Определение № 72 от 02.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 103/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Б. Б., приподписана от пълномощника му адв. П. Ц., срещу определение № 16751 от 18.09.2013 г. по в. ч. гр. д. № 11884/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определението на Софийски районен съд, 40 с-в, от 21.08.2013 г. по гр. д. № 35206/2013 г. и е допуснато обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск на Л. А. Д. и В. Д. Д. против жалбоподателя по настоящето производство. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното: Софийски районен съд е оставил без уважение молбата на Л. А. Д. и В. Д. Д. за допускане на обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск срещу Т. Б. Б. за недължимост на сумата от 10100 лв., за която сума е образувано изпълнително дело № 20128400401063 по описа на ЧСИ М. Ц. по съображения, че не са представени убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. С посоченото по-горе определение Софийски градски съд е отменил първоинстанционното определение и въз основа на представени във въззивното производство доказателства е допуснал исканото обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20128400401063 по описа на ЧСИ М. Ц.. В изпълнение на дадените с разпореждане от 16.10.2014 г. указания, с молба от 02.12.2014 г. частният жалбоподател е депозирал изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нито в него, нито в частната жалба обаче е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК - по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението съдържа оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и за материална незаконосъобразност на съдебния акт, които съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно същото ТР обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да е налице общото основание – да бъде посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, не дава възможност на ВКС да допусне касационно обжалване и да разгледа частната жалба по същество. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение