Определение № 149 от 26.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 528/2022 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба от 15.02.2022г. на „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/, с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила на 03.01.2017г. решение № 773/15.04.2016г. по т.д. № 341/2016г. на Апелативен съд - София, в частта, в която е потвърдено решение № 1630/12.10.2015г. по т.д. № 5669/2012г. на СГС, в частта за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството на основание неплатежоспособност и за определяне на началната й дата. Твърди се, че въззивното решение в посочената част се явява недопустимо, предвид неизвършването на оценка за наличност на паричните суми по сметките на длъжника в Банка „Пиреос България“ АД (достатъчни да се заплатят всички задължения на длъжника) и „с предопределена невъзможност за изпълнение на целите в производството по несъстоятелност по чл.607, ал.1 ТЗ, поради мажоритарното участие в производството по несъстоятелност на привидни кредитори – икономически обвързани лица и присъединени молители по чл.625 ТЗ“. Поддържа се, че новите обстоятелства от съществено значение за делото са: 1/ публикувано в търговския регистър определение № 265278/ 16.11.2021г. по т.д. № 5669/2012г. на СГС, по което по искане на кредитора „Юробанк България“ АД, на основание чл.657, ал.1, т.4 ТЗ, е освободен синдика М. Ш. и е назначен нов синдик – Т. И. на дружеството в несъстоятелност; 2/ нотариална покана от 19.11.2021г. от „Биад Инвест“ ЕООД, в качеството на пълномощник на „Юробанк България“ АД, до „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/ за връчване на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД във връзка с цедиране на вземания на банката в полза на „Биад Инвест“ ЕООД, ведно с изходящото от банката уведомление, като поканата е достигнала до адресата си на 07.12.2021г .; 3/ извлечение от книгата по чл.634в ТЗ относно разпореждане от 18.10.22г. по т.д. № 5669/2012г. на СГС – „Съдът не дава разрешение за сключване на договора, а за разпореждане с парични суми - съгласно чл.658, ал.1, т.9 ТЗ. Без уважение молбата (вх. № 262368/17.01.2022г.)“; 4/ определение № 2179/ 30.03.2017г. по т.д. № 5669/2012г. на СГС за назначаване на основание чл.657, ал.1, т.4 ТЗ и чл.657, ал.9 ТЗ за синдик на „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/ на М. Ш.; 5/ счетоводна справка – извлечение от специална разплащателна сметка в банка Пиреос на „Ай Пи Ем“ ЕООД 2004г.- 2008г., изготвена и подписана от управителя и главния счетоводител на молителя „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/. Ответникът, „Юробанк България“ АД, поддържа, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена от лице без представителна власт- от управителя на дружеството, чийто правомощия са прекратени по чл.711, т.3 ТЗ с обявяване на дружеството в несъстоятелност, като процесуалните действия могат да се извършат от дружеството само чрез синдика, който следва да преподпише молбата за отмяна по реда на чл.101 ГПК. Сочи се, че искането е недопустимо и предвид на това, че молбата се основава на нововъзникнали факти, които не се преклудират от силата на присъдено нещо на решението, съответно не са от значение за постановеното решение по молбата по чл.625 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като извърши проверка по реда на чл.307, ал.1 ГПК, приема следното: Неоснователен е доводът на ответника по настоящото дело, че молбата за отмяна е подписана от името на дружеството в несъстоятелност от управителя му при липса на представителна власт. В производството по несъстоятелност длъжникът, вкл. когато е обявен в несъстоятелност, се представлява от органите си – чл.635, ал.3 ТЗ (обстоятелство, което не се оспорва от ответника по молбата). Доколкото предмет на производството по отмяна е именно решение, постановено по делото по несъстоятелност и съгласно чл.307, ал.3 ГПК, при уважаване на молбата за отмяна, делото се връща от ВКС за ново разглеждане в надлежния съд, представителството на длъжника в производството по чл.303 и сл. на ГПК се осъществява по същия ред, който е приложим за производството по несъстоятелност. От друга страна, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е недопустима с оглед следното: Съгласно разяснителната част на т.10 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Посочено е, основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението /чл. 303, ал.1, т.1 ГПК/. Посочено е, че по аналогичен начин въпросът за допустимостта на молбата за отмяна е решен в т.16 на ТР № 4/18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В същото ОСГТК на ВКС приема, че преценката, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. Когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити; да посочи допуснати от съда процесуални нарушения, които са му попречели да участва в делото или на порока на осъществено от трето лице представителство, които са нарушили правото му на участие в процеса лично или чрез представител при основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В случая се иска отмяна на въззивното решение в частта, в която е потвърдено решението на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството - молител на основание неплатежоспособност и е определена началната й дата. Изложените в молбата за отмяна твърдения на молителя са за факти, настъпили след влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, и представляват последващи актове на съда по несъстоятелността за: назначаване и освобождаване на синдик; цедиране на вземане на кредитор и уведомяване на длъжника за цесията; разпореждане на съда по несъстоятелността във връзка с упражнявани от синдика правомощия /сключване на договори, разпореждане с банкови сметки/. Сочените обстоятелства не са от „съществено значение” за изхода на производството по молбата по чл.625 ТЗ. Съобразно мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 1/2017г. по тълк. д. № 1/ 2017г. на ОСТК на ВКС, предмет на постановеното по молба по чл.625 ТЗ решение е състоянието на неплатежоспособност и неговата начална дата, а обстоятелствата и доказателствата, на които се позовава молителят, са относими не към откриващата фаза на производството по несъстоятелност и нейния предмет, а към последващите фази на това производство. Доколкото счетоводната справка за наличност по банковата сметка е изготвена от самия длъжник и е извлечение от водените от него счетоводни записвания за движението на банковата сметка, позоваването на нея в молбата не съставлява твърдение за обстоятелства / доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната при влизане в сила на решението по молбата по чл.625 ТЗ, или с които страната не е могла да се снабди своевременно по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното, наведените в молбата за отмяна обстоятелства не са от „съществено значение“ за произнасянето на съда по молбата по чл.625 ТЗ, съответно не попадат в изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, поради което и предвид дадените разрешения в т.10 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молбата по чл.303, ал.1 ГПК се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение