Определение № 3297 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4495/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 15565/04.07.2023 г. на „Турист Инвест – 2000“ ЕООД, чрез адвокат М. М., срещу въззивно решение № 718/29.05.2023 г. по в. гр. д. № 3045/2022 г. на Апелативен съд – София. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, алтернативно - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните; 2. Следва ли въззивният съд при наличие на непълно и неясно заключение на техническата експертиза да допусне допълнителна такава. Ответникът по касация „Рила Системс“ ООД, гр. София, представлявано от М. И., чрез адвокат П. С., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на съдебни разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 98/28.02.2022 г. по гр. д. № 1340/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е признато за установено по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от „Рила системс“ ООД, за признаване за установено, че „Турист инвест – 2000“ ЕООД не е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 02676.501.2882, находящ се на адрес: гр. Банско, ул. "Г. Делчев", с площ 252 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), по предходен план № 2883, кв. 11А, парцел VI, при съседи: ПИ с идентификатори 02676.501.4121, 02676.501.4452, 02676.501.2883, ведно с построената в този имот сграда с идентификатор 02676.501.2882.1, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда, брой етажи - 3, с площ 94 кв.м., и на всички подобрения и приращения върху този имот. Въззивният съд е възприел установената от пъвроинстанционния съд фактическа обстановка и е препратил по реда на чл. 272 ГПК към фактическите му констатации. По отношение на възражението за недопустимост на първоинстанционното решение е посочил, че допустимостта на иска е свързана с наличието на абсолютните процесуални предпоставки за неговото предявяване, както и с отсъствието на процесуални пречки за упражняване правото на иск. Правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка, се свързва с възникването на правото на иск за едно лице срещу друго. То възниква от конкретни обстоятелства, в които спорът се изразява, и чрез които всяка от спорещите страни твърди, че се засяга правната й сфера. Съобразно ТР №8/2012 г., ОСГТК, за предявяването на отрицателен установителен иск е необходим правен интерес, като ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Въззивният съд е приел, че процесният имот е част от капитала на „Рила системс“ ООД, набран чрез извършени непарични вноски от съдружниците, между които е и „Рила солюшънс“ ЕАД, което е апортирало правото на собственост върху процесния поземлен имот, ведно с построената в него жилищна сграда. Вписването на апорта в търговския регистър е извършено на 12.12.2017 г., а в имотния на 15.01.2018 г. По делото е приложена преписка от изп. дело №14/2012 г. на ЧСИ №798, по което длъжник е „Интер Престиж“ ЕООД като в резултат на насочено и проведено принудително изпълнение процесният имот е бил възложен на „Рила солюшънс“ ЕАД, по силата на влязло в сила постановление за възлагане от 07.04.2014 г., вписано в имотния регистър на 17.06.2014 г. За безспорно между страните е прието, че в резултат на проведени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, са постановени решение № 6641/14.11.2016 г. по гр. д. № 564/2016 г. на Районен съд – Разлог, влязло в сила на 06.12.2016 г., с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 01.02.2016 г. между ответника „Турист инвест – 2000“ ЕООД, като купувач, и „Интер престиж“ ЕООД, като продавач, за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 02676.501.2882 и решение № 5459/17.12.2019 г. по гр. д. № 78/2019 г. на ОС-Благоевград, влязло в сила на 04.02.2020 г., с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 22.02.2016 г., между „Турист инвест – 2000“ ЕООД, като купувач, и „Интер престиж“ ЕООД, като продавач, за покупко-продажба на жилищна сграда с два магазина за промишлени стоки на етап „груб строеж“, построена в УПИ VI, пл. № 2883, в кв. 11 „а“ по ПУП на гр. Банско. При тази хронология на действията на ответното дружество „Турист инвест – 2000“ ЕООД съдът е направил извод, че е налице оспорване от ответника на правата на ищеца върху процесния имот и построената в него сграда, поради което е налице правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост. За неоснователно е преценено оплакването на „Турист инвест – 2000“ ЕООД за недопустимост на въззивното решение, поради наличие на СПН, формирана в резултат на постановените решения по проведените искове за обявяване на предварителен договор за окончателен, тъй като тя касае страните по делата и не може да бъде противопоставена на настоящия ищец - „Рила системс“ ООД. По основателността на иска съдът е приел, че дружеството „Интер престиж“ ЕООД през 2006 г. е закупило незастроено дворно място, представляващо УПИ-VI, пл. № 2883, в кв. 11 “а“ по ПУП на гр. Банско с площ от 252, 50 кв.м от Е. Ш., Л. М. и К. Б.. Съобразно разрешение за строеж от 11.07.2007 г. в дворното място е изградена жилищна сграда с два броя магазини за промишлени стоки на етап „груб строеж“. Дворното място и жилищната сграда са били обект на предварителните договори за покупко-продажба от 01.02.2016 г. и 22.02.2016 г. Установено е, че на 01.08.2008 г. „Интер Престиж“ ЕООД е учредило договорна ипотека върху придобития УПИ-VI, пл. № 2883, в кв. 11 „а“, с площ от 252,50 кв.м. и върху построената в имота жилищна сграда с два магазина. Върху ипотекирания имот е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 14/2012 на ЧСИ № 798, като на 05.03.2012 г. е вписана възбрана, а с постановление за възлагане от 07.04.2014г. на „Рила Солюшънс“ ЕАД са възложени 252,50/1005 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 02676.501.2883, с площ 1005 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 02676.501.2882.2, с площ 94 кв.м. Постановлението за възлагане е вписано в имотния регистър на 17.06.2014 г. и е влязло в сила на 23.10.2014 г. По делото е приета техническа експертиза, от заключението на която се установява, че имотът, собственост на „Интер Престиж“ ЕООД въз основа на договор за покупко-продажба от 2006 г., е идентичен с УПИ VI- 2883, кв. 11а. Той не съвпада обаче с поземлен имот с идентификатор 02676.501.2883 по одобрената кадастрална карта на гр. Банско. Вещото лице е посочило, че имотите, предмет на гр. д. № 564/2016 г. на РС-Разлог и гр. д. №78/2017 на ОС-Благоевград, и имотите, предмет на постановлението за възлагане от 2014 г., са идентични. При изчертаването на поземлен имот с идентификатор 02676.501.2883 в кадастралната карта на гр. Банско към 2009 г. е отразен парцел III, в кв.11а, по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Банско от 1990 г. Към 2009 г., когато е одобрена кадастралната карта, подробният устройствен план от 2004 г. е бил одобрен, но не е бил отразен в кадастралната карта, поради което УПИ VI, с пл. № 2883 и УПИ III, с пл. № 2883 не са били отразени за обособяването им. При така установените фактически данни, съдът е направил извод, че процесните имоти, предмет на придобивните титули на страните, са идентични. Ето защо към момента на сключване на предварителните договори, на чието съдебно обявяване за окончателни, ответникът основава материалноправната си легитимация като собственик, правото на собственост върху имота е било извън патримониума на продавача „Интер престиж“ ЕООД в резултат на проведената преди това публична продан, завършила с възлагането на имота на лицето, обявено за купувач – „Рила солюшънс“ ЕАД, с влязлото в сила и вписано в имотния регистър през 2014 г. постановление за възлагане. Обявените за окончателни предварителни договори са действителни, но нямат вещнопрехвърлителен ефект, доколкото и към момента на влизане в сила на съдебните решения, правото на собственост върху имотите е продължавало да бъде извън патримониума на продавача. Съдът е посочил още, че при конкуренция на приобретатели, които черпят права от един праводател за същия имот, нормата на чл. 113 ЗС разрешава конкуренцията в полза на лицето, което първо е вписало акта си. Посочено е, че обезпечителната мярка „възбрана“ върху процесните имоти е вписана още през 2012 г., постановлението за възлагане на имота е вписано през 2014 г., докато вписването на исковите молби и решенията по проведените от ответника искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е извършено през 2016 г. С оглед на това процесните имоти са надлежно апортирани в капитала на ищцовото дружество, поради което отрицателният установителен иск е основателен. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касаторите правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставените въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първият от тях е свързан със задължението на въззивния съд, при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди доводите на страните. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Проследил е регулационните промени по отношение на процесните имоти и е възприел като компетентно заключението на приетата техническа експертиза. Като краен извод е приел, че имотите, описани в титулите за собственост на страните по делото, са идентични и с оглед разпоредбата на чл. 113 ЗС при конкуренция на права между приобретатели, по-късно вписаният придобивен титул не може да бъде противопоставен на лицето, което е придобило по-рано своите вещни права от същия собственик и ги е вписало. Вторият, поставен от касатора въпрос, също не предпоставя допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая въззивният съд е приел за установени всички правнорелевантни факти относно правото на собственост върху процесните имоти и не е счел за необходимо допускането на повторна техническа експертиза. Следва да се посочи, че съдът, при съобразяване на своевременно поставените от страните въпроси преди назначаване на експертизата, определя нейната задача и предмет. Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но формалното оспорване на заключението не задължава съда да назначи нова експертиза при положение, че не са възникнали съмнения в неговата правилност. Въззивното решение не е процесуално недопустимо. Константно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или ако без да е надлежно сезиран с разглеждането на спора, е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска и др. В настоящия случай твърденията на касатора са свързани с липса правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като ищецът не може да се легитимира като собственик на имотите, придобити от касатора. Съобразно приетото в т. 1 от ТР №8/2012 г., ОСГТК, в производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Правен интерес ще е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал факта на оспорване на вещното му право на собственост върху процесните имоти с вписване на предявените искове и решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в имотния регистър, поради което е налице правен интерес от отричане на правото на собственост на ответното дружество върху собствените му имоти. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото и приложените доказателства, „Турист Инвест - 2000“ ЕООД, гр. Велико Търново, следва да се заплати на „Рила системс“ ООД, гр. София, съдебни разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 8600 лева – адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.