Определение № 2092 от 04.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 520/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД против решение № 1265/04.12.2024г. по в.гр.д. № 1431/2024г. на Апелативен съд – София, с което, след частична отмяна / потвърждаване на решение 1490/14.03.2024г. по гр. д. № 7374/2023г. на Софийски градски съдя, е уважен предявеният от К. Д. Р. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 39 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 10.02.2023г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023г. до окончателното изплащане. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, при наличието на съществени процесуални нарушения и е необосновано. Излага становище, че при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди не е съобразено с критериите по чл.52 ЗЗД. Твърди, че въззивният състав само е изброил конкретни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени с оглед принципа на справедливостта, без да посочи в настоящия случай какво е значението на всяко обстоятелство във връзка с размера на неимуществените вреди. В този смисъл счита, че в настоящия случай не са представени изрични мотиви по критериите за прилагане на критерия „справедливост“, поради което въззивният акт е останал немотивиран. Освен това посочва, че съдът неправилно е съобразил фактите по делото, тъй като на места е посочил възрастта на пострадалата към датата на инцидента е 83г., а на други места -35г. От друга страна, твърди, че съдът при определяне размера на обезщетението не е взел предвид установените застрахователни лимити. Претендира направените по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, К. Р., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира заплащане на разноски за защита. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Софийски градски съд е уважил предявения иск за сумата от 29 100 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2023г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил искът за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв. Апелативният състав е достигнал до извода, че ищцата има право на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 41 000 лева. Взети са предвид тежестта на травматичните увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период, последиците от тях, причинените неудобства, възрастта на пострадалата към датата на инцидента - 83 години, конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП, установените застрахователни лимити, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г. Възприето е заключението на съдебномедицинска експертиза, според което от процесното ПТП ищцата е получила тежки травматични увреждания - счупване на двете кости на дясна предмишница в областта на гривнената става; контузия на носа; навяхване на шията, наложили оказването на спешна медицинска помощ, извършване на оперативна интервенция - наместване на фрагментите и фиксиране на счупването на дясната предмишница с плака и винтове. Лечението на ищцата е продължило след изписването й в домашни условия амбулаторно, с препоръки за ДХР, като е насочена за активно наблюдение. Счупването на двете кости на дясната предмишвница, описани по - горе, са причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни. Продължителен е възстановителния период - 6 месеца, през който ищцата е търпяла болки и страдания, като пред първите 2 месеца те са били с по - голям интензитет. Получените фрактури значително са се отразили върху ежедневието на ищцата, която е имала необходимост от чужда помощ в обслужването си, не е можела да полага грижи за малките си деца. Наложило се е провеждането на рехабилитация. След инцидента, според свидетелските показания, ищцата е станала затворена, по - малко е споделяла, капсулирала се в себе си, страдала е от безсъние. Взето е предвид, че са налице трайни последици от увреждането - ограничен обем на движение при изправяне на китката нагоре от 50 градуса, при норма от 70 градуса, както и траен оперативен белег по вътрешната страна на дясна предмишница с надлъжен ход и дължина от 18 см., което създава притеснения на ищцата. Към датата на инцидента ищцата е била на 35 години - в активна, трудоспособна възраст. Апелативният състав е намерил за неоснователни оплакванията на ответника, че по делото не се установява навяхване на шията на ищцата, поради констатираното от вещото лице д-р К. С. наличие на такава травма при ищцата, въз основа на ползваните от него медицински материали. Решаващият състав е разгледал и своевременно релевираното възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е пътувала без поставен предпазен колан. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че повърхностната травма на носа е получена от ищцата в резултат от липсата на поставен предпазен колан, поради което е налице принос на ищцата, който възлиза на 3 %. Позовал се е на посоченото от вещото лице д-р С. по изслушаната съдебномедицинска експертиза, че основната по тежест травма на ищцата - счупването на дясната ръка, би се получила независимо от ползването на предпазен колан, който не ограничава движението на ръцете. По изложените съображения въззивният състав е достигнал до извода, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 39 770 лв. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „ Обсъждането на доказателства във връзка с прилагане на чл. 52 ЗЗД, изисква ли да се изложат конкретни мотиви по всяко обстоятелство от значение за определяне размера на исковата претенция?; Твърди се наличие на противоречие на обжалвания акт с: решение № 182/19.11.2019г. по гр.д. № 4662/2018г. на III г.о. на ВКС, решение № 60180/24.10.2022г. по т.д. № 2393/2020г. на I т.о. на ВКС, решение № 50085/10.06.2024г. по гр.д. № 3029/2022г. на I г.о. на ВКС.“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т. 1 – 2 и ал.2, предл. последно ГПК /очевидна неправилност/. Обосновава очевидната неправилност с твърдението, че съдът е допуснал грешка в мотивите си относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, която е от такъв характер, че не позволява да се изведе реалната воля на съда. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въпросът по приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за обезвреда, като паричен еквивалент на претърпяните от ищеца неимуществени вреди, несъмнено е от значение за крайния изход на делото и обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Неоснователно е обаче позоваването на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда за причинени неимуществени вреди, решаващият състав на въззивния съд не се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция – ППВС № 4/23.12.2968 г., както и от множество постановени в съответствие със същата решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички обстоятелства по делото, които са относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищеца морални болки и страдания, като обстойно ги е анализирал. Безспорно в решението има допусната грешка при посочване на възрастта на ищцата (83 г. към момента ПТП), но видно от мотивите, тази грешка не е повлияла на крайния извод на съда относно размера на обезщетението, тъй като при анализа на обстоятелства от значение за размера му решаващият състав е посочил в акта правилната възраст на пострадалата - 35 г. към момента на ПТП, което е и действително съобразената от него, видно от изложените в решението съображения, че ищцата е в активна, трудоспособна възраст, с малки деца. Липсва и сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като противно на твърденията на касатора, решението е мотивирано и не влиза в противоречие с цитираната практика на Конституционния съд на Р България. Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, се свързва с особено тежък порок на въззивното решение, който се изразява в особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, и/или в явна необоснованост и може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към решението; Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството; Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност с несъгласието си изводите на решаващия състав, което не може да бъде основание за допускане до касационно обжалване. Независимо от изхода на спора на ищцата не се дължат разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват доказателства такива да са направени. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд