Решение № 1562 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение11.02.2026 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 801 от 08.05.2025 г., постановено от Административен съд – Добрич, V състав, по адм.д. № 262/2023 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Агро-ММ“ ЕООД, подадена чрез упълномощен адвокат М. Миталова, против решение № 801 от 08.05.2025 г., постановено от Административен съд – Добрич, V състав, по адм.д. № 262/2023 г. С касационната жалба, в молба – становище по същество от 03.11.2025 г. и в писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че с оспореното писмо на министъра на земеделието не са изпълнени дадените задължителни указания в постановеното решение № 410 от 20.12.2021 г. по адм. д. № 382/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич, оставено в сила с решение № 5481 от 07.06.2022 г. по адм.д. № 1727/2022 г. по описа на ВАС. Изразява становище, че при подадено искане за закупуване на земя и изпълнение на предпоставките по чл. 54а ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ министърът е длъжен да издаде положителна заповед, поради това, че действа при условията на обвързана компетентност, като законодателят не му е предоставил свободна преценка дали да продаде или не имот по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Развива подробни съображения досежно задълженията на Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич по окомплектоване на преписката, включително поради обстоятелството, че „Агро-ММ“ ЕООД е правоимащо лице, защото закупените сгради и съоръжения са от ПТК „Дропла“, която е организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и има право да закупи или замени за земеделска земя урегулираният през 1996 г. поземлен имот, в който се намира съоръжението на основание чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Оспорва изводите на първостепенния съд, че съоръжението „асфалтова площадка“ липсвало в приложените списъци и никога не е съществувало. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който преписката да се върне на министъра на земеделието и храните, с изричното указание да издаде положителна заповед за продажбата на поземлен имот № 23769.501.350 по КК на Стопанския двор на с. Дропла. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – министърът на земеделието и храните оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт М. Тодорова, която в съдебно заседание и с писмена защита пледира за оставяне в сила обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразно постановен. Развива аргументи за липса на сочените от касатора нарушения на приложимите материалноправни разпоредби. Акцентира на обстоятелството, че по преписката е изследван статутът на имота от назначена комисия от Областна дирекция „Земеделие“, а комисията по чл. 56г, ал. 5 ППЗСПЗЗ е извършила преглед на архивната документация и плана за парцелиране от 1995 г., като изрично е констатирала, че в събранието на ликвидационния съвет за определяне на нормативно прилежащите площи в стопанския двор, заедно със списъка на парцелите на стопанския двор на село Дропла, не се открива каквото и да е било съоръжение, посочено от лицето, на което претендира, че е собственик. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът подробно е изследвал и анализирал събраните по делото писмени доказателства и мотивирано е приел, че няма надлежни доказателства за съществуващо налично имущество в патримониума на прекратената с ликвидация ТКЗС или ПТК, както и че няма данни за изграждането и съществуването на асфалтова площадка. Според участващия по делото прокурор в случая не са били представени изискуемите по чл. 56а ППЗСПЗЗ документи, касаещи произхода на съоръжението и прилежащата площ, следователно не е налице годен обект, за да бъде извършена продажба, респективно не са налице и материалноправните предпоставки за придобиване на собственост върху имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на „Агро-ММ“ ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 801 от 08.05.2025 г. е отхвърлена жалбата на „Агро-ММ“ ЕООД срещу писмо с рег. № 70-3071/22.02.2023 г. на министъра на земеделието, Я. Гечев, с което е обективиран отказ за издаване на заповед по чл. 45а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за продажба на поземлен имот с идентификатор 23769.501.350 по КККР на с. Дропла, община Балчик, представляващ частна държавна собственост. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Добрич е приел, че оспореното писмо има всички белези на индивидуален административен акт, тъй като по същество с него се формира отказ по подадено заявление по реда на чл.56а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ за придобиване правото на собственост върху застроените и нормативно определените прилежащи площи към сградите и/или съоръженията. Според съда отказът е постановен от компетентен орган съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, подробно е мотивиран и отговаря на общите изисквания за форма на административните актове, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че отказът да бъде извършена продажба на прилежаща площ към обект „асфалтова площадка“, разположена в ПИ 350, е съобразен с материалния закон и разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, защото жалбоподателят претендира да е придобил имущество на ПТК „Дропла“ с праводател ТКЗС „Устрем“ с. Дропла, означено като асфалтова или асфалтирана площадка със ЗП от 780 кв.м., разположено в ПИ 23769.501.350 по КККР на с. Дропла, община Балчик, одобрена със заповед № 300-5-85/`13.10.2003 г. на ИД на АГКК, но по делото не са налице доказателства за наличие на подобно имущество. Първостепенният съд е анализирал съдържанието на приложеното по делото Задание, възложено от Ликвидационния съвет на ТКЗС „Устрем“ с. Дропла, Обяснителната записка на изпълнителите на заданието „Инжконсулт“-Консорциум Варна, Протокол № 36/10.05.1994 г. за разпределение на сгради между правоимащи от имуществото на ТКЗС в ликвидация, описите на имущество /движимо и недвижимо/ към протоколите за продажба на търг, съставяни през 1994 г., както и данните в Протокол от 07.02.2019 г., съставен от служители на ОДЗ-Добрич, от които не се установява наличие на изградена асфалтова площадка в ПИ 350. Решаващият съдебен състав е счел, че за да се приеме наличие на придобиване на собственост върху имущество на организациите по § 12 по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, същото следва да е във вид, годен за употреба/ползване, по аргумент от чл. 45а, ал. 1, изр. второ ППЗСПЗЗ, а неустановяването на обект „площадка“ и „асфалтова площадка“ още при първото заявление на жалбоподателя за закупуване на държавна земя по облекчения ред на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, подадено през 2011 г., е причината преписката бъде върната от компетентния орган в ОДЗ-Добрич, а впоследствие да не може да бъде комплектувана с необходимите документи, включително и с данни за прилежаща площ. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че „Агро-ММ“ ЕООД е възложило строителни дейности - изливане на бетон в имота, в който твърди, че имало асфалтова настилка, в хода на висящото административно производство и по този начин дружеството само се е поставило в невъзможност да докаже в настоящото съдебно производство наличието /чрез извършване на оглед/ на изградено съоръжение по см. на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, представляващо „асфалтова площадка“. Предвид липсата на доказателства за съществуването на съоръжение „асфалтова площадка“ във визирания в документите за собственост държавен поземлен имот, съдът е формирал извод, че постановеният от министъра на земеделието отказ за продажба на държавния ПИ е правилен, законосъобразен и обоснован. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото от приложената по делото административна преписка е видно, че настоящият касационен жалбоподател е поискал закупуване на ПИ 23769.501.350 като прилежаща площ към „асфалтова площадка“ с предходно заявление с вх. № ПО-02-16/11.08.2020 г., което Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ – Добрич се произнесла с писмо с изх. № ПО-02-16-1 от 26.08.2020 г. на основание чл.56а, ал.6 ППЗСПЗЗ. В това писмо е посочено, че няма данни заявителят да е придобил собствеността върху сградите и съоръженията в процесния имот от организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, бивше ТКЗС „Устрем“ в ликвидация с.Дропла, а това обстоятелство подлежало на доказване; по отношение на процесния имот с кадастрален идентификатор 23769.501.350 е налице неприключило съдебно производство. Цитираното писмо е било предмет на съдебно оспорване, като с определение № 308 от 20.10.2020 г., постановено по адм.д. № 477/2020 г. по описа на Административен съд – Добрич, жалбата на „Агро-ММ“ ЕООД е оставена без разглеждане като недопустима поради това, че не е налице годен за оспорване административен акт. Това определение е оставено в сила с определение № 14939 от 3.12.2020 г. по адм. д. № 12321/2020 г. на ВАС, четвърто отделение. По делото е установено още, че т.нар „асфалтова площадка“ е била предмет на прехвърлителна сделка, осъществена на 29.12.2009 г. между Д. И. М. и М. И. М., като продавачи и „Агро-ММ“ ЕООД като купувач, като видно от съставения Нотариален акт за покупко-продажба № 151, том VІІІ, рег. № 5910, дело № 1264/2009 г. на нотариус О.Обретенов, РС-Балчик дружеството е придобило и собствеността върху сгради, находящи се в „Стопански двор“ на с. Дропла, община Балчик: масивна стопанска сграда – Хамбар/склад в ПИ 23769.501.365, масивна стопанска сграда „Склад до млекопункт“ в ПИ 23769.501.348, масивна стопанска сграда „Млекопункт“ в ПИ 23769.501.349, в т.ч. и процесната „Асфалтова площадка“ с площ от 780 кв.м. в ПИ 23769.501.350, имот със стар идентификатор кв.34, парцел VІІІ. Съдът подробно е анализирал историята на собствеността, в това число каква част от държавните имоти са предмет на Постановление за възлагане на недвижими имот, вписано под № 2, том І, вх. рег. 19/06.01.2005 г. на СлВп-Балчик. Установено е още, че в първоначалното искане на касатора за закупуване на прилежащите площи, подадено през 2011 г., е бил включен и процесния ПИ 23769.501.350 или 780 кв.м. от него като прилежаща площ към „асфалтова площадка“, за който заместник - министърът на земеделието и храните е върнал преписката на ОДЗ-Добрич с писмо с изх. № 66-8307/18.01.2012 г. Изложените в писмото съображения, са че липсва на скица от парцеларния план за УПИ VІІІ, кв. 34, поради различната конфигурация на УПИ VІІІ с ПИ 350, както и поради това, че според удостоверение на Община Балчик с № 63-1366-2-1/26.09.2011 г. имот с кад. № 23769.501.350 е част от УПИ VІІІ-3, кв. 34 и е незастроен. Поради връщането на преписката за ПИ 350, „АГРО-ММ“ ЕООД е подало ново заявление през 2012 г. с вх. № АР-11-00-1153/09.03.2012 г. за закупуване на останалите три имота, което производство е приключило с продажбата им по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, в която продажба обаче не е включен процесния ПИ 23769.501.350 /така съгласно договор № ПО-06-012/16.07.2012 г./. По последното заявление на жалбоподателя с рег. индекс 70-3071/22.06.2021 г. за закупуване на части от ПИ 350 е формиран мълчалив отказ на министъра на земеделието, отменен с решение № 410 от 20.12.2021 г. адм.д. № 382/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич, оставено в сила с решение № 5481 от 07.06.2022 г., постановено по адм.д. № 1727/2022 г. по описа на ВАС, четвърто отделение. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, с оспореното в настоящото производство писмо с рег. № 70-3071/22.02.2023 г. министърът на земеделието е изпълнил дадените задължителни указания съда, защото изричният отказ е издаден след мотивирана преценка за наличие на законова предпоставка за придобиване правото на собственост от дружеството. Безспорно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ обуславя действие на обвързана компетентност от страна на административният орган, но при условие, че е изпълнена материалната предпоставка на закона заявителят да е носител на правото на собственост върху сграда или съоръжение, принадлежаща на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правото на собственост върху съоръжението, на което се позовава „Агро-ММ“ ЕООД, обуславя и правото да поиска да придобие в собственост от държавата прилежащите площи, в случай че е налице императивното изискване на закона съоръжението да е било в патримониума на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсата на съоръжение като самостоятелен обект и данните, от които се установява, че към момента на ликвидация на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ парцелът се определя като „свободна незастроена площ“, която не изисква определяне на нормативно признати площи, е достатъчно основание компетентният административен орган да постанови законосъобразен отказ. В конкретния случай не е налице материалноправната предпоставка заявителят да е придобил право на собственост от организация по §§12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вследствие на което е обоснован изводът, че дружеството няма качество на правоимащо лице, което да се легитимира като собственик на сгради или съоръжения в имот № 23769.501.350. Обосновано в тази връзка първостепенният съд е приел, че по делото не са налични доказателства, от които е видно, че съществува асфалтова площадка в ПИ 23769.501.350 по КККР на с. Дропла, в патримониума на прекратената с ликвидация ТКЗС „Устрем“ с. Дропла или в патримониума на ПТК „Дропла“, като за формирането на този извод са анализирани всички относими документи. В приложеното по делото Задание, възложено от Ликвидационния съвет на ТКЗС „Устрем“ с. Дропла, подробно са описани всички сгради и съоръжения, намиращи се в процесния стопански двор, които са годни за ползване по предназначение, като измежду тях липсва обект с наименование площадка или асфалтирана площадка. Липсва описание на асфалтова площадка в подробната Обяснителната записка на изпълнителите на заданието „Инжконсулт“ - Консорциум Варна, като такава не е била констатирана при извършените от ОДЗ – Добрич огледи на 07.02.2019 г., 22.11.2019 г. и 11.12.2019 г. При последните единствено е установено, че в процесната част от имота е извършено почистване от храстовидна растителност и са налични нови бетонни пътеки и други площадки, съгласно описаното в протокола и изготвен снимков материал. Неустановяването на обект „асфалтова площадка“ е причината още при подаденото първо заявление на „Агро-ММ“ ЕООД преписката бъде върната от компетентния орган в ОДЗ-Добрич, а впоследствие да не може да бъде комплектувана с необходимите документи, включително и с данни за прилежаща площ. Назначената комисия по реда на чл. 56, ал. 5 ППЗСПЗЗ е извършила обстоен преглед на архивната документация и плана за парцелиране от 1995 г. и е констатирала, че не са налице документи, представляващи обяснителна записка и скица, удостоверяващи неговото отреждане, както не се открива документ, сочещ, че имотът е определен като прилежаща площ към асфалтова площадка или към друго съоръжение. Освен това, според представените по делото писма от Община Балчик с изх. № 63-1366-2-1/26.09.2011 г. и с изх. № 63-1366-1-1/09.03.2012 г., имотът 501.350 е незастроен. Верни са изводите на административния съд, че за първи път наличието на подобен обект „площадка“ и „асфалтова площадка“ се сочи в Постановлението за възлагане на недвижим имот с № 16838-000030/20.12.2004 г., съставено от публичния изпълнител Миталова по изп. дело № 16838/2004 г., но съществуването на такава площадка не се потвърждава от наличните по делото доказателства. Липсата на спорната площадка е констатирана в представеното от ответника за сведение на съда решение № 181 от 23.07.2025 г. по гр.д. № 45/2025 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, постановено по въззивна жалба срещу решение № 85 от 15.07.2024 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 173 от 13.12.2024 г., по гр.д.№ 598/2022г. по описа на Районен съд – Балчик. В него е посочено, че възложената с постановлението площадка, според приетото от съда, е в парцел VІІІ-147, 146 в кв. 33 по ЗРП от 1996 г. на с. Дропла, Стопански двор, като дали тя е съществувала реално в този имот не е от значение по настоящото дело, но от значение е това, че от доказателствата по делото се установява, че в имуществото на ТКЗС „Устрем“ /в ликвидация/ в парцел VІІІ3 в кв. 34 по ЗРП от 1996 г. не е съществувало съоръжение „асфалтова площадка“ като самостоятелен обект на вещното право на собственост, който да би могъл да премине при ликвидирането на ТКЗС като организация по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ към ПТК „Кремена“ /впоследствие ПТК „Дропла“, съгласно приложени решения по ф. д. № 1804/1993 г. на ДОС – л. 367-371/ и да бъде възложен с постановлението за възлагане на И. П. С.. Несъществуването на такъв обект на правото на собственост е допълнителен аргумент в подкрепа на приетото, че в постановлението за възлагане имотът е описан според посочените негови граници, а именно като парцел VІІІ-147, 146 в кв. ЗЗ по ЗРП от 1996 г. на с. Дропла, Стопански двор. По - нататък в мотивите на постановеното от окръжния съд решение е изложено, че с влизане в сила на постановлението за възлагане настъпва неговият транслативен ефект за вещното право, независимо дали то принадлежи на длъжника или на трето лице, т.е. постановлението за възлагане има действие на оригинерно придобиване на правото от купувача /дава предимство при конкуренция между права, произтичащи от оригинерен способ и такива, произтичащи от облигационно отношение, представляващо деривативен способ за придобиване/, но не и в хипотеза на несъществуващ обект на вещното право, когато преценката се извършва от гледна точка на транслативните последици на влязлото в сила постановление за възлагане върху несъществуващ обект. Касационна инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, че чрез възлагането на строителни дейности /изливане на бетон/ в имота по време на висящото административно производство, „Агро-ММ“ ЕООД се е поставило в невъзможност да докаже посредством оглед наличието на съоръжение, отговарящо на изискването на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, а именно процесната асфалтова площадка, за която твърди, че е собственост на бившето ТКЗС, впоследствие придобита от него. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че правилно и обосновано съдът е преценил, че процесното писмо с рег. № 70-3071/22.02.2023 г. на министъра на земеделието, с което е обективиран отказ за издаване на заповед по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ за продажба на поземлен имот с идентификатор 23769.501.350 по КККР на с. Дропла, община Балчик, е законосъобразен административен акт. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
16- чл. 12
- чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ
- чл. 56, ал. 5 ППЗСПЗЗ
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 45, ал. 2 ППЗСПЗЗ
- чл. 54 ППЗСПЗЗ
- чл. 56 ППЗСПЗЗ
- чл. 56, ал. 6 ППЗСПЗЗ
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 228
- чл. 27, ал. 6
- чл. 45, ал. 1
- чл. 45, ал. 2
- чл. 56, ал. 1