Определение № 1292 от 03.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 775/2012 г.

ВКСIV гражданско отделение03.12.2012 г.докладчик Стоил Сотиров

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №9/28.02.2012 г. по гр.д.№226/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд, по касационна жалба, вх.№3035/27.4.2012 г., подадена от адв. Я. Г. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Т. Й. В. и Й. В. В., и двете от [населено място]. УКАЗВА на касационната жалбоподателка Т. Й. В. от [населено място], [улица] да внесе държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 5716/пет хиляди седемстотин и шестнадесет/ лева, а на касационната жалбоподателка Й. В. В., със същия адрес – 2423/две хиляди четиристотин двадесет и три/ лева, по същата сметка. При невнасяне на посочените такси делото ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване, след внасяне на държавната такса. При невнасяне на държавните такси делото да се докладва на докладчика за прекратяването му. Преписи от определението да се изпратят на касационните жалбоподателки. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Я. Г. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Т. Й. В. и Й. В. В., и двете от [населено място], против въззивно решение №9/28.02.2012 г. по гр.д.№226/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №379/11.5.2011 г. по гр.д.№679/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта по иска с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, като вместо това е постановено отнемане в полза на държавата от двете ответнички на идеални части от масивно бунгало, сумите 37500 евро, 58000 лева, наличностите в банкова касета, 2500 лева – стойността от продажбата на 25 дружествени дяла от [фирма]. Отнети са в полза на държавата от Т. В. и 148 дружествени дяла от [фирма], на стойност 148000 лева, лек автомобил “”. Отнети са в полза на държавата от Й. В. сумата 100,81 лева, 103,71 лева 34436 лева, като в останалата част отхвърля мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД. Въззивната инстанция е приела, че след като в исковия процес по чл.124, ал.5 ГПК е доказана престъпна дейност на В. В., е налице изпълнение на първата от трите кумулативно изисквани от ЗОПДИППД. Прието е също така, че комисията е установила и придобито имущество на значителна стойност над 600000 лева, с което е изпълнена и втората предпоставка, и на трето място е установен недостиг на средства от законен източник за придобиването на имуществото, като недостигът на парични средства от законни източници на тричленното семейство е в размер по-голям от 3 млн. Лева. Изложени са изводи, че при установена престъпна дейност на наследодателя В. за периода от 1997 г. до 2005 г. може да се направи обосновано предположение, че закупеното имущество на значителна стойност е свързано с нея, а отговорността на въззивниците е ангажирана на основание чл.5 ЗОПДИППД. Изложени са и конкретни изводи относно всяка една от придобитите вещи, суми и дружествени дялове. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че Бургаският апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Материалноправният въпрос, макар и непрецизно формулиран е относно това дали е налице законово основание за претенцията по чл.28 ЗОПДИППД при отсъствието на осъдителна присъда. Като противоречие на обжалваното решение се сочи ТР №1/14.9.2009 г. по т.д.№1/2008 г. на ВКС ОСГТК и др. Сочи се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация К. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация К. намира, че жалбата е подадена в законния срок. Не е налице противоречие между обжалваното решение и ТР №1/14.9.2009 г. по т.д.№1/2008 г. на ВКС ОСГТК, с оглед поставения в изложението въпрос от процесуалния представителна касационните жалбоподатели. Поставеният въпрос е относно това дали е налице законово основание за претенцията по чл.28 ЗОПДИППД при отсъствието на осъдителна присъда, а визираното тълкувателно решение дава отговор на въпроса “Кой е началният момент след допускане на обезпечението по чл.390 ГПК, във връзка с чл.22, ал.2 и сл. ЗОПДИППД, от който започва да тече срокът за предявяване на искането по чл.28, ал.1 от същия закон ?”. Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В., решение обаче следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационната жалбоподателка Т. Й. В. следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5716 лева, а касационната жалбоподателка Й. В. В. – 2423 лева. Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Цитирани разпоредби

13