Определение № 50044 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2169/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. И. като пълномощник на Д. Г. Д. и М. Г. Д. срещу въззивно решение № 260561, постановено на 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 4006/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за признаване на установено по отношение на касаторите правото на собственост в полза на ищците И. М. Н., Е. М. Н., В. Н. К., П. Г. П., Д. Г. П., С. Б. К. /конституиран на мястото на починалата С. М. К./, С. М. В., А. Д., М. С. Д., С. С. Д., Р. В. В., Е. М. М., Й. Т. А.-З., М. Т. А. и В. В. А., върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 370 кв. м., на основание реституция по реда на ЗВСОНИ и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху описания имот. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 73, т. 1, н. д. № 60/22.07.2015 г. за признаване на Г. М. Д. за собственик по давностно владение. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Ответниците М. С. Д. и Р. В. В. претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: В исковата молба ищците са въвели като придобивно основание наследствено правоприемство от И. Н., Г. Н., П. В. и М. Н. и реституция. С нотариален акт № 126/1914 г. наследодателите им са закупили нива в землището на [населено място], м. „Д.“ от 3,5 дка, както следва: И. Н. – 1 000 кв. м., Г. Н. – 600 кв. м., П. В. – 1 300 кв. м. и М. Н. – 600 кв. м. През 1949 г. са одържавени закупените от П. В. 1 300 кв. м. ид. ч., през 1957 г. – закупените от И. Н. 1 000 кв. м., а тези на Г. Н. и М. Н. са завзети без основание. Ответниците са направили възражение за изтекла придобивна давност, като са се позовали на наследствено правоприемство от Г. М. Д.. В отговора ответникът Д. Д. е посочил, че е владял процесния имот в продължение на 23 години. През 1955 г. бащата на Г. Д. – М. Д. е закупил празно дворно място, съставляващо имот пл. № *, в което са били построени жилищна и стопански сгради. През 1994 г. го е дарил на сина си Г. Д.. Цялото място /заедно с процесното/ е било оградено и стопанисвано общо, като през 2015 г. бащата на ответниците се е снабдил с констативен нотариален акт за процесния имот. По делото е установено, че с нотариален акт № 126/1914 г. И. Н., Г. Н., П. В. и М. Н. са закупили нива в землището на [населено място], м. „Д.“ от 3,5 дка, при описани граници, както следва: И. Н. – 1 000 кв. м., Г. Н. – 600 кв. м., П. В. – 1 300 кв. м., М. Н. – 600 кв. м. С актове за завземане на недвижим имот за държавен № 686/15.08.1949 г., № 15/ 12.04.1949 г. и акт за държавна собственост № 3694/18.03.1957 г., са одържавени по реда на ЗОЕГПНС закупените от общите наследодатели на ищците площи от описания в нотариалния акт имот. Със заповеди от 1997 г. е наредено отписване от актовите книги за общински недвижими имоти и предаване на наследниците на посочените лица „неусвоените площи“ от стар имот пл. № *, кв. 23, 24 и 25 по плана от 1959 г. а именно: 400 кв. м. северно от улицата и около 1 000 кв. м. южно от улицата в м. „О. к.“. Тези площи са показани към приложена към заповедите скица. С нотариален акт за собственост по давност № 73, том I, peг. № 7936, дело № 60/22.07.2015 г., Г. М. Д. е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], район „О. к.“, [улица], с площ от 370 кв. м., с посочени граници. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том II, дело № 190/05.02.1955 г. К. П. е продал на М. Д. празно място в землището на [населено място], К., м. „Д.“, която продавачът е получил по договор за доброволна делба, дял четвърти, с площ от 380 кв. м., при граници: наследниците на И. Н., И. М., Т. С. П., с дял V от същата нива и С. А. Г., с дял IV от същата нива, а по скица от 520 кв. м., съставляващо имот с пл. № * от кв. 22 по плана на [населено място], К. с., О. к., само 380 кв. м., при граници: И. Д., одържавено място, И. М.. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164/08.04.1994 г. М. Д. е дарил на сина си Г. Д. дворно място с площ от 380 кв. м. съставляващо имот с пл. № * от кв. 9 по плана на [населено място], м. „О. к.“, при граници: И. Д., одържавено място, И. М., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда на застроена площ от 50 кв. м. и две стопански постройки. Въз основа на описаните в нотариалния акт от 1955 г. граници вещото лице е установило, че наследниците на Н. са посочени като съседи на закупения имот пл. № *, поради което няма идентичност между имот пл. № * и стар пл. № *, попълнен 1997 г. с пл. № *. Видно от кадастралните планове от 1942 г. и 1959 г. двата имота имат обща граница. Описаният в нотариален акт № 73/2015 г. поземлен имот е изцяло идентичен с имота на ищците. Същият представлява част от стар имот пл. № * по кадастралния план от 1942 г., намиращ се от северната страна на улицата, сега [улица]. Този имот е нанесен в кадастралния план с пл. № * през 1997 г. От наличните от 2000 г. сателитни снимки в „Гугъл земя“ за първи път се вижда, че съществува ограда откъм [улица]– отсечката между т.1-2 върху скиците, към 08.08.2012. Тя съществува и на другите изображения – от 20.03.2013 г., 08.08.2018, 02.09.2019 г., 10.04.2020 г., 26.07.2021 г. Границата на имота от североизток по т.7-6-5 не е материализирана с ограда във всички момента на сателитните изображения. Съгласно сателитните изображения може да се направи извод, че оградата откъм [улица]– отсечката по т.1-2 върху скиците, е изградена през 2012 г. Ограда откъм източната страна не е изобразена. Няма данни за заснемане на гараж в процесния имот в нито едно от сателитните изображения. Събраните показания на двете групи свидетели /П., З., Б. и М., С. и Т./, посочени от страните, разкриват противоречиви факти: първата свидетелка установява, че се е занимавала с брокерска дейност в периода 2005 г. – 2010 г.; по повод на процесния имот общувала с К. З. /съпруг на ищцата Й. З./, който бил упълномощен от всички собственици на имота. Тъй като имотът бил на добро място, интересът към него бил интензивен. Посещавала го с различни клиенти над 20 пъти. Спомняла си как изглеждал имотът. През 2007 г.-2008 г. той не бил ограден, имало жив плет, който естествено го ограждал. Подход към имота имало от пролука в живия плет откъм страната на панелния блок. Имотът бил запустял, обрасъл с храсти, дървета. Не изглеждало някой да го стопанисва. Никой не е спирал свидетелката да не минава в имота. Нямало построена ограда, а жив плет. След този жив плет имало друг имот с построена в него малка къща в северната част на имота. В малката част на имота, в лицевата страна нямало врата. От показанията на втория свидетел е видно, че собствениците на процесния имот имали намерение да го продадат. Имотът бил с огромни храсти, по-високи от човешки ръст, бил обрасъл отвсякъде. Никой не го е ползвал. Зад техния имот, спрямо [улица], се намирал имотът на съседите; имало жив плет между двата съседни имота, който завършвал до улицата срещу панелен блок. Имало портичка в този плет и в дъното се виждало бунгало. Нямало ограда откъм [улица], както и нямало ограда откъм блока на страничната улица. От свидетелските показания на Б. се установява, че синът му, който живеел в близост до процесния имот, искал да строи и му предложили това място, но се оказало малко. Имотът не бил ограден, имало храсти, бил доста обрасъл. Не е виждал съседите. Впечатленията на свидетеля М. са от 1984 г., като според тях мястото винаги било оградено във вида, в който е в момента. По средата на мястото никога не е имало ограда. Свидетелят също го ползвал, като садил лалета. Г. Д. си гледал дръвчета. В предния двор имало акации, ябълки. Не знае да е имало претенции по отношение на процесния имот. Преди повече от 10 години ответникът обновил старата ограда и направил метална двойна врата. През 90-те години направили в процесното място метален гараж, в лицевата част, на около 2-3 метра от оградата от пътя. След това Д. Д. го махнал, защото му пречел. Преди 3-4-5 години имало гараж, беседка, а отзад била къщата. Свидетелят ходил 1-2 пъти всяка седмица до имота. Влизало се откъм [улица]. Имало двойна входна врата, която се заключвала с катинар. От вратата имало 4 метра широк макадамов път до къщата. Свидетелят С. също сочи, че имотът бил ограден отдавна. Входната врата била откъм [улица]. Вратата била дървена. По средата със съседа имало мрежа. В неговия имот нямало ограда. Садели лалета, имало цветя. В показанията на свидетеля Т. също се възпроизвежда факта, че мястото винаги е било оградено. Оградата била друга - телена, имало входна врата. Входът бил откъм [улица]. Имало периоди, в които мястото било запустяло, но бащата на ответника живеел в къщата. Заедно с негов приятел поддържали мястото и си садели лалета на пролет. Още М. Д. направил ограда и входна врата, които били ремонтирани от Д. Д. преди около 10-15 години. Имало и построен гараж. Въззивният съд е приел, че страните не спорят относно обстоятелството, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено в полза на ищците по силата на чл. 1 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, което се установява и от представените доказателства. Съобразил е, че на основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ се заличава придобивната давност изтекла до 23.11.1997 г. Посочил е, че ангажираните от ответниците свидетели са дали показания, че имотът винаги е бил ограден, като оградата е поставена общо за двата съседни имота. Достъпът е осъществяван откъм [улица], където е разположен процесният имот. Според свидетелите на ищците имотът е ограден с жив плет, като входът е бил откъм панелния блок. Никой не е възпрепятствал свидетелката П. и потенциалните купувачи на имота да влизат в него. Не са виждали съседите в процесния имот. Приел е, че достоверността на тези показания следва да се цени съобразно изслушаните по делото експертизи. Обосновал е извод, че не е доказано възражението на ответниците за изтекла придобивна давност – не се установява процесният имот да е владян като собствен. Като елемент на придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т. е. да не е от инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако собственикът не може да узнае чрез тях за осъществяваното владение. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива действия собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Несъмненият характер на владението върху един имот се преценява според това дали в него са извършвани явни действия по стопанисването му, а не по това дали е бил деклариран в данъчната администрация и дали владелецът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за него. Когато владелецът обработва и засажда земеделски култури в един имот и извлича плодовете от него, всички, включително и собствениците му, могат да установят, че той осъществява фактическа власт върху имота с намерение за своенето му. Чрез стопанисването на имота се разкриват признаците на владението, тъй като с това владелецът извършва действията, които са в правомощията на собственика. Направил е извод, че не е доказано такова стопанисване на имота от ответниците. Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК -очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Всяка друга неправилност представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая такъв тежък порок на въззивното решение, водещ до очевидната му неправилност, не се установява. Въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на материален или процесуален закон, нито е явно необосновано-изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика. Изложените оплаквания съставляват такива за неправилност на въззивното решение, свързани с преценката на експертните заключения и гласните доказателства, която не може да бъде преценявана в производството по чл. 288 ГПК. От мотивите на въззивното решение не се констатира такава съществена неправилност. Напротив, изложени са подробни съображения защо част от свидетелските показания се приемат за достоверни, а друга част – не, като се съдържа и обсъждане на заключенията на експертизите. Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответниците по жалба М. С. Д. и Р. В. В. направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата от 1 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Останалите ответници не са заявили претенция за разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение