Определение № 2851 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 654/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ против решение № 193/07.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 312/2022 г. от ІІ-ри състав на АС – Варна. Ответниците оспорват касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователно искането за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в този смисъл. Съдът е посочил, че съгласно чл.153, ал.1, вр.с чл.144, вр.с чл.142, ал.2, т.1-2 и т.5, вр.с чл.141 и чл.151 от ЗПКОНПИ се предвижда отнемане в полза на държавата по реда на този закон на незаконно придобито имущество, а когато това е невъзможно - отнемане на паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска; ако незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество - отнемане на преобразуваното имущество. Съдът е приел, че нетният доход на проверяваните лица е в размер на 2597860.31 лв., а придобитото имущество, включващо пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи: недвижими имоти -480878.14 лв., МПС-46613.49 лв., МПС лизинг - 149315.87 лв., вноски в ЮЛ - 100860 лв., вноски по кредити - 415212.57 лв., вноски по банкови сметки от трети лица - 119290.46 лв., вноски по кредитни карти - 55484.89 лв. и лични вноски по банкови сметки - 118235.90 лв. е в размер на 1485891.32 лв., т.е. несъответствието между нетен доход и стойност на придобито имущество е положителна величина и възлиза на сумата 111968.99 лв. Следователно, констатираното несъответствие между имуществото и нетния доход не се изразява в недостиг на средства по смисъла на §1 от ДР на ЗПКОНПИ, който да надвишава сумата 150000 лв. за целия проверяван период. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, представляват ли „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Сочат се и правни въпроси, касаещи възможността за отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. По тези правни въпроси е налице към настоящия момент задължителна съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение от 18.05.2023 г., постановено по т.д.№4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тълкуването, дадено с това тълкувателно решение, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. По втория поставен въпрос е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Налице е задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси от страна на касатора, като постановеното въззивно решение е налице произнасяне по тези правни въпроси, изцяло в насоката, в която е тълкуването с цитираното по-горе тълкувателно решение. Това обстоятелство води и до липсата на соченото касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване. Останалите въпроси са фактически и касаят произнасянето на съда по съдебните разноски, като в тази част решението на съда подлежи на обжалване с частна жалба /респ. частна касационна жалба, доколкото има произнасяне по определение на първоинстанционен съд/ и не са обстоятелства или правни въпроси, относими към допустимостта на касационното обжалване на съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора. По делото e постъпила молба от процесуалния представител на КПКОНПИ, ищец по делото и касатор в настоящото производство, с която се прави частичен отказ от иска. Молбата не отговоря на изискванията, въз основа на които съдът следва да се произнесе по същата, с законовите последици от отказ от иск. Представеното пълномощно на процесуалния представител не съдържа упълномощване да прави отказ от иск от името на своя доверител. Представеното решение на КПКОНПИ не съдържа взето решение за отказ от иск, а единствено е посочено, че сумата, предмет на отнемане по исковата молба, следва да се намали. Предвид изложеното, молбата с направен отказ от иска следва да се остави без уважение, като подадена от лице, без представителна власт да прави отказ от иска, както и поради липсата на взето решение за отказ от иска от КПКОНПИ. Ответниците по касационната жалба претендират присъждане на направените за настоящото производство съдебни разноски, без да са налице данни за извършени такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Предвид изложеното, състав на ВКС