Определение № 50409 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1678/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№7440/18.03.2022г., подадена от Е. Д. Т. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв. В. Р. от АК-П., срещу решение № 180, постановено на 16.02.2022г. от Окръжен съд – Пловдив, VII състав по в.гр.д.№2959/2021г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. Д. Т. против В. Д. С. и Е. Л. С. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да премахнат ограждащите стени и покривна стоманобетонова плоча на височина от 2.70 метра до 3.00 метра на сграда с идентификатор №..............по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1, застроена площ от 25 кв.м., както и да възстановят топлоизолацията и мазилката върху площ от 6 кв.м. на южната фасада на първи жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..............по КККР на [населено място]. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Поставя следните материално-правни и процесуално-правни въпроси, чието разрешаване счита, че обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване: 1.При липса на конкретно посочени пороци на решението може ли въззивният съд да постанови решение за оплаквания, които не са въведени с въззивната жалба? Посочва, че обжалваното решение е основано на нормата на чл. 113 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройване на отделните видове територии, като е прието, че избеното помещение на приземния етаж, чийто прозорец е закрит от действията на ответниците, може да се проектира и изпълнява и без прозорци, а такъв довод във въззивната жалба те е въведен. Поддържа, че произнасянето по непосочен във въззивната жалба довод противоречи на практиката на ВКС – решение №246 от 23.10.2013г. по гр.д.№3418/2013г. на I г.о. на ВКС и решение №670 от 27.12.2010г. по гр.д.№1728/2009г. на III г.о. на ВКС. 2.След като едно помещение на приземен етаж по одобрен проект е изпълнено с прозорец и той съществува повече от 40 години в това състояние и в последствие е променена нормативната уредба, допускаща вече такива помещения да се проектират и изпълняват и без прозорци, това означава ли, че едностранните действия, с които се закрива този прозорец, не съставляват пречки по смисъла на чл. 50 и чл. 109 ЗС? Поддържа, че касационно обжалване по така поставения въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доводи в подкрепа на искането си извежда от решение №60160 от 30.11.2021г. по гр.д.№1518/2021г. на I г.о. на ВКС и решение №40 от 31.01.2011г. по гр.д.№296/2010г. на I г.о. на ВКС. 3.Длъжен ли е въззивният съд в производство с предмет чл. 109 ЗС да осъществи съдебен контрол за съответствие на административни актове, въз основа на които се извършва строежа, източник на смущаващото правото на собственост на ищеца, със строителните правила и норми? Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №31/84 от 06.02.1985г. на ОСГК на ВС. 4.Длъжен ли е въззивният съд са мотивира извода си за съответствие на административни актове, въз основа на които се извършва строежът, източник на смущаващото правото на собственост на ищеца, със строителните правила и норми? Длъжен ли е да обсъди всички твърдения, възражения и доказателства? Фактическите и правни изводи на съда трябва ли да намерят израз в мотивите му – чл. 236, ал. 2 ГПК? Поддържа, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №60301 от 17.01.2022г. по гр.д.№479/2021г. на IV г.о. на ВКС. 5.Какво е значението на одобрения от административните органи проект за основен ремонт и разрешение за строеж и неговото спазване при реализирането му, когато това накърнява правата на трети лица? Възможно ли е в исковото производство по чл. 109 ЗС да се извърши косвен съдебен контрол по отношение на материалната законосъобразност на административния акт, ако засегнатият от него собственик не е могъл да участва в производството по издаването му? Поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №173 от 14.06.2012г. по гр.д.№1045/2011г. на II г.о. на ВКС. Поддържа също така, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно и вътрешно противоречиво, тъй като въззивният съд е приел, че действително увеличената площ на постройката и на конструктивната ѝ височина с 30 см. пречи на осветеността на изба №4, която с решение №1488/08.11.2011г. по в.гр.д.№1690/2011г. по описа на ОС-Пловдив е предоставена за ползване на ищцата, но по аргумент от чл. 113 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии, съгласно който избите могат да бъдат неосветени – без прозорци, е направил извод, че засенчването на това помещение от гаража на ответниците не пречи на ищеца да ползва избеното помещение по неговото предназначение. Счита, че решението е очевидно неправилно, защото диспозитивната норма на чл. 113 от наредбата е тълкувана превратно – помещението е било проектирано и изпълнено като осветено. Счита, че извода на съда противоречи на нормата на чл. 50 и чл. 109 ЗС. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба В. Д. С. и Е. Л. С. чрез процесуалния си представител адв. Л. П. изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: Е. Д. Т. е предявила срещу В. Д. С. и Е. Л. С. по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на ограждащите стени и покривна стоманобетонова плоча на височина от 2.70 метра до височина от 3 метра на сграда с идентификатор ............в [населено място], [улица], както и за възстановяване на част с площ от 6 кв.м. от положената от нея топлоизолация и мазилка на южната фасада на първи жилищен етаж, с твърдението, че ответниците извършили ремонт на гаража си като завишили височината му с 30 см. и го покрили със стоманобетонова плоча на височина 3 метра, плътно долепена до южната фасада на първия жилищен етаж, който е нейна собственост, при което разрушили част от положената топлоизолация и мазилка на южната фасада на първия жилищен етаж. Поддържа също така, че намаленото разстояние от покривната стоманобетонова плоча до прозорците на хола на собствения ѝ първи етаж и близкото разстояние създава предпоставка за по-лесно проникване на хора и животни през прозорците на жилището, създава предпоставки за навлизане на влага на първия жилищен етаж, намалява топлоизолационната площ на южната фасада на жилището ѝ, пречи ѝ като ограничава напълно възможността за проветряване на изба №4 от приземния етаж, променя се гледката от прозорците на етажа, както и южната фасада на жилищната сграда, която е обща част, а водите от покривната плоча на гаража се стичат в частта от дворното място, разпределена за реално ползване на нея и наследниците на покойния ѝ съпруг. В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците оспорват така предявения иск. Не оспорват твърдението, че страните са съсобственици на ПИ ................и на приземен етаж с идентификатор ..................., както и че дворното място е разпределено за реално ползване между съсобствениците с решение №64/12.01.2004г., постановено по гр.д.№105/2003г. на РС-Асеновград. Твърдят, че около 2005-2006г. гаражът, който е тяхна индивидуална собственост, бил увреден от зложелатели или от атмосферните условия, целостта на железобетонната плоча била нарушена, плочата започнала да се рони, оголила се, показала се арматурата и гаражът станал опасен за ползване, което наложило неговия ремонт. Поддържат, че ремонтът бил извършен през 2017г. въз основа на издадено разрешение за строеж. Оспорват твърденията в исковата молба, че близкото разстояние на гаража създава предпоставка за по-лесно проникване на хора и животни, както и за навлизането на влага на първия жилищен етаж и намаляване на топлоизолацията. Оспорват също и твърдението, че гаражът ограничава напълно възможността за проветряване на изба №4, че променя гледката, както и да са нарушавали целостта на изолацията по южната фасада на първия жилищен етаж. Поддържат, че над подпорната стена, която е стена на гаража откъм югозапад, има поставена телена ограда от съседа, която е на височина около 1.2 метра, а откъм [улица]има външна метална, плътна врата, на около 6 метра от гаража, която е допълнително препятствие за влизане в двора. Твърдят, че има наклон на плочата, но към частта от двора, която те ползват, като има поставени и улуци, които отвеждат водата далече от гаража. От фактическа страна по делото е установено, че Е. Д. Т. е собственик на първи жилищен етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ..........., ведно с 1/2 идеална част от приземния етаж, заснет като самостоятелен обект с идентификатор .............., както и от ПИ ............по КККР на [населено място], а ответниците В. Д. С. и Е. Л. С. са собственици на втори етаж от същата сграда и останалата 1/2 иде Ѕ а част от приземния етаж и дворното място. Установено е също така, че реалното ползване на съсобствените обекти е разпределено между страните с решение по гр.д.№105/2003г. по описа на Асеновградския районен съд, както и че ответниците са построили въз основа на протокол №205 от 01.11.1985г. за дадена строителна линия и ниво и придобили собствеността върху гараж, заснет с идентификатор .............с площ от 25 кв.м., която попада в частта от дворното място, която им е разпределена за ползване. Ползването върху двете югозападни помещения с №№4 и 5, находящи се в приземния етаж, е разпределено с решение №1488 от 08.11.2011г. по в.гр.д.№1690/2011г. на Окръжен съд - Пловдив, като на Е. Д. Т. и Г. Т. Т. за ползване е разпределена изба №4. По отношение на тези факти и обстоятелства между страните не съществува спор, което е взето предвид при постановяване на въззивното решение. При постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид, че според заключенията на вещите лица М. Р. и В. Г. ремонтът на гаража е извършен от ответниците в съответствие с одобрената техническа документация и издадено разрешение за строеж №161/21.06.2017г., като конструктивната височина е завишена на 2.98 метра, размерите на гаража са 8/3.70м., наклона на покривната плоча съответства на заложения по проекта -1.5% с поставен улук, с който се събират повърхностните води, попаднали върху покривната плоча. Въз основа на тези експертни заключения е прието също така, че стоманобетонната плоча на гаража е долепена до фасадата на жилищната сграда и по нея не са констатирани влажни петна, както и че прозорецът на жилището на Е. Д. Т. е на 0.86м. над нивото на покривната плоча на гаража. Въз основа на показанията на свидетелите И. П. и И. К. е прието за установено, че преди ремонта гаражът е бил по-нисък и тесен, не е бил долепен до къщата и между двете сгради е имало стълбички, водещи до плочата на гаража и до задната част на двора. Взето е предвид, че според тези свидетели сега плочата на гаража е долепена до фасадата на къщата на около 80 см. под прозореца на хола на Е. Д. Т. и могат да влязат хора и животни, а прозорците на приземието са зазидани и има миризма на влага. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че осъщественият от В. Д. С. и Е. Л. С. през 2017г. ремонт на гаража, с който е завишена конструктивната му височина с 30 см., не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като обективно не създава пречки за нормалното ползване от Е. Д. Т. на жилището на първия етаж и на избеното помещение съобразно обичайното му предназначение. Изложени са съображения, че ремонтът на гаража е извършен от ответниците в обема и при спазване на одобрения проект и разрешението за строеж, в резултат на което площта на постройката е увеличена и конструктивната височина е завишена с 30 см, като тази постройка попада в частта от дворното място, разпределена за ползване на ответниците. Посочено е, че при това положение в тежест на ищцата е да установи в процеса, че във вида, в който е изградена, постройката пречи на упражняването на правата ѝ върху съсобственото дворно място и приземието съобразно извършеното разпределение, или на правото ѝ на собственост на жилището на първия етаж. Прието е, че такива доказателства по делото не са ангажирани. Прието е, че твърденията на ищцата, че с извършения ремонт на гаража и завишаването на конструктивната му височина се накърнява правото ѝ на собственост, като се създават предпоставки за навлизане на влага в жилището ѝ поради намаляване на топлоизолационната площ на южната фасада на сградата, както и че водите от покривната плоча се оттичат в частта от дворното място, която е разпределена за нейно ползване, са опровергани от експертните заключения на вещите лица, които при огледите не са констатирали влажни петна по фасадата на жилищната сграда, както и че наклонът на покривната плоча съответства на заложения в проекта с поставен улук, от който се събират повърхностните води, попаднали върху покривната плоча. Прието е, че по делото не е установено, че претендираното от ищцата намаляване на конструктивната височина на гаража с 30 см. ще намали риска от проникване на хора и животни в жилището ѝ на първия етаж, като са изложени съображения, че подобна заплаха от проникване в имота на ищцата е съществувала при предишното фактическо положение в имота, при което между сградата на основно застрояване и гаража са съществували стълби, водещи до задната част на двора и до плочата на гаража, а след ремонта на гаража от ответниците покривната му плоча е долепена до фасадата на жилищната сграда и достъпът до нея е преустановен. Взето е предвид, че увеличената площ на постройката и на конструктивната ѝ височина с 30 см. пречи на осветеността на изба №4, която с решение №1488/08.11.2011г. по в.гр.д.№1690/2011г. по описа на ОС-Пловдив е предоставена за реално ползване на ищцата, но по аргумент от чл. 113 от Наредба №7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони избите могат да бъдат неосветени – без прозорци. Поради това е прието, че засенчването на това помещение от гаража на ответниците не пречи на ищцата да го ползва по неговото предназначение (като изба). По поставените от касатора въпроси, касаещи значението на обстоятелството дали административните актове, въз основа на които е извършен строежът, съответстват на строителните правила и норми, както и за значението на одобрения от административните органи проект за основен ремонт и разрешение за строеж и неговото спазване при реализирането му, когато това накърнява правата на трети лица, ОСГК на ВКС е дало отговор в т.3 на ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г., приемайки, че за уважаването на иска, предявен по реда на чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Както ВКС последователно приема в своята практика, възможно е един строеж да е незаконен, но ако не създава пречки на ищеца по иск с правно основание чл. 109 ЗС да упражнява правото си на собственост, този иск няма да бъде уважен и съответно строежът няма да бъде съборен. И обратно – дори и законен или търпим строеж по смисъла на §16 ПЗР ЗУТ може да бъде премахнат или редуциран по реда на чл. 109 ЗС, ако пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост (решение №60160 от 30.11.2021г. по гр.д.№1518/2021г. на I г.о. на ВКС и посочените в него решение №129 от 22.07.2014г. по гр.д.№4880/2013г. на I г.о. на ВКС; решение №401 от 21.07.2009г. по гр.д.№2770/2008г. на II г.о. на ВКС и решение №238 от 17.05.2012г. по гр.д.№1081/2011г. на I г.о. на ВКС). Изводи в същия смисъл се съдържат и в обжалваното решение, в което са изложени съображения, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде успешно проведен и срещу съсобственик, на когото е издадено строително разрешение, тъй като административният орган, издал разрешителното, има компетентност само относно техническата допустимост на преустройството или строителството, но не и относно правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да засегне или накърни правата на другите съсобственици на общия обект. Прието е, че съдилищата следва да съобразят дали по същество не са накърнени правата на ищеца, вкл. и относно общите части, дали и в какво отношение е възпрепятстван да ги ползва съобразно предназначението им в съответствие с правата си. Посочено е също така, че когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, които да противоречат на строителните правила и норми, като по отношение допустимостта да се претендира премахване на строеж или част от строеж по реда на чл. 109 ЗС и задължението на съда да осъществи съдебен контрол за съответствието на административните актове със строителните правила и норми, са налице указания по приложението на материалния закон, дадени с ТР №31/84 от 06.02.1985г. на ОСГК на ВС, което е приложимо и при действието на ЗУТ. Прието е, че когато такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да се защитят с иск по чл. 109 ЗС. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, вкл. на посочената в изложението, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да бъде допускано. При постановяване на въззивното решение не е обсъдено и преценено обстоятелството, че прозорецът на помещението, което към настоящия момент се обозначава като избено, е поставен още при построяването на сградата и помещението е ползвано като осветено от построяването на сградата до ремонта на гаража и по-специално не е обсъдено и преценено значението на това обстоятелство за начина на ползване на помещението. Това според настоящия състав налага допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора втори въпрос: След като едно помещение на приземен етаж по одобрен проект е изпълнено с прозорец и той съществува повече от 40 години в това състояние и в последствие е променена нормативната уредба, допускаща вече такива помещения да се проектират и изпълняват и без прозорци, това означава ли, че едностранните действия, с които се закрива този прозорец, не съставляват пречки по смисъла на чл. 50 и чл. 109 ЗС. По останалите въпроси, формулирани в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска. Всяко едно от въведените от предявилото иска лице твърдения, че извършеното от ответниците въздействие пречи правото на собственост да бъде упражнявано според предназначението на вещта поради посочена конкретна причина, може да доведе до уважаването на предявения иск, ако се установи, че съответното въздействия има подобна последица. В подобна хипотеза съдът няма да се произнася дали и други въздействия пречат на упражняването на правото на собственост, тъй като ищецът вече е получил търсената защита на накърненото си право. Останалите въпроси, които касаторът поставя, касаят основателността на предявения иск по отношение на други, извършени от ответниците въздействия (премахването на топлоизолация и мазилка), за които предявилото иска лице твърди, че препятстват възможността жилищният етаж от сградата да се ползва според неговото предназначение. Дали извършените от ответниците въздействия създават предпоставка за по-лесно проникване на хора и животни през прозорците на жилището също следва да бъде преценявано по съществото на правния спор след като бъде извършена преценка за значението на обстоятелството, че при ремонта на гаража е бил премахнат прозореца на избата. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение