Определение № 2536 от 07.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 692/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Технополис България“ ЕАД срещу решение № 388 от 16.12.2025г. по в.т.д. № 475/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което, като е отменено частично решение № 324 от 09.07.2025г. по т.д. № 693/2024г. на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен искът на касатора по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаването за установено, че не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата 96 839. 07 лева, представляваща част от вземане общо в размер на 113 340. 35 лева, начислена стойност на неизмерена електрическа енергия за периода от 13.04.2024г. до 10.10.2024г., за което е била издадена фактура № [ЕГН]/08.11.2024г., за обект на потребление с ИТН 1475181 (магазин „Технополис“ със склад, находящ се в [населено място], [улица]), клиентски номер [ЕГН]. Касаторът намира въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. От въззивния съд не е било съобразено, че обектът на дружеството е бил законно присъединен към електроразпределителната мрежа, открита е била клиентска партида и е издаден клиентски номер, които са посочени и в издадената фактура. По отношение на склада не е налице нов, отделен обект по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ПИКЕЕ. Налице е хипотеза на промяна в схемата на свързване като допълнителният кабел представлява „добавяне на чужд за системата елемент“ по смисъла на чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ. Промяната на схемата може да не се отнася до самия електромер и неговата изправност, а да касае дадения обект – имот, инсталация, уред. Поради това е приложима методиката на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а не тази по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, относима само за обекти, които не са били присъединявани официално към ЕРМ. В случая се касае за вече присъединен към електроразпределителната мрежа съществуващ обект и кабелът се явява монтиран в разпределителната уредба на обекта. Същевременно доводът на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че процесният склад не е преминал през процедура по присъединяване към електроразпределителната мрежа, не е бил заявен в първоинстанционното производство, а за пръв път във въззивната жалба. Съдът не е анализирал фактите и доказателствата, за да достигне до логичен, разумен, правилен и обоснован от гледна точка на логиката решаващ извод – дали обектът склад е бил неправомерно присъединен към ЕРМ. Апелативен съд – Пловдив е игнорирал и не е обсъдил направените доводи и събраните доказателства, че електромерът (СТИ) е бил монтиран от ответника в нарушение на изискването на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ – на страната с ниско напрежение на понижаващия трансформатор и по този начин се е стигнало са ситуацията на неизмерване на електрическата енергия по допълнителен кабел, т.е. има съпричиняване. В този смисъл са били изводите на вещото лице и показанията на свидетеля Г.. Допълнително от касатора се възразява относно съществуването на облигационни отношения между страните, както и по съответствието на ПИКЕЕ със ЗЕ, ЗНА и правото на ЕС. Според него липсва пряка договорна връзка с ответното дружество, тъй като крайният клиент, какъвто е той, има договор с крайния снабдител и мрежовият оператор няма право да получи сумата по издадената фактура. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) В случай че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които са попречили на въззивника да заяви възраженията си пред първата инстанция, допустимо ли е за първи път във въззивната инстанция тази страна да релевира правопогасяващи възражения, които е могла, но е пропуснала да направи пред първоинстанционния съд? Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в решение № 116 от 19.09.2017г. по т.д. № 615/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 27 от 16.04.2014г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 67 от 06.07.2010г. по т.д. № 898/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. 2.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като изложи мотиви за тях? Касаторът се позовава на разрешенията по т. 1 – т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и на решение № 50 от 30.03.2022г. по гр.д. № 2149/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. 3.) Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила? Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с т. 19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 75 от 13.04.2021г. по гр.д. № 2206/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 76 от 08.04.2021г. по гр.д. № 2209/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. 4.) Следва ли съдът да изгради изводите си въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства или е достатъчно наличието на заключение на вещо лице, за да приеме, че искът е основателен, и следва ли съдът да съобрази изложеното в заключението с останалите доказателства по делото? 5.) Следва ли въззивният съд да даде свое собствено разрешение, респективно собствени мотиви по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите на решението? Във връзка с четвърти и пети от въпросите касаторът се позовава на решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 76 от 12.06.2012г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. 6.) Кога е налице неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и кога е налице промяна в схемата на свързване по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ? Касаторът сочи решение № 263 от 13.05.2025г. по гр.д. № 4746/2024г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., както и счита въпроса за такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 7.) Следва ли задължително за въпросната допълнителна, второстепенна постройка с обслужващо предназначение – склад с оглед техническите й характеристики да бъде проведена отделна, самостоятелна процедура за присъединяване по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съответно действащата Наредба № 6 от 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, респективно следва ли да бъде монтирано отделно средство за търговско измерване за въпросната постройка – склад? Във връзка с въпроса отново е посочено решение № 263 от 13.05.2025г. по гр.д. № 4746/2024г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. 8.) В случаите на едностранна корекция на сметката по ПИКЕЕ операторът на мрежата следва ли да докаже съществуването на начислените количества допълнителна електрическа енергия в мрежата и реалното им ползване от клиента. Посочени са решение № 60192 от 20.10.2021г. по гр.д. № 3699/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 60075 от 23.06.2021г. по т.д. № 1797/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60188 от 18.10.2021г. по гр.д. № 872/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др. Като въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото касаторът сочи също: 9.) Следва ли хипотезата на неправомерно присъединяване по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ да се прилага единствено за обекти, които никога не са били официално присъединявани към ЕРМ и за тях не е извършвана процедура по присъединяването им по реда на Наредба № 6 за присъединяването на производители и потребители? 10.) Задължително ли е второстепенните постройки и сгради с обслужващо предназначение в даден имот да преминават през отделна, самостоятелна процедура за присъединяване по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съответно действащата Наредба № 6 от 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи или е допустимо същите да могат да бъдат присъединявани като част от присъединяването на главния обект – имот към ЕРМ? Касаторът намира въззивното решение и очевидно неправилно. От насрещната страна по жалбата „Електроразпределение Юг“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Дружеството поддържа, че е налице неправомерно присъединяване преди мерене по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, а електрическата енергия, за заплащане на която е издадена фактура № [ЕГН]/08.11.2024г., е правилно изчислена и остойностена. Обстоятелството, че е бил присъединен кабел преди мерене, енергията по който не се е отчитала от електромера, е доказано от всички събрани по делото доказателства. Ирелевантно е дали се касае за нов обект, който не е бил присъединен, или за такъв, който вече е бил присъединен, за да се приеме, че е налице директно неправомерно присъединяване. Кабелът е черпил енергия директно от разпределителната мрежа, без обаче тя да се измерва. Самият електромер е отчитал точно и не е имало намеса по схемата му на свързване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си, с което като краен резултат е отхвърлен изцяло предявеният от „Технополис България“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на начислена стойност на неизмерена електрическа енергия, въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения във връзка с присъединяването към електроразпределителната мрежа на обект магазин „Технополис“ със склад, находящ се в [населено място], [улица]. Дружеството „Електроразпределение Юг“ ЕАД е оператор на електроразпределителната мрежа съгласно чл. 88 от ЗЕ - осъществява разпределение на електрическа енергия и отговаря за функционирането на електроразпределителната мрежа, за нейната поддръжка, както и за развитието й на дадена територия като собственик, а „Технополис България“ ЕАД - ползвател на мрежата с измервателна точка 1475181, клиентски номер [ЕГН]. На 10.10.2024г., по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.), е била извършена проверка на обекта. При проверката, съгласно изготвен констативен протокол № 732096 от 10.10.2024г., е било установено присъединяването на кабел директно към електроразпределителната мрежа посредством разделител в ЕР уредбата. Кабелът е влизал в имота и е захранвал част от помещенията - пристройка към магазина – построен в последствие склад, пуснат в експлоатация през 2016г. Направено е било също измерване по отношение на подаването на електрическа енергия по кабела. Констативният протокол от 10.10.2024г. е бил представен по делото като писмено доказателство. Като свидетели са били разпитани съставителите Г. И. Л. и Н. Б. Г.. От показанията на свидетеля Г. М. Г., служител в „Технополис“, се е установявало, че същият е присъствал на проверката, когато е бил констатиран проблемът с присъединения преди електромера кабел. Техническото състояние на присъединения кабел се е потвърждавало, според въззивния съд, и от вещото лице по изслушаната съдебна техническа експертиза (основно и допълнително заключение). При работата си експертът е извършил оглед както на уредбата на БКТП, електрозахранващ хипермаркет „Технополис“, така и на схема 20 кV, по която е бил присъединен трафопоста към кабелната електроразпределителна мрежа средно напрежение. Направен е бил извод, че описаното в констативния протокол техническо състояние е показвало, че трифазният резединител, към който е бил присъединен кабелът, не е бил част от нормалната /регламентираната/ схема на електрозахранване на обекта. Разединителят е бил директно свързан към тоководещите фазови шини на табло ниско напрежение на трафопоста /без мерене/ и през силовия трансформатор 20 кV/0.4 кV е имал пряка връзка до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. По присъединения кабел не е имало изобщо измерване на електрическата енергия. С оглед тези обстоятелства и доказателства въззивният съд е заключил, че не се касае за промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а за неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. В тази връзка съставът на Апелативен съд - София се е позовал на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ПИКЕЕ, съгласно която „неправомерно присъединяване“ е присъединяване на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл.116, ал. 7 от ЗЕ. Складът, който се е електрозахранвал чрез процесния кабел, е бил построен през 2016г. и за това допълнително помещение ищецът не е ангажирал никакви доказателства да е била осъществена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа по реда на наредбата по чл.116, ал.7 от ЗЕ. Съгласно т. 8 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи /действала от 04.04.2014г. до 02.04.2024г. – т.е. и към 2016г., когато е построена новата сграда/ „обект на клиент“ е съвкупност от терен, сгради, технологично оборудване, електрически съоръжения и приемници на електрическа енергия. След като сградата, електрозахранвана от процесния кабел, е построена и пусната в експлоатация 13 години след първоначалното присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, то това помещение представлява ново съоръжение на присъединяване, различно от тези съоръжения, за които е законно присъединен към мрежата след изпълнение на предвидената в наредбата процедура. За съоръжението, което се захранва с този нов кабел, е следвало да се проведе нова процедура за присъединяване. Налице е било пълно неизмерване на употребяваната по този кабел електрическа енергия. За последното обстоятелство е възразявал и ответникът в отговора на исковата молба – за изградено алтернативно захранване с изцяло нови проводници, което няма нищо общо със законното такова. Също според изложеното от въззивния съд не е била налице хипотезата на промяна в схемата на свързване, тъй като не е имало никаква намеса в свързването на електромера. Допълнителният кабел не е представлявал „добавяне на чужд за системата елемент“ по смисъла на чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ. Той изобщо не е влияел на електромера, който да не може да измерва или да измерва неточно. Напротив – електромерът е отчитал точно, а причината енергията по този допълнителен кабел да не се отчита, е била, че той е бил директно присъединен към електроразпределителната мрежа. Обстоятелството, че присъединяването е ставало чрез трансформатор, собственост на ищеца, не е променяло факта на директното присъединяване. Според въззивния съд това е било изяснено от вещото лице по съдебната техническа експертиза при приемане на заключенията му. То е посочило, че за да се осъществи връзката към електроразпределителната мрежа, това е трябвало да стане чрез прекъсвач и трансформатор и енергията е трябвало да мине през тях, но връзката пак е оставала директна. Присъединяването е представлявало заобикаляне на измервателната група, която представлява токов трасформатор и електромер. Допълнителният кабел е бил свързан и по трите фази, т.е. имало е неизмерване и по трите фази на кабела. При направения извод за приложимост на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, въззивният съд е приел за правилен и начинът, по който е било извършено преизчисляването на електрическата енергия по констативния протокол. При установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. В изр. 2 на чл. 51, ал.1 е определен начинът за изчисляване на количеството електрическа енергия - по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. При липсата на изрично изискване за установяване от страна на ЕРП на действителния период на неправомерно присъединяване, според въззивния съд, е следвало да се приеме, че ЕРП е имало право да преизчисли енергията като презюмира, че той е 180 дни, а за ползвателя клиент е била тежестта да установи, че същият е по-кратък. Напълно без значение, според въззивния съд, е било кой фактически е извършил неправомерното присъединяване. Важен е бил само фактът, че е било налице такова, при което се касае за неизмерена електрическа енергия, което да налага извършването на корекция. Направените от електроразпределителното дружество конкретни изчисления са били потвърдени от заключението на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза и поради това – възприети от въззивния съд като съответни на ПИКЕЕ. Количеството електрическа енергия за период от 180 дни е било 198134 кв/ч. Определена съобразно действащите в периодите от 13.04.2024г. до 30.06.2024г. и от 30.06.2024г. до 10.10.2024г. цени по Решение №Ц-14/30.06.2023г. и Решение №Ц-17/30.06.2024г. на КЕВР, електрическата енергия е била на стойност от 113 340. 35 лева с ДДС. За такова количество и на такава стойност е била и издадената фактура № [ЕГН]/08.11.2024г. От въззивния съд е било отречено ПИКЕЕ да е в противоречие с по-горен по степен нормативен акт. Посочено е било, че с разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, вр. с чл. 83, ал. 2 от ЗЕ са делегира права на председателя на КЕВР за приемане на Правила за измерване на количествата електрическа енергия. Очертано е и съдържанието им - регламентиране на принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Съпоставката между чл. 38, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 1, ал.1 от ПИКЕЕ, според въззивния съд, е водило до извод, че правилникът е съобразен с рамките на дадената от закона делегация. При тези установени обстоятелства първият въпрос на касатора (процесуалноправен) относно процесуалните преклузии (възможността за релевиране на възражения от ответника във въззивното производство) не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Той не е от значение за изхода на делото по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обуславящ за изводите на въззивния съд в решението му. Въпросът е основан на оплакването, че неправилно въззивният съд е обсъждал процедурата по присъединяване към електроразпределителната мрежа на новопостроения към магазин „Технополис“ склад и е отрекъл такова присъединяване, но изводите на въззивния съд относно самостоятелния характер на постройката склад и процедурата по присъединяването му като самостоятелен обект не са решаващи. Съдът не е споделил довода на касатора за приложимост на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ не само поради формално осъществената или не процедура по присъединяване към ЕВМ на склада като самостоятелен обект с монтирането на отделно средство за търговско измерване, а и поради директното присъединяване към електроразпределителната мрежа на кабел и черпената енергия, която изобщо не е била отчитана със средство за търговско измерване, така както би било при спазена процедура по присъединяване по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Или за релевантно и решаващо обстоятелство в хипотезата на чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ е било прието, че кабелът не е бил част от регламентираната схема на електрозахранване на обекта магазин със склад. За това ответникът изрично е възразил в отговора на исковата молба. Същевременно, според въззивния съд, е липсвала промяна в схемата на свързване (намеса в свързването на електромера), единствено относима към хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Същото е по отношение на третия и четвърти от формулираните въпроси (отново процесуалноправни) относно критериите, по които съдът следва да формира вътрешното си убеждение, както и относно задължението на съда да съобрази прието по делото заключение с останалите събрани доказателства. Въпросите също са основани на оплакванията на касатора срещу извода на въззивния съд, че обектът склад към магазина на дружеството не е бил правомерно присъединен към електроразпределителната мрежа като самостоятелен обект. Седми, девети и десети от въпросите (материалноправни) относно характера на склада като постройка с обслужващо предназначение, предмет на отделна, самостоятелна процедура за присъединяване, също не отговорят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Както се посочи, изводите на въззивния съд относно провеждането на такава процедура за присъединяване към разпределителната мрежа на постройката не са решаващи за изхода на делото. Вторият и петият от въпросите (процесуалноправни) относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните, обсъди релевантните фактите и обстоятелства, както и събраните доказателства, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от състава на Апелативен съд – Пловдив процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Въпросите са основани на оплакването, че въззивният съд не е отговорил на довода на касатора, че средството за търговско измерване не е било монтирано на страната с високо напрежение на понижаващия трансформатор (където по правило е трябвало да бъде монтирано), съответно не е съобразил всички събрани доказателства във връзка с извода относно неправомерно присъединяване на обекта на касатора към електроразпределителната мрежа. Противно на оплакванията в касационната жалба, в мотивите си въззивният съд е отговорил имплицитно налице ли е съпричиняване и е отрекъл такова обстоятелство. За релевантно е било възприето съществувалото фактическо положение - подаването на електрическа енергия по кабела, присъединен преди електромера, без значение, според въззивния съд, кой фактически е извършил неправомерното присъединяване. Съгласно изложеното по-горе изводите на въззивния съд относно това дали е било налице правомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на склада като самостоятелен обект (с отделно средство за търговско измерване) не са решаващи. Шестият поставен от касатора материалноправен въпрос относно приложното поле на разпоредбите на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Това е, тъй като от въззивният съд е възприета хипотеза на неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, а според касатора е била налице промяна в схемата на свързване по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, при разлика в изчисляването на количеството електрическа енергия в двата случая. Не е осъществено допълнителното условие по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка с въпроса. Решаващите изводи на въззивния съд не са в противоречие със съдебната практика. Според възприетото от Апелативен съд - Пловдив в хипотезата на промяна в схемата на свързване има намеса в свързването на електромера, а при неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа се касае за електрическа енергия, която не преминава през средството за търговско измерване, така както би било при спазена процедура по присъединяване по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. В този смисъл, най-общо, е и съдебната практика, обективирана в решение № 50074 от 16.05.2023г. по гр.д. № 1099/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 50084 от 14.06.2023г. по гр.д. № 1307/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 198 от 28.03.2024г. по гр.д. № 1061/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 118 от 20.02.2026г. по гр.д. № 1349/2025г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Хипотезите по тези дела са били сходни с процесната – допълнително присъединен директен кабел към електроразпределителната мрежа, който не преминава през, а е свързан преди средството за търговско измерване, поради което изразходваната електрическа енергия по този кабел, захранващ директно съответния обект, не се отчита от електромера. Приета е приложимост на методиката на преизчисление на количеството електрическа енергия по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, тъй като случаите съставляват неправомерно присъединяване по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ, дори когато обектът е част от иначе правомерно присъединен обект (електрическа инсталация). Директно присъединеният нов кабел няма контактни точки със схемата на средството за търговско измерване и консумираната от него електрическа енергия изцяло не се измерва. Също съгласно посочените съдебни решения промяната в схемата на свързване по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, от своя страна, изисква въздействие върху самото средство за търговско измерване (електромера). Решение № 263 от 13.05.2025г. по гр.д. № 4746/2024г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., на което се позовава касаторът, не съдържа разрешение в отклонение на посочената съдебна практика. Във връзка с шести въпрос от касатора е посочен и допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Напротив, както се посочи по-горе, във връзка с въпроса съществува практика на Върховния касационен съд, и тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, е съобразена от въззивния съд. Осмият въпрос (материалноправен) относно задължението на оператора на електроразпределителната мрежа да установи съществуването на начислените количества допълнителна електрическа енергия в мрежата и реалното им ползване от клиента удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд е приел, че в процесния случая доставчикът е освободен от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия. Според касатора се дължи заплащане на реално потребената енергия, за което трябва да се докаже наличието на потребление и действителния му размер на съответния период. Не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с въпроса и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Решенията, на които се позовава касаторът, във връзка с въпроса касаят, случаи, различни от процесния, при различна приложима нормативна уредба. Релевантаната съдебна практика, обективирана в решение № 71 от 31.03.2021г. по гр.д. № 2816/2020г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др., е в смисъла, даден от състава на Апелативен съд – Пловдив. ПИКЕЕ въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив. С подадения отговор на касационната жалба „Електроразпределение Юг“ ЕАД е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 61. 36 евро, равностойност на 120 лева. Воден от горното съдът