Определение № 515 от 19.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2410/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на ищците К. Г. и П. П., чрез адв.Н. Д., срещу решение № 114/19.06.2025г. по възз.гр.д.№ 101/2025г. на Апелативен съд - Бургас. С него е потвърдено решение № 19/14.01.2025г. по гр.д.№ 1976/2023г. на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени изцяло предявените против „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, [населено място], искове за припадаща се на всеки от ищците по наследство част от дължимото на техния наследодател Г. Г. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП на 13.08.2022г. в размери от по 100 000лв., частично от 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2022г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба са въведени всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Релевирани са оплаквания, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – чл.12 и чл.235 ГПК, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото, относими към извода за валидно упражняване на извънсъдебна претенция по чл.380 КЗ, и за неотчитане на потвърждаването от застрахователя на действията на пълномощника-адвокат. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго за уважаване на претенциите.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 ГПК, освен по въпроси, свързани с приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД( четвъртия, петия и шестия въпрос), и по следните въпроси( първи, втори и трети):

1. Допустимо ли е съдът да приеме, че липсва валидна застрахователна претенция по чл.380 КЗ, когато застрахователят е приел претенцията, образувал е щета, поискал е допълнителни документи и е постановил отказ?

2. Допустимо ли е съдът да изключи от преценката си доказателства за поведението на застрахователя и кореспонденцията му по щетата, когато обсъжда въпроса за надлежното седзиране?

3. Съществува ли правен интерес за ответника да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис?

Касаторите намират, че даденото по тях разрешение е в противоречие с ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, решение № 296/05.04.2017г. по гр.д.№ 1776/2016г., IV г.о., и определение № 137/01.04.2021г. по гр.д.№ 4177/2020г., II г.о.

Не е постъпил отговор от насрещната страна, ответника„ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, [населено място].

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

При обсъждане на направеното от ответника оспорване с отговора на исковата молба на активната легитимация на ищците, въззивният съд е приел, че увреденото лице нито лично, нито чрез пълномощник е упражнило приживе правото си на извънсъдебна претенция по чл.380 КЗ, поради което са неоснователни предявените от неговите наследници искове за обезщетения за претърпените от техния наследодател неимуществени вреди.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Въпросите, свързани с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД( четвъртия, петия и шестия въпрос), не са значими за крайния изход на спора, тъй като не са обсъждани от въззивния съд, приемайки, че липсва активна материалноправна легитимация.

По останалите въпроси, свързани с упражняване на правото на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, е осъществена общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на обжалване произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка. Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че състоянието на наследодателя на ищците след произшествието на 13.08.2022г., към момента на отправяне на извънсъдебната застрахователна претенция на 16.08.2022г. и до смъртта му на 19.08.2022г., е било такова, че той не е могъл да формира и изявява воля. Направен е извод, че тъй като наследодателят им не е упражнил приживе правото си на обезщетение за неимуществени вреди, исковете на наследниците са неоснователни. Даденото от въззивния състав разрешение е в съответствие в формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в решение № 60170/13.05.2022г. по т.д.№ 1435/2020г., II т.о., приемаща, че, ако пострадалият не е обявил волята си, че търпи болки и страдания и не е обективирал личната си преценка, че желае да упражни правото си на обезщетение за неимуществени вреди, наследниците му не могат за наследят това право и да го упражнят вместо него.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.