Определение № 3080 от 03.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1466/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „СТАРТ ТРЕЙД 14“ ЕООД, представлявано от адв. Д. П.-Г., срещу определение № 191 от 27.01.2025г. по ч.гр.д. №3294/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3867 от 08.10.2024г. по т.д. № 1197/2024г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение е отхвърлено искането на „СТАРТ ТРЕЙД 14“ ЕООД за привличане на European refreshments unlimited company като трето лице – помагач на негова страна. Частният касационен жалбоподател поддържа, че интересът от привличане на подпомагаща страна е обусловено от факта, че съгласно чл.12, ал.5 ЗМГО само собственикът на търговската марка е правно легитимиран да предяви иска и това е единствената възможност за дружеството да докаже, че използва марката на European refreshments unlimited company, а не марка на ищеца „ТИЛТ ПРО“ ЕООД. Твърди, че няма законово право да се суброгира в правата на маркопритежателя и поради това е налице правен интерес от привличането на третото лице, което да предяви иск в процеса. В допълнение сочи, че би имал регресни права срещу собственика на марката, предявявайки иск за причинени вреди от бездействието му и допускането на съществуването на една и съща марка, регистрирана от две лица, което също обуславя правния му интерес от привличането. Счита, че чл.8, пар.2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който урежда възможността както за доброволно встъпване, така и за принудително привличане на трето лице в делото, има предимство пред вътрешното право. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „При наличие на правен интерес от привличането на трето лице, може ли съдът да откаже това привличане?”. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС и решение № 50021 от 07.10.2022г. по т.д. № 1358/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о. Ответникът „ТИЛТ ПРО” ЕООД оспорва частната касационна жалба, като излага съображения за нейната недопустимост, позовавайки се на т.9 „а“ от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. Въззивният съд, за да постанови обжалваното определение, е приел, че правният интерес от привличане на трето лице-помагач следва да е свързан с права, респ. защита на привличащата страна, с оглед на конкретната претенция, а не с оглед потенциални претенции, които исканото да се конституира като помагач юридическо лице би могло да заяви. Споделил е съображенията на първоинстанционния съд, че липсват твърдения и доказателства за отношения между ответника „СТАРТ ТРЕЙД 14“ ЕООД и заявената да бъде конституирана подпомагаща страна. Частната касационна жалба се явява процесуално недопустима. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.9 „а“ от ТР № 1/9.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл.218 и чл.219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, поради което отказът на първоинстанционния съд да конституира трето лице-помагач не прегражда развитието на делото между главните страни, нито възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно исково производство. И в двете хипотези конституирането на трето лице-помагач има за цел да обвърже третото лице-помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, със задължителната сила на мотивите на решението (чл.223, ал.2 ГПК). При недопускане на трето лице-помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна. Поради това въззивното определение не е от категорията на предвидените в чл.274, ал.3, т.1 ГПК (определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото), нито от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.2 ГПК (определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие), и съгласно дадените в т.9 „а“ от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение