в общ дял заедно с други съделители. Неправилно е решението ако е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано - чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилността е очевидна, ако порока е в особено тежка степен в някое от тези три форми, така че може да се установи без да се извършва същинския касационен контрол на обжалваното решение. Очевидна неправилност е налице когато не са спазени изискванията на чл. 121 и 122, ал. 1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Очевидна е неправилността на решението и когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес или когато са нарушени правилата на логиката. Касаторката не твърди подобни нарушения. При служебна проверка съдът също не установява обжалваното въззивно решение за поправка на очевидна фактическа грешка да страда от подобен порок. Касаторката се позовава формално на чл. 69, ал.2 ЗН. В случая съдът е определил реален дял на касаторката и е присъдил парично уравнение, т.е. тази норма не е нарушена. Твърдението, че определените суми за уравнение са невярно пресметнати е относимо към довод за неправилност на решението, а то може да бъде предмет само на инстанционен контрол. Този довод не може да се разглежда в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, защото би се нарушила забраната за изменение на постановено решение от инстанцията, която го е постановила, а след влизане на решението в сила подобни доводи са преклудирани със силата на пресъдено нещо. Не се касае за очевидна фактическа грешка, защото не е въпрос на противоречие на мотиви с изразената воля в диспозитива на решението или на грешки при пресмятането, в каквито форми съдебната практика приема, че тя може да се изразява. Не е налице и очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт. Съдът е постановил изложените по-горе мотиви, поради които счита, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна. Мотивите на съда са разбираеми, и кореспондират на диспозитива, не са в грубо несъответствие с доказателствата и не нарушават изискването за установяване на истината. Квотите на съделителите от делбените имоти са определени с решението по допускане до делба. Пазарната стойност на всеки от обектите и дължимите суми за уравнение при съобразяване на настъпилото наследствено правоприемство в хода на производството са определени и пресметнати в преработената СТЕ. Ако касаторката е считала, че тя е неточна е могла да я оспори. Въззивната инстанция се е позовала на тази експертиза. Оплакванията на касаторката за неправилност на изводи на въззивната инстанция относно частичната отмяна на решението на РС и постановяване на решение по същество от въззивната инстанция не кореспондират на данните по делото и на постановените решения. В тази част решението на РС и на въззивната инстанция, с които е отказана поправка на очевидна фактическа грешка не са постановени при нарушение на правилата на логиката. В обобщение, не е налице очевидна неправилност на обжалваният съдебен акт, поради което не се допуска касационно обжалване. На ответниците по касационната жалба Д. К. М. и Р. К. М. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказаният с договорът за правна помощ размер 300 лв., за които е отбелязано, че са платени в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение