Определение № 5222 от 14.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №27127/24.09.2025г. на К. О. В. и Д. В. В., чрез адв. В. И. срещу определение №3900/21.08.2025г. постановено по в.ч.гр.д. №20253100501534/2025г. на Окръжен съд - Варна, в частта му, с която е отменено Определение №6888/26.05.2025г. по гр.д. №7173/2022г. на РС- Варна, с което е присъден адвокатски хонорар в размер на 2500 лева общо за двамата жалбоподатели. Според жалбоподателите определението в обжалваната част следва да се отмени, тъй като логическите изводи на съда при тълкуване на записите в договора за правна помощ са неправилни. Не било съобразено, че в самия договор е посочено изрично, че „подписването на същия изпълнява функциите на разписка за получаване на сумата в брой от адвоката“. На следващо място се твърди, че съдът се е произнесъл по спор, който не е бил въведен със сезиралата го частна жалба, като по такъв начин е нарушил правото на защита на жалбоподателите в качеството им на ответници във въззивното производство. Предвид изложеното молят определението да бъде отменено в обжалваното му част, като им бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В изложението към частната касационна жалба се посочва:

1. Наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че по въпроса за присъждането на адвокатското възнаграждение, платено в брой, въззивният съд се е произнесъл в пряко противоречие с т.1 на Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК.

2. Определението на съда е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК поради неправилното логическо тълкуване на записите в договора за правна помощ, което е довело до неправилен решаващ извод за отмяна на определението на ВРС досежно присъдения хонорар.

3. Наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като съдът е постановил определението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила доколкото е превишил предмета на частната жалба, произнасяйки се по нов правен спор, невъведен от страните, с което е нарушил правото на защита на касаторите и принципа на равнопоставеност на страните.

Ответниците по частната касационна жалба не са депозирали отговор срещу нея.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното:

С въззивното определение е потвърдено определение №30/03.01.2025год., постановено по гр. дело №7173/2022год. по описа на РС-Варна, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове.

Предмет на обжалване е въззивното определение само в частта му, с която след отмяна на Определение №6888/26.05.2025год. по гр. дело №7173/2022год. на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, молбата на ответниците К. О. В. и Д. В. В. за присъждане в тяхна полза на разноски за производството по гр. дело №7173/2022 год. в размер на 2500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, е била оставена без уважение.

За да се произнесе в този смисъл, въззивният съд се е позовал на разясненията в т.1 от ТР №6/2012 год. на ОСГТК, според които в договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Посочил е, че в договора, сключен между страните на 19.02.2022год., е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение 2500 лева, но от съдържанието на същия не може да се направи извод, че това възнаграждение действително е било платено, тъй като в § 2, т. 2.1 е посочено, че възложителят /ответниците К. и Д. В./ се задължава да заплати хонорар 2500 лева, която сума „ще се изплати в брой“ в деня на подписване на договора, като подписването на същия изпълнява функцията на разписка за получаване на сумата в брой от адвоката. Т. е. въззивният съд е направил извод, че от договора не може да се установи с категоричност, че уговореното възнаграждение действително е заплатено, тъй като липсва вписване за направено плащане.

За да се произнесе, Върховния касационен съд съобрази следното:

Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл.280, ал.1 от ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

При изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за преценка дали изводът на съда за недължимост на адвокатското възнаграждение не е в противоречие с т.1 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК.

По основанието за касационно обжалване:

Присъждането на разноски е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Същото право съгласно изричната разпоредба на чл.78, ал.4 ГПК има ответникът и при прекратяване на делото.

Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК и разясненията дадени в т. 1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на възмездяване подлежат единствено заплатените от страните разноски, като същите могат да бъдат присъдени по правилата на ГПК само при доказаност на извършването им. В тълкувателното решение се приема още, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай, жалбоподателите са представили договор за правна помощ и съдействие, в който е договорено дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото пред първоинстанционния съд процесуално представителство в размер на 2500 лв., „която сума ще се изплати в брой в деня на подписване на настоящия договор, като подписването на същия изпълнява функцията на разписка за получаване на сумата в брой от адвоката“.

Действително, буквалния текст може да се изтълкува като договорка за бъдещо плащане, но доколкото непосредствено след „сумата ще бъда платена в брой“ изрично се посочва „в деня на подписване на настоящия договор“, а същият безспорно е подписан от страните, то се налага изводът, че сумата е била заплатена при пописването му, като се съобрази и записаното веднага след това, че „пописването на същия /договор/ изпълнява функцията на разписка за получаване на сумата в брой от адвоката“.

На настоящия състав е известна практиката на ВКС, обективирана в Определение №50006 от 16.01.2024г. на ВКС по гр. д. №2086/2022г., според която от изписаното "договорът служи като документ по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ и удостоверява платеното на адвоката възнаграждение" не може да се направи извод за извършено реално плащане „преди приключване на делото“, като изрично е посочено, че това отбелязване има значение за начина на отчитане и деклариране на заплатения, респ. получен доход по реда на ЗДДФЛ.

Следва да се има предвид, че това разрешение не може да намери приложение в настоящия казус предвид различните факти, доколкото в процесния договор е посочено, че плащането в брой се извършва при подписването на договора за правна помощ, като изрично е записано, че подписването на същия изпълнява функцията на разписка.

Предвид цитираното изрично отбелязване в договора, представен своевременно от ответниците в хода на първоинстанционното производство, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че изискванията по чл.78, ал.4 ГПК, доразвити в Тълкувателно решение №6/2012г. за присъждане на разноски са изпълнени, тъй като се установява реалното заплащане от ответниците в брой на договореното възнаграждение от 2500лв.

По възражението за прекомерност, релевирано своевременно от ищците в о.с.з., проведено на 07.02.2024г.:

Според формираната практика на ВКС, при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото, и обема на извършените от него действия. При сключен договор за правна защита и съдействие, преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела.

В настоящия случай от посоченото в договора за правна защита и съдействие, се установява, че възнаграждението в размер на 2500 лв. е договорено за изготвяне на писмен отговор по предявените срещу двамата жалбоподатели отрицателни установителни искове.

Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответниците действия по делото, изразяващи се в изготвянето на подробен и мотивиран отговор за цялостна защита, с приложени към него писмени доказателства, депозирани на допълнителни молби, и явяването му в две заседания, настоящият състав намира възражението за прекомерност за неоснователно, предвид което на адв. Вл. И. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в общ размер на 2500 лв. за двамата ответниците. Следва да се отбележи, че към момента на сключване на договора, и уговарянето, съответно заплащането на адв. възнаграждение, ответниците не са могли да знаят, че производството по исковете срещу тях в последствие ще бъде прекратено.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като се потвърди първоинстанционно определение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,