Определение № 575 от 30.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 612/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. С. ЕАД-С. против определение от 24.07.2009 г. по ч.гр.д. № 5153/2009 г., /а не № 5* както погрешно е посочено/, на СГС, с което е потвърдено разпореждане от 18.02.2009 г. по гр.д. № 2637/2009 г. на СРС, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че въпросът за определяне размера на дължимата държавна такса по чл.72,ал.1 ГПК бил решаван противоречиво от съдилищата. Това е така, тъй като за представените определения на СГС няма данни да са влезли в сила. Освен това, въззивният съд е възприел тезата на частния жалбоподател относно размера на дължимата държавна такса, а е потвърдил разпореждането на СРС по други съображения, но те не са предмет на частната касационна жалба. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.