Определение № 701 от 06.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1158/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Ц. като пълномощник на С. С. Ч. против решение № 215 от 18.07.2011 г. по в.гр.д. № 278/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос за това може ли да се уважи иск за пълна или частична трансформация на лично имущество, когато страните по договора за придобиване на имота са двамата съпрузи и относно дяловете им в тази хипотеза, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на ППВС № 5/1972 г., решение № 508 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 1150/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 3000/07 г. на ВКС, І г.о., решение № 869 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 1463/08 г. на ВКС, І г.о. и решение № 242 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1300/2010 г. на ВКС, ІV г.о. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. С. Т. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 218 от 02.03.2011 г. по гр.д. № 6897/2010 г. на Старозагорския районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между С. С. Т., С. С. Ч. и С. С. Т. по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.175.1.12, с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет.6, ап.12, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.514.175, с предназначение - жилище, апартамент, с площ 85.62 кв.м, с принадлежащите към него мазе № 12 и таванско помещение № 12, заедно с 1/34 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при права: ¼ ид. част за С. С. Т., ¼ ид. част за С. С. Ч. и ½ ид. част за С. С. Т.. Прието е за установено от фактическа страна, че С. Т. и С. Ч. са бивши съпрузи. През време на брака си с договор за покупко- продажба, обективиран с нотариален акт І 159, т.ХХІ, дело № 6394/95 г. двамата са придобили възмездно 1/2 ид. част от процесния имот, а останалата 1/2 ид. част е придобита от техния син С. Т.. Съдът е намерил за неоснователно възражението на С. Ч. за пълна трансформация на лично имущество, като е посочил, че когато като страна по придобивната сделка участват двамата съпрузи, транслативният ефект на сделката настъпва в патримониума и на двамата на основание сключения договор, а не по силата на закона- чл. 21, ал.1 СК. В тези случаи правно ирелевантни са обстоятелствата кой от двамата съпрузи е платил част или цялата цена и с какво намерение. Оттук е направил извод, че върху придобитата от съпрузите С. Т. и С. Ч. 1/2 ид. част от имота е възникнала съпружеска имуществена общност, след прекратяване на която всеки от тях се легитимира като собственик на 1/4 ид. част. В решение № 508 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 1150/09 на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, е прието, че когато страни по договора за придобиване на недвижимия имот са и двамата съпрузи и в договора е вписано, че покупната цена е изплатена изцяло и в брой, правата на двамата купувачи са равни, при липса на друга уговорка. Обстоятелството, че единият от съпрузите е дал лични средства, не дава възможност за придобиване на право на собственост на лично основание. Възражението на единият от бившите съпрузи по чл. 21, ал.1 СК/ отм./ е намерено за основателно, но само в рамките на онази идеална част от имота, която той е придобил като купувач по договора. Прието е, че вложената от него сума има извънсемеен характер и е направен извод, че придобитата от съпруга идеална част е негово лично имущество. Произнасянето на въззивния съд относно направеното от жалбоподателката възражение за трансформация на лично имущество противоречи на тази практика на ВКС, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът