Определение № 150 от 31.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3473/2013 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№3614/14.01.2013 г., от адв. В. Б. – процесуален представител на ищеца Д. З. П. от [населено място], против въззивно решение от 07.11.2012 г. по гр.д.№3537/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав. Обстоятелствата по делото са следните: [фирма] – С., е предявила против Д. З. П. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.124, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за сумата 4625,86 лева и за законна лихва за забава за сумата 1198,52 лева, за периода от м.март 2006 г. до м. април 2008 г., ведно с лихви върху главницата от момента на завеждане на делото до окончателното й изплащане и разноски. С решение от 30.11.2011 г. по гр.д.№52381/2009 г. Софийският районен съд, -І ГК, 68 състав, е уважил иска за сумата 4357,79 лева по иска с правно основание чл.124, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, и за сумата 963,83 лева по иска за законна лихва за забава за периода от 01.8.2006 г. до 05.6.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, като е осъдил ответника да заплати на ищеца и разноски в размер на 1049,01 лева. В останалата част исковете да отхвърлени. С решение от 07.11.2012 г. по гр.д.№3537/2012 г. по въззивна жалба от ищеца [фирма] – С., Софийският градски съд е потвърдил решението на първата инстанция в отхвърлителната част. Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от ищеца Д. З. П. с оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] - С., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки един от субективно съединените искове е под 5000 лева, независимо, че техният сбор е 5824,38 Касационната жалба е подадена на 14.01.2013 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,