Решение № 2662 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 823/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Г. Д. Б., подадена чрез процесуалния му представител адвокат С. Метанова, срещу решение № 39899/01.12.2025 г. по адм. дело № 7190/2025 г. на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДС-20-7/15.04.2025 г. на областния управител на област София. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосноваността му - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл.І и ІІІ АПК, по които се претендира отмяната му и уважаване на жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд. Претендира присъждането на направените разноски и в двете съдебни инстанции. Ответникът - областен управител на област София, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Бачева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като съобрази направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е заповед № ДС-20-7/15.04.2025 г. на областния управител на област София, С процесната заповед на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС е наредено да се изземе от жалбоподателя имот – частна държавна собственост, находящ се в гр. София, [ж. к.], [адрес], за който е съставен акт за частна държавна собственост (АДС) № 2648/29.01.2001 г. Административен съд- София град е приел, че процесната заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че обжалваният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и по-конкретно на чл. 80 ЗДС, тъй като са били налице предпоставките за изземване на имота, актуван като държавна собственост и държан от лицето, адресат на заповедта, без правно основание. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е основното оплакване на касатора е за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че процесният имот е частна държавна собственост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният имот представлява частна държавна собственост съобразно удостовереното в акт за частна държавна собственост (АДС) № 2648/29.01.2001 г. Съобразно правилото на чл.5 от ЗДС, съставеният акт за държавна собственост представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, като на основание чл. 114, ал. 1 ППЗДС, обстоятелствата констатирани в него, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Предвид цитираните норми, както и съобразно правилото на чл.179 от ГПК, този официален документ има обвързваща съда доказателствена сила, която не е оборена по съответния ред, поради което съдът е длъжен да приеме, че имотът представлява частна държавна собственост, така както е удостоверено в съставения АДС. Безспорно се установява и обстоятелството, че имотът се държи без правно основание от адресата на заповедта. Правилно съдът е установил, че договорът за наем на имота, е сключен с бащата на жалбоподателя. С настанителна заповед № 11/01.07.1999 г. на кмета на район „Триадица“ на Столична община (СО) Д. Б. и членовете на неговото семейство- Д. З.- съпруга и Г. Б.- син, са настанени в описаното жилище. Наемният договор е прекратен едностранно от страна на областния управител на област София още през 2007 година.След прекратяването му е издадена и заповед за изземване на процесния имот от Д. Б., която е влязла в сила и бащата на жалбоподателя и неговата съпруга освободили жилището през 2009 година. Жалбоподателят Г. Б. обаче отказал да стори това. Правното основание, въз основа на което Г. Б. е държал имота, е наемното правоотношение, възникнало между неговия баща Д. Б. и областния управител. Това наемно правоотношение е прекратено по предвидения ред и след този момент Г. Б. е продължил да държи имота без основание. При тази фактическа установеност правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 ЗДС, съгласно който имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. Следва да се подчертае, че в производството по чл. 80, ал. 1 ЗДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като е налице акт за частна държавна собственост и имотът се държи от Г. Б. без основание, то в случая е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, обосноваваща издаването на обжалваната заповед. При постановяване на заповедта е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80 ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая, оспореният акт е издаден в изпълнение на тази цел и след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Като е приел заповедта за изземване на имотите за законосъобразна и е отхвърлил като неоснователна подадената срещу нея жалба, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна администрация- област София сумата 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от ЗПП. На основание чл.11, ал.2 от ЗВЕРБ определеният размер на разноските в лева следва да бъдат преизчислени в евро- 102,26 евро. Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение