Определение № 79 от 07.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2779/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Н. Д. Р. срещу въззивно решение № 260469/31.03.2021 г. по в. гр. д. № 2610/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, VII състав, с което е потвърдено решение № 260479/21.09.2020 г. по гр. д. № 1793/2019 г. на Пловдивски районен съд, XII-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Р. Р. Г. иск за сумата от 7725 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., нотариално дело № .. г., за периода от 01.02.2016 г. до 25.01.2019 г. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като същото противоречи на ТР № 96 от 28.VI.1966 г. по гр. д. № 65/66 г., ОСГК, както и ТР № 122 от 1.12.1986 г., ОСГК В срока за отговор ответницата Р. Р. Г., представлявана от адв. М. Д., излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира съдебни разноски. По делото е прието за установено, че с влязло в сила съдебно решение сключеният между ищеца и покойната му съпруга Б. Д. Р., от една страна, и сина им К. Н. Р., по време на брака му с ответницата, от друга страна, договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .., том ..., н. д. № ... г. на нотариус при РС – Пловдив, е развален до размера на собствените на ищеца 2/3 ид. ч. от отстъпено право на строеж в недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор № ..., представляващ парцел ...в кв. ... от регулационния план на селото от 1968 г., с площ от ... кв.м., ведно с построените в него вила от ... кв.м. и гараж от ... кв.м. За да отхвърли иска, въззивният съд констатира, че в случая ищецът претендира, че е претърпял имуществени вреди от неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, изразяващи се в неиздължена издръжка за храна, режийни разходи, дрехи и други, тоест на практика не търси обезщетение на вреди от неизпълнението, а компенсаторно обезщетение – заплащане на паричния еквивалент на непредоставената в натура издръжка за посочения период. С влизане в сила на решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД страните обаче са се освободили от облигационната си обвързаност с уговорените в договора задължения, поради което ищецът не може да търси компенсаторно обезщетение, тъй като това предполага запазена между страните облигационна връзка. За да бъде извършена проверка дали въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС или по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касаторът трябва първо в изложението да формулира въпрос по тълкуване на правото и след това да обоснове наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е формулиран правен въпрос, а и с оглед на диспозитивното начало в процеса, съдът не може да изведе правния въпрос от твърденията в жалбата и приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и соченото ТР № 122 от 1.12.1986 г., ОСГК, защото последното е постановено по въпрос, ирелевантен за настоящия спор, а именно: може ли съдът служебно, без искане на страните, да се произнесе по въпроса за връщане на разменените престации по двустранен договор, развален поради неизпълнение по съдебен ред. Неотносимо е и ТР № 96 от 28.VI.1966 г. по гр. д. № 65/66 г., ОСГК, касаещо предпоставките за трансформация на задължението за издръжка в натура в задължение за парична престация. При този изход на спора е основателно искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 1100 лева. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: