Определение № 2575 от 28.05.2024 г. на ВКС по д. № 1478/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд Бургас и Административен съд Бургас за това, кой от тях е компетентен да разгледа подадената от „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, [населено място] жалба с вх.№ 1664/08.02.2024г. С посочената жалба вх.№ 1664/08.02.2024г. дружеството е поискало да бъде отменена като незаконосъобразна заповед № РД -09-057/31.01.2024г. на кмета на [община] и да се спре изпълнението й на основание чл.166, ал.4 вр. с ал.2 АПК. Жалбата е била подадена пред Административен съд Бургас, който е образувал по нея адм. дело № 274/24г., VІ състав. С определение № 2615/30.03.2024г. производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Бургас. Съдът се е мотивирал с това, че от представените доказателства се установявало, че жалбоподателят и ответна община са били в наемноправни отношения, чието прекратяване е по реда на ЗЗД, поради което атакуваната заповед следва да се разглежда като едностранно волеизявление на наемодателя за прекратяването им и затова не представлява индивидуален административен акт, поради което и не подлежи на обжалване по реда на АПК. Пред Районен съд Бургас е било образувано гр. д. № 2129/2024г., ХХХVІІІ ми състав. С определение № 2233/09.04.2024 г. съставът на РС Бургас е приел, че обжалваната заповед е индивидуален административен акт, спазване на предпоставките за чието издаване подлежи на установяване от административния съд и след като липсва искане от гражданскоправно естество не може да се приеме, че спорът е гражданскоправен. Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд Бургас. Съображенията: Атакуваната заповед е издадена с цел прекратяване на възникнало между страните наемно правоотношение. Жалбоподателят е твърдял, че липсват предпоставките на чл. 15 от ЗОбС за издаването й, тъй като наемното правоотношение не е такова, което да подлежи на прекратяване с индивидуален административен акт, а такова, което се прекратява по реда на ЗЗД. Привел е доводи в тази връзка и е заявил, че заповедта, както и допуснатото с нея предварително изпълнение, са нищожни. В уточнителна молба от 12.02.2024г. е формулиран съответен на твърденията петитум за отмяна на атакуваната заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и за спиране, на основание чл. 166, ал.4 вр. с чл. 166, ал.2 АПК, на предварителното й изпълнение. При посочените твърдения и искането на жалбоподателя е явно, че спорът подлежи на разглеждане от АС Бургас. Гражданскоправният му характер е изрично отречен от самия жалбоподател ( в такъв смисъл е изявление в жалбата). Дали атакуваната заповед подлежи на обжалване по реда на АПК, както е посочено в нея, и дали законовите предпоставки за издаването й са налице, следва да бъде установено от сезирания административен съд. Гражданският съд не може да провери в коя хипотеза на чл.15 от ЗОбС е издадена атакуваната заповед, след като не е очертан спор за съществуването на наемното правоотношение, който би му бил подсъден. Дали в случая наемното правоотношение подлежи на прекратяване с издадената заповед или по реда на ЗЗД е част от проверката за законосъобразност на заповедта, която следва да се осъществи в производството по реда на АПК. По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд