Определение № 34 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 795/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. М. срещу решение № 738/08.05.2012 год. по в. гр.д. №721/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като частично е отменено решение № 115/11.01.2012 год. по гр.д.№6822/2011 год. на Пловдивския районен съд,V състав, е постановено ново решение, с което предявеният от касатора против Г. Б. П. от [населено място] отрицателен установителен иск, че не и дължи главница в размер на 1200 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.11.1994 год. до окончателното й изплащане, изчислена към 28.03.2011 год. в размер на 5536,66 лв. и сумата от 150 лв. разноски по делото пред всички инстанции, за които суми е издаден въз основа на съдебно решение изпълнителен лист от 26.01.1998 год. по гр.д. №389/1994 год. на Окръжен съд [населено място] и образувано изпълнително дело, е отхвърлен. Обезсилено е първоинстанционното решение и производството по делото е прекратено в частта, с която К. И. М. иска да се признае за установено, че не дължи разноските и таксите по съдебното изпълнение. Присъдени са разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК. Ответницата по Г. Б. П. от [населено място] счита, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Касаторът счита, че касационното обжалване на решението следва да се допусне на осн. Чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса: От кой момент започва да тече нова погасителна давност за едно парично вземане – от момента на последното предприето изпълнително действие или от момента на постановяване прекратяване на изпълнението на осн. чл. 330,ал.1, б. „Д”ГПК/ отм./ По този въпрос според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика на ВС .Позовава се на ТР №47/01.04.1965 год. по гр.д. №23/65 на ОСГК, както и на Р №811/09.04.1965 год. по гр.д. № 340/1963 год. на І г.о на ВС, Р. №31 от 09.09.2010 год. по т.д. №400/2009 год., ТК, ІІ отд., Р №223/12.07.2011 год. по т.д. №124/2010 год. ТК, ІІ т.о. на ВКС, Р №76/07.06.2011 по т.д. №634/2010 год. на ВКС, последните три, постановени при условията на чл. 290 ГПК. По поставения правен въпрос въззивният съд като се е позовал на ППВС №3/1980 год. е приел, че разпоредбата на чл. 116,б.”в” ЗЗД според която давността се прекъсва с предприемане действия на принудително изпълнение, има предвид образуването на изпълнително производство като след неговото образуване и при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.По време на изпълнителния процес, който съставлява част от общия граждански процес, давност не тече/чл. 115,ал.1,б. „ж” ГПК /. С оглед на това и като е съобразил, че от прекратяване на първоначално образуваното изпълнително дело, прекратено с постановление на съдия- изпълнител от 05.12.2007 год., влязло в сила на 08.02.2008 год., до 14.03.2011 год., когато въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело пред ЧСИ, петгодишният давностен срок не е изтекъл, е направил извод, че сумите по изпълнителния лист се дължат и предявеният отрицателен иск е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК приема следното: Във връзка с посоченото основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, посочените от касатора ТР №47/01.04.1965 год. по гр.д. №23/65 на ОСГК, както и Р №811/09.04.1965 год. по гр.д. № 340/1963 год. на І ГД на ВС са неотносими и не следва да се обсъждат, доколкото нямат задължителен характер. ТР на ОСГК на ВС служат за общо ръководство на съдилищата и нямат задължителен характер. Съгл. т.2 от ТР №1/2010 год. по тълкувателно дело №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правният въпрос от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с Тълкувателни решения и Постановления на пленума на ВС, ТР на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86,ал.2 ЗСВ / д.в. бр.59/22.07.1994 год./, с ТР на ОСГКТК на ВКС или решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. Обжалваното решение е постановено в съответствие с цитираното ППВС №3/1980 год. на ВС относно това, че давността се прекъсва с предприемане действия за образуване на изпълнително производство и такава не тече до неговото приключване. Това постановление има задължителен характер и не е загубило своето значение.Последното не е съобразено със цитираните решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК при тълкуване разпоредбата на чл. 116,ал.1б. в” ЗЗД. Същевременно ППВС №3/1980 год. не се занимало с въпроса, в хипотезата на чл. 330,ал.1,б. „д” ГПК, от кой момент изпълнителното производство следва да се счита прекратено. Дали това е момента на влизане на постановлението на съдията- изпълнител за неговото прекратяване в сила или прекратяването настъпва „ex lege”, когато взискателят не е предприел извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, каквото е разрешението, дадено Р. №31 от 09.09.2010 год. по т.д. №400/2009 год., ТК, ІІ отд., Р №223/12.07.2011 год. по т.д. №124/2010 год. ТК, ІІ т.о. на ВКС, Р №76/07.06.2011 по т.д. №634/2010 год. на ВКС. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните решения и касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Същият съставлява уточнение на поставения от касатора правен въпрос, което е в правомощията на касационната инстанция и който е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на спора. Касационното обжалване на решението следва да се допусне само в частта, в която съдът се е произнесъл по съществото на спора, доколкото поставеният правен въпрос касае именно тази част. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.