Решение № 761 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 215/2010 г.

Решение № 761 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 215/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 19.11.2009 г. по в. гр. д. № 1147/2008 г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 1365 от 02.Х.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по процесуалноправния въпрос за необсъждането и невземането предвид от въззивния съд на представени от касатора доказателства за авансови плащания на трудово възнаграждение на ищеца. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение ВТОС по въззивна жалба само на ответника е оставил в сила решението на ВТРС от 11.VII.2008 г. по гр. д. № 2651/2007 г. и допълнителното решение от 10.IХ.2008 г., с които е прието за установено по отношение на [фирма], че П. А. К. от [населено място] през периода 07.III.2006 г. - 27.Х.2007 г. е работил в дружеството като пазач по трудово правоотношение на пълно работно време и дружеството е осъдено да му заплати 2321.98 лв. незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.ХI.2004 г. - 28.Х.2007 г. ведно със законната лихва до окончателното изплащане, 207.22 лв. мораторна лихва, 250 лв. обезщетение по чл. 222 от КТ и 336.24 лв. обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползвани платени годишни отпуски за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Въззивния съд е приел, че първоинстанционния съд правилно и точно е установил фактическата обстановка, резонно е квалифицирал и уважил исковете, позовавайки се на заключение на икономическа експертиза, и че крайните изводи са в унисон с доказателствения материал, без той да е посочен конкретно, кореспондират с материалния закон и утвърдената съдебна практика. По поставения от касатора процесуалноправен въпрос ВКС намира, че въззивния съд в противоречие с трайно установената съдебна практика, която настоящият състав напълно споделя, не е обсъдил в мотивите си доказателствата, въз основа на които е изградил изводите си, както и възраженията на ответното дружество за извършени от него частични авансови плащания на трудово възнаграждение на ищеца по представени разписки и че К. е ползвал отпуска си за 2005 г. Касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. З от ГПК. Сочи се, че при извършване на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице не е взело предвид представените 9 броя разписки за получени от ищеца аванси през процесния период в общ размер 1050 лв., както и че неправилно е присъдено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като ищецът ползвал отпуска си за 2005 г. Ответникът по касационната жалба П. А. К. не е заявил становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че касационната жалба е частично основателна. Действително въззивния съд не е изложил в мотивите си кои представени по делото доказателства са обусловили изводите му, което е нарушение на процесуалните правила и е в противоречие с трайната и непротиворечива съдебна практика. Това, обаче, не е довело до неправилност на постановеното от него решение в частта по претенцията за трудово възнаграждение. При постановяването му съдът се е позовал на представеното по делото заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, назначена от първоинстанционния съд по искане на ответника, която е изготвена въз основа на представените от него разписки, подписани от ищеца, за направените му авансови плащания по задължението за трудово възнаграждение през процесния период, сумите по които са приспаднати. Ето защо в тази част атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. В частта по претенцията за обезщетение по по чл. 224, ал. 1 от КТ въззивния съд не е съобразил доказателствата, намиращи се в личното трудово досие на ищеца, приложено към делото, и таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месеците ноември и декември 2005 г., установяващи по безпротиворечив начин уговореният между страните 20 дни платен годишен отпуск /трудов договор № 5/01.ХI.2004 г./, направеното от ищеца искане да му бъде разрешено ползването на такъв в периода 21.XI. - 16.ХII.2005 г., издадената на 21.ХI.2005 г. заповед за това от работодателя и отчетеното неявяване на ищеца на работа през този период. При това положение не са били налице предвидените в чл. 224, ал. 1 от КТ предпоставки за присъждане на обезщетение за неползван отпуск за 2005 г., чийто размер предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза е 120 лв. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в уважителната му част за тази сума, като бъде постановено друго, с което претенцията до този размер бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,