Определение № 806 от 01.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 354/2024 г.
ВКСI търговско отделение01.04.2024 г.докладчик Елеонора Чаначева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №726 от 28.11.2023 г. по т.д. №19/2023 на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ватия“АД, [населено място] против решение №726 от 28.11.2023 г. по т.д. №19/2023 на Софийски апелативен съд. Ответниците по касация не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си – адв. И.Й. и адв. Вл. В. е посочил основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е въпросът – 1/„ Допустимо ли е съдът да мотивира решението си въз основа на представени доказателства и / или събрани такива по доказателствени искания на страна, лишена от процесуална легитимация да образува, води и изобщо да участва в дела за откриване производство по несъстоятелност“. Направено е кратко оплакване, че съдът обосновал активната легитимация с представени копия от съдебни решения от „ Минерали индустриали“ООД, който нямал активна легитимация, поради това, че вземането му не произтичало от търговска сделка, което било допуснато до участие в процеса в противоречие с изискванията на закона. Посочено е решение на ВКС. Поставен е въпросът – 2 / „Налице ли е правен интерес от завеждане на дело за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на кредитор с вече образувано и висящо изпълнително дело.“ Страната е развила оплакванията си за неправилност на акта, чрез излагане на разбирането си относно правния интерес като правна категория. Поставен е въпросът- 3/“По какъв начин следва да се легитимира като кредитор молителят, завел дело за откриване производство по несъстоятелност“. Направени са оплаквания за неправилност на решението. Поставен е въпросът- 4/“Досежно установяване на състоянието на неплатежоспособност и началната й дата, в случай, че съдът не кредитира събраните по делото заключения на вещите лица, длъжен ли е да събере вкл. и по реда на чл.623а ТЗ допълнителни доказателства за конкретните стойности на финансовите показатели / ликвидност, фин. автономност и задлъжнялост/.„ Направени са кратки оплаквания за неправилност на съдебния акт. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата, със задължителна тълкувателна практика дефинитивност, се налага извод, че първият поставен въпрос не е релевантен като съдържателно основан на смесване на различни понятия и несъобразяване с основни процесуални категории – напр.неразграничаване на процесуалноправна от материалноправна легитимация, несъобразяване с процесуалните правила за попълване делото с доказателствен материал и т.н. Извън това и посоченото решение, за което не е обосновано противоречие с решаващ извод на състава е напълно неотносимо към случая, тъй като третира различна фактическа обстановка и разглежда различни правни въпроси. С това решение е разглеждана правилността на акта на въззивния съд досежно началната дата на несъстоятелността, в какъвто смисъл е и поставения за разглеждане по реда на чл.290 ГПК въпрос. Обсъждан е и правния интерес от подаване на въззивна жалба от лице, което първоначално се е легитимирало като кредитор, но в хода на производството вземането му е било удовлетворено. С формулирания от касатора въпрос липсва каквато и да било връзка, като такава не е и обоснована. Вторият поставен въпрос третира допустимостта на молбата по чл.625ТЗ, съответно допустимостта на проведеното производство пред въззивния съд, респективно допустимост на решението му. Този въпрос се разглежда служебно от съда и без да за защитени в изложението основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на касатора относно недопустимост на производството е това, че легитимирания като кредитор подател на молбата по чл.625 ТЗ е и взискател по провеждано от него индивидуално принудително изпълнение. Така развитото разбиране не дължи сметка също така за редица законови норми, обосноваващи правото на кредитор провеждал индивидуално принудително изпълнение да предпочете универсалното и да се легитимира валидно като молител по чл.625 ТЗ Въззивният съд подробно е отговорил на това възражение, направено и пред него като изрично е извел това право от нормата на чл.608,ал.4 ТЗ, която разпоредба императивно определя активната процесуална легитимация на „Булгар минерали Стрелча“ АД /н/, като същият молител изрично в молбата си се е позовал на тази норма. С оглед горното неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Третият и четвъртият поставени въпроси са фактически, а не правни като предполагащи изложение по събирането на доказателства и тяхното ценене, а не свързани с правен извод на въззивния съд. Но дори и от тези въпроси да може да бъде изведен правен въпрос, то налице би било само общо основание, тъй като касаторът не е развил каквито и да било доводи свързани с установеност на допълнителния критерий, заявен от него като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Дефинитивно, това основание е изяснено със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г., която предполага касаторът да въведе, съобразно поставен въпрос, доводи, свързани с прилагане на непълна, респективно неясна правна норма нуждаеща се от тълкуване, респективно да развие съображения за наличие на неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се по определени, обосновани от страната, причини от осъвременяване, респ. промяна. Липсата на доводи по допълнителния критерий е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване по това основание. Общите и кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава не се разглеждат в тази фаза на касационното производство и не могат да мотивират поддържаното основание за допускане на решението до касационно обжалване. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение