Определение № 50058 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3209/2022 г.

ВКСI гражданско отделение18.09.2023 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248 ГПК, по молба на З. Н. Н. и Н. Н. Н., определение № 50085 от 14. 03. 2023 г. по гр. д. № 3209/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Росагрофонд“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на З. Н. Н. и на Н. Н. Н. общо сумата 600 лв. (по 300 лв. на всеки от тях) разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба срещу въззивното решение в частта му уважаваща предявените от З. Н. Н. и Н. Н. Н. против „Росагрофонд“ ООД искове с правни основания чл. 108 ЗС и чл. 73, ал. 1 ЗС, и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Н. Н. и Н. Н. Н. по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски за касационната инстанция над сумата 600 лв. (по 300 лв. на всеки от тях) до сумата 1200 лв. (по 600 лв. на всеки от тях). ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Росагрофонд“ ООД по чл. 248 ГПК, съдържаща се в становище вх. № 502602/17. 05. 2023 г., за изменение на определение № 50085 от 14. 03. 2023 г. по гр. д. № 3209/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, чрез присъждане в полза на дружеството на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена от ищците З. Н. Н. и Н. Н. Н.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба, вх. № 502168/19. 04. 2023 г., от З. Н. Н. и Н. Н. Н., чрез адвокатите пълномощници В. Д. и С. А., за изменение на определение № 50085 от 14. 03. 2023 г. по гр. д. № 3209/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като бъде осъдено „Росагрофонд“ ООД да заплати на З. Н. Н. сумата 600 лв. и на Н. Н. Н. сумата 600 лв. разноски за адвокатски възнаграждения, за изготвяне на отговори на касационната жалба срещу въззивното решение в частта му уважаваща предявените от З. Н. Н. и Н. Н. Н. против „Росагрофонд“ ООД искове с правни основания чл. 108 ЗС и чл. 73, ал. 1 ЗС. Твърди се, че в посочената част решението не е допуснато до касационно обжалване, поради което дружеството дължи на молителите разноските, направени във връзка със защитата им срещу касационната жалба.

С писмен отговор „Росагрофонд“ ООД изразява становище за недопустимост на молбата, поради подаването й след изтичане на едномесечния срок по чл. 248 ГПК, евентуално – за неоснователност на същата. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Писменият отговор на „ Росагрофонд“ ООД съдържа и искане за изменение на определението в частта за разноските, като З. Н. Н. и Н. Н. Н. бъдат осъдени да заплатят на дружеството сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, направени за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационните жалби на З. Н. Н. и Н. Н. Н..

Ответниците по тази молба З. Н. Н. и Н. Н. Н., чрез пълномощниците си адвокат Д. и адвокат А., изразяват становище за недопустимост на молбата, поради подаването й след срока по чл. 248 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

  1. По молбата на З. Н. Н. и Н. Н. Н..

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението по чл. 288 ГПК е обявено на 14. 03. 2023 г., а молбата по чл. 248 ГПК е изпратена по пощата на 13. 04. 2023 г.).

Разгледана по същество, молбата е основателна.

С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника „Росагрофонд“ ООД – в частта, с която са уважени предявените от молителите З. Н. Н. и Н. Н. Н. срещу дружеството искове по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху три земеделски имоти и по чл. 73, ал. 1 ЗС за осъждане на дружеството да заплати на ищците обезщетение в место ползването им за периода 14.01.2016 г. - 11.12.2019 г. в размер на 1136.54 лева.

Постановеното от касационната инстанция определение по чл. 288 ГПК има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК и съдът дължи произнасяне по претенциите за съдебни разноски.

Недопускането до касационно обжалване на въззивното решение в частта по исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 73, ал. 1 ЗС ангажира отговорността на касатора „Росагрофонд“ ООД за разноските, направени от З. Н. Н. и Н. Н. Н. във връзка със защитата им срещу касационната жалба на дружеството, за присъждането на които има своевременно направено искане (с отговора на касационната жалба). Доказан е и фактът на извършването им – видно е от приложените към отговора на касационната жалба договори за правна защита и съдействие, всеки от ищците е заплатил на адв. С. по 600 лв. възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба на дружеството (по 300 лв. за отговор срещу жалбата касаеща исковете по чл. 108 ЗС и по 300 лв. за отговор срещу жалбата касаеща исковете по чл. 73, ал. 1 ЗС) – общо двамата са заплатили 1200 лв. възнаграждение на адв. С. А..

Възражението на дружеството по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно. Предвид обстоятелството, че за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 287 ГПК и приложенията към тях на жалбоподателите и че пред ВКС не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено в първия възможен момент – в предоставения от съда едноседмичен срок за становище по молбата по чл. 248 ГПК.

Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Уговореното и платено от молителите адвокатско възнаграждение от 1200 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена от Росагрофонд“ ООД, е прекомерно. Общият размер на защитения имуществен интерес на ищците възлиза на 3151, 34 лв. (2014, 80 лв. по исковете по чл. 108 ЗС, съгласно данъчните оценки на имотите, и 1136, 54 лв. в частта по иска по чл. 73, ал. 1 ЗС). Изготвен е общ отговор на касационната жалба от името и на двамата ищци, с който от името на двамата са изложени съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта уважаваща исковете по чл. 108 ЗС и чл. 73, ал. 1 ЗС. Съгласно чл. 9, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към 4. 07. 2022 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба възлиза на 600 лв. Преценявайки тези обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, обема и сложността на извършените от ищците и пълномощника им процесуални действия, настоящият състав намира, че от платеното от ответниците по молбата за отмяна възнаграждение в размер на 1200 лв. следва да им се присъди, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 600 лв. (по 300 лв. на всеки от тях).

  1. По молбата на „Росагрофонд“ ООД.

Молбата по чл. 248 ГПК е просрочена и следва да се остави без разглеждане. Постановеното от ВКС определение № 50085 от 14. 03. 2023 г. по гр. д. № 3209/2022 г. на ВКС, 1 г.о., е необжалваемо. Същото е обявено на 14. 03. 2023 г., срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на искане за изменение на решението в частта за разноските е изтекъл на 14. 04. 2023 г., а искането по чл. 248 е направено на 17. 05. 2023 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

13