Определение № 515 от 05.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1270/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Бесттехника ТМ – Радомир „ АД против решение №977/05.05.2020 г. по т.д.№ 3158/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 11/22.03.2018 г. по т.д.№ 83/2017 г. на Окръжен съд – Перник и вместо това е обявена неплатежоспособността на дружеството касатор, определена е начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2018 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Позовава се на непълно изследване на всички относими обстоятелства във връзка с установяване финансово-икономическото състояние на дружеството към датата на приключване на устните състезания и неправилен анализ на относимите за преценка на платежоспособността му коефициенти - за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, както самостоятелно, така и в тяхната съвкупност. Оспорва изводите на съда за доказана материално правна легитимация на молителя – „Витекс „ ГмбХ – като кредитор. Касационната жалба възпроизвежда формираната по приложението на чл.625 и сл. ТЗ съдебна практика на ВКС. Ответната страна - „Витекс „ГмбХ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос, по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и поради необоснованост на допълнителен селективен критерий. Вторият от въпросите се сочи фактологичен, а първи и трети - като напълно некореспондиращи с действителното съдържание на решаващите мотиви на съда / първи /, нито обосновани с посочването на действително игнорирани от въззивния съд обстоятелства и доказателства, релевантни за произнасянето му досежно платежоспособността на ответника / трети /. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, в съответствие с касационните доводи и предмета на формулираните въпроси, за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е отменил отхвърлителното първоинстанционно решение, обявил неплатежоспособността и открил производство по несъстоятелност на „Бесттехника – ТМ Радомир „ АД, със следните решаващи изводи: Предвид поведението на ответника и непредставянето от същия на изискуеми документи, за установяване действителната характеристика на дълготрайните му задължения за 2017 г. и 2018 г., трансформирани от краткотрайни такива през 2016 г., съдът е приложил правните последици на чл.161 ГПК и кредитирал алтернативния вариант на приетата съдебно-икономическа експертиза – вариант І, в който коефициентите за ликвидност са изчислени, съобразявайки така трансформираните в дълготрайни задължения като краткотрайни. Така съдът е съобразил, че за целия период 2013 г. – 2018 г. коефициентът за обща ликвидност трайно намалява през годините и достига към 31.12.2018 г. стойност под единица. Съответно е отчел, че още през 2013 г. дружеството е преустановило производствена дейност, а към 31.12.2018 г. неблагоприятни за финансово-икономическото му състояние са и останалите коефициенти: 0,49932 – бърза, 0,0005 – незабавна и 0,005 – абсолютна ликвидност. Съобразявайки структурата на актива и доколкото краткотрайните активи / материални запаси / са преценени като бавно ликвидни, практически непродаваеми, изключвайки ги от актива съдът е съобразил, че към 31.12.2018 г. наличните парични средства позволяват удовлетворяване едва на 2 % от текущия дълг на дружеството. Съдът е отчел и показателите на финансова автономност - 0,5346 / висока стойност на привлечен капитал, отчетен като трайна тенденция в периода от 2016 г. насетне / и задлъжнялост – 1,8705 - към 31.12.2018 г., която дата е приета и за дата на неплатежоспособността. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Как следва да се преценява съотношението актив/пасив, формиращо стойностите на коефициентите за обща и бърза ликвидсност и достатъчно ли е да се приеме неплатежоспособност към даден момент само с оглед формалното покриване на референтните стойности, в случай че останалите коефициенти, структурата на активите на длъжника и общото му икономическо състояние сочат на платежоспособност ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решенията по т.д.№ 685/2012 г. на ІІ т.о., по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. и по т.д.№ 284/ 2016 г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Правилно ли е определил началната дата на неплатежоспособност на дружеството въззивният съд ? – въпросът е обосноваван в същата хипотеза и с цитирането на същата съдебна практика; 3/ Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля, съответно кредитира ? - доколкото не е посочена като относима съдебна практика, но формално се сочи хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в уводната част на изложението, настоящият състав намира, че това е хипотезата, относима като допълнителен селективен критерий по третия въпрос / доколкото позоваването на съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК изключва приложението на т.3 на същата разпоредба /. Първият въпрос кореспондира на решаващи мотиви от въззивното решение, но същите не са в противоречие с цитираната в обосноваване на допълнителния селективен критерий практика. В решението по т.д.№ 685/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че „ простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/ или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив / пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни ”. Идентично е разрешението и по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. и т.д.№ 284/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС. Точно такава корекция на стойностите на елементите, включени в изчисление коефициентите за ликвидност, е предприел въззивният съд, предвид документалната необоснованост на въведените през 2017г. – 2018 г., като дългосрочни, предходно осчетоводявани като краткосрочни задължения. В съответствие с възприетото е акцентирал на практическата непродаваемост на материалните активи, кумулативно съобразявайки и показателите за финансова автономност и задлъжнялост.Следва да се отчита това, че ответникът в производството по чл.625 и сл. ТЗ носи доказателствената тежест за преодоляване презумпциите за неплатежоспособност, но в настоящия случай същият не е въвел възражения и доказателства, обосноваващи извод за временност на затрудненията, в съответствие със спецификата на търговската дейност на дружеството или други, обективно преодолими в негативното си влияние върху финансово-икономическото състояние на дружеството, фактори. Касаторът не отчита логиката на приетото в т.д.№ 4254/ 2013 г. на І т.о. и т.д. № 685/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС - че водещият коефициент на ликвидност / общата / не е абсолютен показател. Това е така, но в случаите когато отделните коефициенти за ликвидност са във вътрешно противоречие в стойностите си, относно извода за неплатежоспособност, в зависимост от съдържанието на действително реализуемите активи. Такова вътрешно противоречие в конкретния случай няма, тъй като всеки от коефициентите, вкл. показателите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на трайна и непреодолима неплатежоспособност. Вторият от въпросите е фактологичен – изисква отговор в съответствие с конкретиката на спора и събраните доказателства, а не общовалиден отговор по приложението на правна норма или правен принцип. Поради това същият няма характеристиката на правен, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.Още повече, че касационната жалба не съдържа обосноваване на касационен довод за неправилно определена начална дата на неплатежоспособността, с противопоставяне на обстоятелства и доказателства за действителна такава, при това в интерес на дружеството длъжник, а не на кредиторите му. Третият от въпросите не кореспондира с действителното съдържание на мотивите на въззивния акт, доколкото в същите са коментирани всички установени обстоятелства и събрани доказателства, а в касационната си жалба страната не сочи конкретно несъобразени или превратно възприети такива. Задоволява се формално да цитира формираната съдебна практика, без да я обвързва с конкретни твърдения за процесуални пропуски на съда. Дори да би бил обоснован общия селективен критерий, не се обосновава допълнителният с цитираната съдебна практика, тъй като същата не е формирана в отговор на процесуалноправни въпроси с аналогично на формулирания втори въпрос съдържание. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение