Определение № 295 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 833/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Х. И. П. представляван от Р. А. е подал касационна жалба срещу решение № 172 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 152 от 2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 29.12.2010 г. по гр.д. № 264 от 2010 г. на Велинградския районен съд и е отхвърлен установителният иск на П. срещу Общинската служба по земеделие и гори, [населено място] и [община] по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване по ЗСПЗЗ на земи, останали в наследство от И. И. П., които са с обща площ от 60 дка. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, необоснованост, както и неправилно приложение на материалния закон. В представеното изложение касатора са е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В обстоятелствената част към касационната жалба и изложението е формулиран въпроса дали представеното съдебно решение от 22.11.1951 г. по гр.д. № 104 от 1951 г. на Д. околийски съд представлява писмено доказателство по смисъла на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, което да установява принадлежността на посочените земи към наследството на праводателя на касатора към датата на обобществяване на земята. В изложението са цитирани съдебни решения. Ответника Общинска служба по земеделие, [населено място] е представила становище, в което се навеждат допълнителни аргументи в подкрепа на въззивното решение и споделя разбирането за съдържанието на термина “дихрема” и тълкуването на представеното съдебно решение. Община “В.” не е изразила становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Х. И. П. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Пазарджишкият окръжен съд е споделил изводите на Районен съд, [населено място]” и е отхвърлил иска, предявен от Х. И. П. против Общинска служба по земеделие и гори, [населено място] и община “В.” по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ защото е намерил, че липсват релевантните доказателства, допустими по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху заявените около 60 дка земи в полза на наследодателя на касатора И. И. П., поч. на 13.05.1961 г. към датата на образуване на ТКЗС или ДЗС. Намерил е, че иска е допустим с оглед представеното у-ние №417/03.05.2007 г. изд. от ОС „Земеделие и гори“ [населено място], но е неоснователен. За да формира този извод е извършил анализ на резултата по съдебно решение от 22.11.1951 г. по гр.д. № 104 от 1951 г. на Д. околийски съд,чието съдържание се изразява в следното: ”част от 200 дрихеми – от ниви, ливади, пасища и гори, в м.”От планината Б.”, цялата от 250 дрихеми, а именно:1.ниви с площ от 15 дка и ливади и пасища с площ от 15 дка, находящи се в м.”П. Б.”;част от 100 дрихеми-от ниви,ливади,пасиша и гори в същата местност и при същите граници, а именно: 1. ниви с площ от 10 дка и 2.ливади и пасища с площ от 20 дка,които сега се намират в м."П. Б." и част от 50 дрихеми-от ниви,ливади,пасища,а именно:1.ниви с площ от 5 дка и 2. ливади и пасища с площ от 10 дка, които сега се намират в м."П. Б.”. Приел е, че това изброяване представлява обезщетение за посочените земи за включването им към яйлък на държавата съгласно Закона за горите от 1904 г.За да се стигне до този извод и изслушано и заключение на вещо лице при което са съпоставените границите на заявената земя с тези по скицата на яйлъка „Б.“ на Д. лесничейство и протокол №27 от 24.09.1922 г. по Закона за горите /отм./ и е установено тяхното съвпадение. Въззивният съд е споделил анализа на съдебното решение, извършен от Районен съд, [населено място] и техните констатации се споделят изцяло и от настоящия състав. Изложените в касираното решение мотиви съответстват на практиката, формирана от съдилищата по поставеният въпрос за вида и характера на доказателствата посочени в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, поради което по този въпрос не се налага извършване на касационна проверка. По въпроса за допустимите доказателства съществува, многобройна, трайна и непротиворечива практика съдебна практика, която е следвана при постановяване на решението и която не се налага да бъде променяна. Поставеният въпрос са характера на съдебното решение освен това няма принципен характер, тъй като е изолиран случай и задълбоченият анализ, който му е направен е правилен. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,