Определение № 445 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 112 от 23.12.2019г. постановено по гр.д. № 380/2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 291 от 19.07.2019г. по гр.д. № 1971/2015г. на Бургаски окръжен съд в обжалваната част, с която частично е отхвърлено предявеното от Г. Т. Ж. против ищците И. А. Щ., А. Ч. А., Т. Ч. К. и С. Т. Г. възражение за прихващане с вземане за подобрения на съсобствен недвижим имот, а именно за разликата над уважения размер на подобренията от 14754,36лв. до предявения такъв от 77 177лв., като в решението са посочени конкретните суми спрямо всяка от ищците. Касационната жалба е подадена от Г. Т. Ж. чрез пълномощника адв. А.. Твърди се незаконосъобразност на обжалвания акт. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1/ при извършени подобрения в съсобствен имот от един съсобственик, но в интерес и на останалите съсобственици, не следва ли отношенията да се уредят по чл.30, ал.3 ЗС във вр. с чл. 61, ал.2 ЗЗД като се дължи заплащане на подобренията до размера, с който се е увеличила стойността на притежаваните от другите съсобственици идеални части; 2/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди съббраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първоинстанционния. Позовава се и на очевидна неправилност. В писмения си отговор ответниците М. Щ. М., А. Щ. М. /двамата конституирани от въззивния съд като наследници на починалата ищца И. А. Щ./, А. Ч. А., Т. Ч. К. и С. Т. Г., всички чрез пълномощника си адв. Г.-Т., оспорват жалбата и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по предявен от настоящите ответници иск против касатора Г. Т. Ж. за заплащане общо на сумата 85 253 лв., от които: на И. Щ. 28 417,67лв., а на останалите три ищци по 14 208,83лв. Сумата представлява обезщетение за учреден сервитут върху съсобствен на страните земеделски имот, което е получено само от ответника. Поради това ищците претендират от него полагащите им се части от сумата. Безспорно е, че страните са съсобственици по наследство от А. Ч. А., починал 1990г., на възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот №* - нива с площ от 11,281 дка в м. „Д.”, [населено място], при дялове 2/6 за И. Щ. и по 1/6 за А. А., Т. К., С. Г. и Г. Ж.. Видно, че Г. Ж. и С. Г. са деца на дъщерята на наследодателя И. А. Ж., починала през 2011г. През 2013г. ответникът Г. Ж. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност. С влязло в сила решение №27 от 06.02.2015г. по гр.д. № 542/2014г. на Карнобатски районен съд е признато за установено, че страните са съсобственици при горепосочените дялове и е отменен констативния нотариален акт на Г. Ж. за разликата над 1/6 ид.ч. от правото на собственост. Установено е, че след възстановяване на собствеността през 1997г. съсобствениците неформално си разпределили ползването на възстановените им няколко земеделски имота, като горепосочената нива е предоставена за ползване И. Ж., майка на ответника Ж. и на ищцата С. Г.. Ответникът, заедно със съпругата си, обработвали имота срещу заплащан на Ж. наем, като в периода 1998-2001г. засадили черешови дръвчета и до момента стопанисват овощната градина.Установено е извършеното от ответника поставяне на ограда на имота. През 2012г. от Община Айтос е определено за изплащане обезщетение на собствениците на имота в размер на 85 253 лв. за правото на прекарване на енергиен обект и ограничаване ползването на имота, засегнат от сервитута. Това обезщетение е получено изцяло на ответника Г. Ж. въз основа на констативния нотариален акт от 2013г. Той не оспорва получаването на сумата и задължението си да заплати на ищците полагаемите им се части, а именно: на И. Щ. 28 417,67 лв., на А. А. Т. К. и С. Г. по 14 208,83 лв. Предявява възражение за прихващане със своето насрещно вземане за извършени подобрения в съсобствения имот, а именно създаване на черешова градина и изграждане на ограда в размер на 77 177лв. общо, конкретизиран и по отношение на всяка от ищците. С първоинстанционното решение вземането за подобрения е признато общо в размер на 14 754,36 лв., от които И. Щ. дължи 4 918,12 лв., а останалите ищци - по 2 459,06 лв. С тези суми са намалени дължимите от ответника на ищците обезщетения за неоснователно обогатяване и той е осъден да заплати на И. Щ. 23 499,55 лв. и на останалите ищци по 11 747,77 лв. след извършената компенсация. Така определената от първоинстанционния съд стойност на подобренията включва разходите за създаването на овощната градина - 12 054,36лв. и разходите за направа на ограда - 2700лв. Предмет на въззивно обжалване е решението в неуважената част на предявеното от ответника за прихващане вземане за подобрения, т.е. за разликата над 14 754,36 лв. до предявения размер 77 177лв. Претендира се от жалбоподателя, че отговорността на ищците следва да е не до стойността на реално извършените от него разходи за засаждане на черешовата градина и изграждане на оградата, както е приел първоинстанционният съд, а за увеличената стойност на имота в резултат на направените подобрения. Бургаски апелативен съд е намерил тази теза за несъстоятелна. Установил е, че подобренията са извършени в периода 1998 - 2001г. когато Ж. е бил държател на имота; към този момент той не е бил съсобственик и е заплащал наем на своята майка, която като съсобственик е получила имота за ползване. Посочил е, че държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и 72 ЗС /ТР №85/1968г. на ОСГК/, т.е. размерът на обезщетението за подобрения не следва да се определя от сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Отношенията със собствениците по повод извършените подобрения се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В случая, тъй като подобрителят е действал и в свой интерес, налице е хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД, при която другите съсобственици отговарят, но само до размера на обогатяването им, т.е. отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. В тази насока съдът се е позовал на Решение №487 от 30.11.2011г. на ВКС по гр.д. №1503/2010г., I г.о. Приел е, че обогатяването на ищците по смисъла на чл.61, ал.2 ЗЗД се изразява в спестените средства за разходи по направените от въззивника подобрения, съобразно дела им в съсобствеността. Поради това въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение намира, че такива не са налице. Първият поставен въпрос е за начина на уреждане на отношенията между съсобственици за подобрения, които един от тях е извършил, действайки и в свой интерес - дали в тази хипотеза се прилага чл.30, ал.3 ЗС във вр. с чл.61, ал.2 ЗЗД като се дължи заплащане на подобренията до размера, с който се е увеличила стойността на притежаваните от другите съсобственици идеални части. Спрямо този въпрос касаторът се позовава на съдебна практика - Определение № 692 от 29.06.2010г. по гр.д. № 454/2010г. на ІІ г.о. Касае се до определение, постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на съдебен акт. Тези определения не разрешават правен спор и не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вярно е, че въпросът за начина на уреждане на отношенията при извършени подобрения в съсобствен имот, когато съгласие от съсобствениците не е дадено, но подобрителят е действал и в свой интерес, несъмнено е от определящо значение за изхода на спора. В случая въззивният съд е приел, че касаторът е извършил подобрения като държател, тъй като към момента на извършването им не е бил съсобственик, а е държал имота за един от съсобствениците. /Качеството му на владелец на имота е отречено и с влязлото в сила решение по установителния иск за собственост/. Въз основа на това въззивният съд е достигнал до извод, че приложими са правилата за водене на чужда работа без пълномощие и по-конкретно хипотезата на чл. 61, ал.2 ЗЗД. Това разрешение е в съответствие с утвърдената практика на Върховния касационен съд в материята на подобренията - ППВС №6/1974г., ТРОСГК №85/1968г., решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1503 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. Според тях отговорността по чл.61, ал.2 ЗЗД се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. /Всъщност, застъпваната от касатора теза е, че е приложима същата правна норма, но въз основа на нея може да претендира за увеличената стойност на имота вследствие подобренията/. Вторият въпрос е процесуален и касае задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и допустимостта да препрати към мотивите на първоинстанционния. В случая Бургаски апелативен съд не е извършвал препращане към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК, така че тази част от въпроса е некоректна. Не е допуснато и отклонение от практиката, която задължава въззивния съд да се обсъди относимите за спора доказателства, да направи свои правни изводи и да отговори на наведените доводи и възражения, като се ограничава от изложеното в жалбата. От съдържанието на обжалвания акт не произтича съмнение за неговата очевидна неправилност. Приложеният материален закон е действащ, а изводите на съда са логични и обосновани; не се твърди и не е налице нарушаване на основополагащи съдопроизводствени правила. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. При този изход ответниците по жалбата имат право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение. Видно от двата договора за правна помощ, че ответниците М. Щ. М. и А. Щ. М. /конституирани на мястото на починалата ищца И. А. Щ./ са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., а А. Ч. А. и Т. Ч. К. също са заплатили 1200лв. адвокатско възнаграждение. Няма данни за заплатено такова от ответницата С. Г.. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.