Определение № 2630 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5232/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община /СО/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4132 от 21.07.2023 г. по гр.д.№ 6472/ 2021 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 19887/ 2019 г. и като краен резултат „Фреш маркет иновейшън“ ООД, гр.София, е осъдено да заплати на А. С. М. на основание чл.200 КТ 40 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 29.01.2018 г., ведно със законната лихва от 29.01.2018 г., до окончателното погасяване на дълга, а по предявения от „Фреш маркет иновейшън“ ООД обратен иск, квалифициран по чл.54 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, СО е осъдена да заплати на дружеството 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 29.01.2018 г., ведно със законната лихва от 29.01.2018 г. до окончателното погасяване на дълга, при условие, че тези суми бъдат заплатени от „Фреш маркет иновейшън“ ООД на А. С. М. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Въззивното решение не е обжалвано от ответника по първоначалния иск „Фреш маркет иновейшън“ ООД. Като основание за допускането на въззивното решение до касационен контрол касаторът СО сочи неговата очевидна неправилност поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Освен това претендира касационното обжалване да бъде допуснато по процесуалноправните въпроси „Длъжен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на доказателствения материал?“ и „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите на страните и възраженията за неоснователни, респ. основателни?“. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС, както и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна „Фреш маркет иновейшън“ ООД оспорва жалбата с доводи, че решението не е очевидно неправилно. Доводите на касатора се отнасяли до неправилност поради неточно прилагане на закона, а не до очевидна неправилност. По поставените правни въпроси също не счита, че може да бъде допуснато касационно обжалване, като поддържа, че касаторът не е обосновал значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито е посочил съдебна практика, в който тези въпроси да са разрешени по противоположен начин. При условията на евентуалност излага съображения за правилност на обжалваното решение. Ответната страна А. М. не взема становище. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд приел за установено, че между страните по главния иск било налице трудово правоотношение към 29.01.2018 г. На посочената дата А. М. претърпяла злополука, която с влязло в сила разпореждане № 21561/ 08.02.2018 г. на ТП на НОИ – С. град, била призната за трудова. Увреждането настъпило в периода между 6:10 - 6:15 ч. на ул.Падина, част от обичайния маршрут на ищцата към работното място от основното място за живеене. Тя се подхлъзнала, стъпвайки върху заледен и заснежен участък от пътя, вследствие на което паднала и си счупила десния крак. Пътното платно и тротоара не били почистени от сняг и лед, което било причина за инцидента. Наложило се оперативно лечение на ищцата, за което същата била настанена в болница. Възстановителният период продължил дълго, като се наложил прием на множество медикаменти. Ищцата била неподвижна няколко месеца, което създало необходимост да бъде подпомагана в ежедневните си дейности от близки, включително при хигиенните и физиологичните нужди. Използвала помощни санитарни средства първите няколко месеца. Възстановителният период продължил около десет месеца, като за период от около четири месеца ищцата не излизала от дома си, била раздразнителна, не могла да спи. Впоследствие ищцата провеждала рехабилитация. За репарирането на причинените неимуществени вреди работодателят дължал обезщетение в размер на 40 000 лева. За да определи този размер съдът съобразил, че ищцата изпитвала силни болки веднага след инцидента, както и първите няколко месеца след това; продължителността на възстановителния период /десет месеца/; посттравматичните усложнения, довели до персистиращ функционален дефицит на крайника - болезнени и ограничени движения на дясна тазобедрена става, невъзможен самостоятелен моноподален стоеж на десен крак, атрофия на дясна бедрена мускулатура. Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице съдът намерил за неоснователно. По предявения обратен иск срещу касатора съдът посочил, че когато вредите от трудовата злополука са причинени вследствие на чуждо виновно поведение от лице, което няма качеството на работник или служител при същия работодател, след заплащане на обезщетението по чл.200 КТ, работодателят разполагал с възможността да упражни регресното право по чл.54 ЗЗД. Разпоредбите на чл.30 ал.4 и чл.31 от Закона за пътищата задължавали лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на заледен пътен участък, независимо дали на тротоара или на пътното платно, представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината, възложени й от закона. Това неизпълнение представлявало противоправно бездействие и ангажирало отговорността на общината по чл.49 ЗЗД. Не било необходимо да се установи виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане. В конкретния случай били налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на СО, защото почистването и поддържането на пътното платно било нейно задължение, без оглед на кого конкретно е възложена тази дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието му ангажирало отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД. Съдът отхвърлил възраженията на СО, че е извършила необходимото за почистване на пътя. Посочил, че правилното експлоатиране на общинската пътна мрежа предполага обезопасяването на пътищата срещу хлъзгане да се извършва при заснежено или заледено платно за движение с минерални материали и химични вещества за стопяване на леда и снега. Това не било сторено в случая. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, няма основание обжалваният акт да бъде допуснат до касационен контрол като очевидно неправилен. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не сочи такива обстоятелства, той излага твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, които изискват проверка по същество. Такава проверка в производството по чл.288 ГПК не може да бъде извършвана. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че поставените от него правни въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, същевременно - че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Двете допълнителни основания за достъп до касационен контрол по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК са несъвместими. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, въпросът, по който може да бъде допуснат касационен контрол, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Когато касаторът твърди, че съществува съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и на която обжалваното решение противоречи, той не може едновременно да поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая въпреки направеното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК твърдение, че мотивите на въззивния съд „противоречат на установена и задължителна практика“ на ВКС по поставените въпроси, такава практика не е посочена. Въпросите са обуславящи, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по разрешаването им има установена практика, която не се нуждае от промяна. Въззивният съд е съобразил, че непосредствена цел на производството пред него е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността му е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Затова по поставените процесуалноправни въпроси не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК и касационно обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения съдът