Определение № 1332 от 13.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1951/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на Р. И. П. ЕГН: [ЕГН] в качеството на майка и законен представител на малолетните И. И. Петров, А. И. Петров и Д. И. Петров срещу определение №2863/16.11.2023 по в.ч.гр.д. № 2913/23 на АС-София, с което е потвърдено определение № 3677/26.10.2023 г. по гр.д. №1834/2023 на СГС, за спиране на основание чл.229 т.4 ГПК на производството по иск на лицата-частни касационни жалбоподатели с правно основание чл.135 ЗЗД срещу „УниКредит Булбанк“ АД, „Сенид“ ООД, „Изола Петров“ ООД, „Изола Парадайз“ ООД, „Ракита - Р“ ЕООД и „Изола П. Ястребец“ ООД, искове с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на Споразумение за встъпване в дълг от 08.04.2022 г. към Договор за комбиниран банков кредит № 00137/840/29.10.2020 г. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат очевидна неправилност и чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на частно касационно обжалване съдебен акт. За да счете, че е налице основание за спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК на производството от страна на състава на въззивния съд са изложени следните съображения: В исковата молба ищците са основали качеството си на кредитор по отношение на ответниците по отменителния иск на съществуващи вземания за ликвидационен дял, придобити в резултат на смъртта на баща им И. П.- приживе съдружник в ответните дружества „Сенид“ ООД, „Изола Петров“ ООД и „Изола Парадайз“ ООД. Сочат, че за събиране на вземанията им от посочените трима ответници са били образувани съдебни производства по т.д. №№ 1878, 1879 и 1880, всички по описа за 2021 г. на СГС. Преди отпочване на процедурата по размяна на книжа, с уточняваща молба вх. № 90388/09.10.2023 г., ищците са въвели ново основание, обосноваващо качеството им на кредитори по отношение на втория ответник по предявените искове – „Сенид“ ООД, а именно наследено вземане в размер на 2 825 000.00 лв., представляващо ј от предоставен от техния дядо И. Т. П. на дружеството паричен заем общо в размер на 11300000.00 лв., по силата на Договор за заем от 01.11.2019 г. и Анекс № 1/10.07.2020 г. Сочат, че след смъртта си на 26.08.2020 г. дядо им е оставил за наследници четири деца, в т.ч. и техния баща И. И. Петров, който е починал на 28.03.2021 г. В резултат от това ищците твърдят да са наследили частта на своя баща от наследеното от него вземане. В обжалваното пред АС-София Определение № 3677/26.10.2023 г., съставът на СГС е постановил в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото да бъде спряно, до приключване на преюдициалните производства с предмет вземанията за ликвидационен дял на ищците срещу трима от ответниците - „Сенид“ ООД, „Изола Петров“ ООД и „Изола Парадайз“ ООД, на които ищците основават качеството си на кредитори. Произнасянето е обосновано с мотиви, че съществуването на вземанията, макар и да не е предпоставка за предявяването на П. иск, е предпоставка за неговото уважаване предвид необходимостта съдът да извърши преценка за наличието на твърдяното кредиторово качество у ищците. Съставът на СГС е приел, че е налице връзка на преюдициалност, която налага спиране на производството, съобразно указанията в т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г., по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е споделил напълно съображенията на първоинстанционния, включително се е позовал и на задължителните указания по приложението на закона в т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г., по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС по отношение прилагането на чл.135 ЗЗД и на т.1 от ТР№1 /2019 по тълк. дело№ 1/2017 относно тълкуване и прилагане на процесуалната разпоредба на чл.229 ал.1,т.4 ГПК, като се е позовал на следното: В случая, ищците действително са въвели две основания за обосноваване на качеството им на кредитори, като посочените основания са материални предпоставки за уважаване на иска, т.е. преценката за наличието им се извършва с крайния съдебен акт. Доколкото двете основания са въведени с една искова молба (допълнена преди размяната на книжа), то те следва да бъдат разгледани едновременно. Не е възможно при наличие на основания за спиране на производството по едното от въведените основания за възникване на такова качество, производството да продължи своя ход по другото, обосноваващо това качество. Това е така, защото ако производството по процесния иск по чл.135 ЗЗД продължи и качеството кредитор не бъде установено от страна на ищците, то искът им ще бъде отхвърлен със съдебното решение. Недопустимо би било същият иск по чл.135 ЗЗД впоследствие да бъде евентуално уважен/ след като веднъж е отхвърлен със СПН/, след установяване на качеството кредитор на ищците по едно от вземанията във висящ процес с предмет съществуването на това вземане, и който спор се явява преюдициален относно изхода по иска по чл.135 ЗЗД. По тези съображения определението за спиране на производството на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК е потвърдено от състава на САС като законосъобразно. В изложение на основанията за допускане до касация, касаторите се позовават на очевидна неправилност на извода на въззивния съд, доколкото в предмета на спора в ИМ, за да обосноват качеството си на кредитори ищците са се позовали, освен на такива с вземане за дружествен дял като наследници на баща им И. Петров- приживе съдружник в ответните дружества „Сенид“ ООД, „Изола Петров“ ООД и „Изола Парадайз“ ООД, за които са били образувани съдебни производства по т.д. №№ 1878, 1879 и 1880, всички по описа за 2021 г. на СГС, още на наследено вземане в размер на 2 825 000.00 лв., представляващо ј от предоставен от техния дядо И. Т. Петров на дружеството паричен заем. Следователно, според тях, не е налице основание за спиране по чл.229 т.4 ГПК, доколкото за спора по второто основание, на което ищците основават своите качествата на кредитори, не е налице висящ пред съд правен спор. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: С предявяване от страна на самите ищци и сезиране на съда с предмет на спора по иска по чл.135 ЗЗД като основание за придобиването от страна на ищците на твърдяното им качество на кредитори и на двете гореизложени основания, с оглед установяване на материално правната им легитимация по отменителния иск по чл.135 ЗЗД, то предметът на спора става един и неделим, още повече, че последният е формиран от страна на самите ищци със съдържанието на ИМ и допълнителната уточняваща молба вх. № 90388/09.10.2023 г. При това положение и с оглед цитираните по-горе задължителни постановки в двете ТР на ОСГТК на ВКС правилно съдът е счел, че е налице основание,съгласно чл.229 ал.1,т.4 ГПК за спиране на настоящето дело до произнасянето от съдилищата по преюдициалните за процесния спор висящи дела. В действителност, при наличие на основания за спиране на производството по едното от въведените основания за възникване на качеството кредитор на праводателя на ищците, производството да продължи своя ход по другото наведено основание за това би довело до недопустим неблагоприятен за тях резултат. Това е така, защото ако производството по процесния иск по чл.135 ЗЗД продължи и качеството кредитор не бъде установено от страна на ищците, то искът им ще бъде отхвърлен със съдебното решение. Няма как същият иск впоследствие да бъде уважен/ след като веднъж е отхвърлен със СПН/, след установяване на качеството кредитор на ищците по едно от вземанията във висящ процес с предмет това вземане. Именно по тези съображения последният се явява преюдициален относно изхода по иска по чл.135 ЗЗД и след като този спор е висящ пред друг съд, то е налице основание за спиране на производството по обусловения спор по чл.135 ЗЗД, уредено в чл.229, т.4 ГПК. Следователно не е налице основанието по чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационно производство-очевидна неправилност, нито по чл.280 ал.1,т.3 ГПК по въпроса за наличие на основание за спиране на производството въз основа на горните факти. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което