Определение № 232 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3881/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. З. срещу решение №.138/29.04.21 по г.д.№.770/20 на ОС Перник - с което е потвърдено решение №.260118/16.09.20 по г.д.№.7354/19 на РС Перник за изменение на основание чл.59 ал.9 СК на мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете Й. В. Д., както следва: упражняването на родителските права е предоставено на бащата В. Н. Д. /при който да бъде и местоживеенето му/, определен е режим на лични контакти с майката /през периода 16.09.20-1.11.20 - ежеседмични срещи (по един ден всяка седмица, като денят, продължителността и мястото следва да са по предварителна уговорка между родителите, съобразно тяхната трудова заетост и учебните ангажименти на детето; на срещите то да бъде водено лично от бащата, който има право да присъства на тях през една седмица; на другата половина от срещите право да присъства има лице от близкия му семеен кръг /с изключение на настоящата му съпруга/ или трето лице по преценка на родителите); от 2.11.20 - всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване; 30 дни през лятото (между 01.06 и 01.09 всяка година), които не съвпадат с годишния отпуск на бащата (по съгласие на родителите или друга обективна причина може да бъде използван на три равни части по 10дни), втората половина от коледната ваканция в нечетни години и първата половина от пролетна ваканция в четни години, всяка четна година Коледа (24.12-25.12) и всяка нечетна година Великден (дните неделя и понеделник), всяка нечетна година на рождения ден на детето 18.08 и всяка година – на 19.08 /рождения ден на майката/ с преспиване вечерта срещу следващия ден, на деня 20.09 /рождения ден на брат му/ с преспиване вечерта срещу следващия ден като, ако денят се пада учебен, то първата възможна събота; от 02.11.20 майката има право да провежда и телефонен разговор с детето в два делнични дни всяка седмица по споразумение за деня и времетраенето на разговора между родителите – в диапазона от 19.00 часа до 21.00 часа/ и издръжка /155лв. месечно, платима до 30 число всеки месец, считано от влизане в сила на решението до настъпване на основания за изменение или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на просрочието до окончателното плащане на вземането/; родителите са задължени на основание чл.59 ал.8 СК да ползват социална услуга за подобряване на родителския им капацитет, отношенията им с детето и комуникацията помежду им /услугата да се предоставя като се провеждат срещи поне два пъти месечно-едната само между родителите /и съответните специалисти/, а другата - между родители и детето /и съответните специалисти/; в случай на необходимост от присъствие на психолог, родителите могат да ползват за себе си такъв по свой избор, но следва да постигнат взаимно съгласие относно психолога на детето/. Ответната страна В. Н. Д. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение съдът е изследвал релевантните факти във връзка с отношенията между родителите и детето, неговото положение, техния родителски капацитет, условията на живот. Приел е - на база събраните доказателства, вкл. показанията на свидетелите, приложените документи, социалните доклади, изявленията на родителите и детето, заключението на съдебно-психологическата експертиза /изслушана пред въззивната инстанция/, в това число препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, че: страните са бивши съпрузи, родители на непълнолетното дете Й. /родена на 18.08.11/; с бракоразводното решение родителските права са били предоставени на майката /определеният режим на контакти с бащата впоследствие е бил променен по споразумение на родителите - одобрено с протоколно определение по г.д.№.15914/14 на РС Пловдив/; с влязло в сила решение №.2140/18.12.19 по г.д.№.38309/19 на Пернишки РС в производство по ЗЗДН са наложени мерки за защита на детето срещу акт на домашно насилие, осъществен на 17.06.19 от страна на майката, като последната е задължена да се въздържа от домашно насилие по отношение на дъщеря си и й е забранено да я приближава /вкл. дома, училището, местата за социални контакти/ на разстояние по-малко от 50м. за период от 3м.; от 17.06.19 детето живее заедно с баща си; при изслушването Й. потвърждава това обстоятелство - заявява, че от около година живее с баща си, съпругата му А., нейната майка и първия й син, има собствена стая с играчки, обича много по-малкото си братче П., което живее при майка й; добре е, когато се вижда с нея, но изпитва страх да са заедно в една къща, защото е била бита от нея; често ако се бавела или не била подредила нещо, майка й й казвала, че е лошо дете; не би се върнала при нея, защото не й вярва повече и при баща си се чувства по-добре. Разпитани са множество свидетели, приложена е медицинска документация /в това число във връзка с освидетелстването на детето след акта на домашно насилие - вкл. делото по ЗЗДН/, удостоверения за доходи, свидетелство за съдимост на бащата /видно от което с присъда от 21.02.12 по нохд №.11714/08 на СРС е осъден за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 НК и е реабилитиран по право на 22.11.15г./, протоколи за проведени срещи и контактни листове. Съдът се е позовал на изслушаната пред него съдебно-психологическа експертиза /СПЕ//изготвена след интервю с бащата, майката и детето/, която е дала заключение, че отчуждението от майката не е в резултат на синдром на родителско отчуждение /СРО/ от страна на бащата, а в резултат на чувство на несигурност в интеракциите с майката. Вещото лице е посочило, че до този момент детето живее в спокойна среда – семейната среда в бащиния дом; демонстрира отношения на обич, близост и привързаност и най-вече на доверие и сигурност към бащата; не се притеснява от присъствието му. Налице е СРО поради случилите се в минал период инциденти от страна на майката с детето и поради факта, че, също в минал период, тя не е успявала да овладява гнева и негативните емоции; натрупаното в нейната психика е предавала вербално и физически агресивно към детето. То има нужда да контактува с майката, но е в интерес на спокойното му израстване и развитие това да стане по негово собствено желание. В посока на принуда и задължение има опасност с израстването да развие протестно поведение с изводимите от същото неадаптивни модели, емоционални дефицити. Експертът счита, че с израстването на детето и обособяването му като личност и характер със своите житейски желания, занапред би било полезно за развитието му да живее при бащата и постепенно да зачестяват вижданията и срещите с майката, първоначално без приспиване при нея; когато се почувства спокойно и сигурно в отношенията с нея, би била възможна промяна на режима към по-разширен или поделен между родителите; всяка една от страните признава положителната роля на другата, но най-важни са интересите и сигурността на детето в периода на неговото израстване и оформяне като личност; и при двамата родители липсват данни за наличие на личностови дисхармонии и поведение, което би било във вреда на детето, като се изключи възможната акцентуация на личностови дисхармонични характерови черти с неконтрулиране на гневни импулси от страна на майката в минал период. Вещото лице констатира, че връзката между майка и дъщеря е нарушена поради страха и несигурността, които детето изпитва при възможността да остава за по-дълъг период при майката; майчината фигура не е заета, но и двамата родители имат нови партньори и семейства, като в този случай е нормално детето да има малко разширени граници за семейство и членове; вътрешните му репрезентации са объркани от създалите се обстоятелства и неговите обективни и субективни преживявания, като е успяло да ги интерпретира по начин, съответен на детската психика; не се страхува от майка си, не се гневи; държи се спокойно, адекватно на обстановката, проявява чувства на топлина, на тревожност, на обида от минал период, на недоверие при връщане на спомени за стресогенни събития в семейството, което е неизбежно докато е обект на обследване от специалисти /става тревожно, плаче, преживява всеки път всичко отново с болка/; при бащата е наличен родителски капацитет, Й. говори за него с доверие, привързаност, желанието й е да остане да живее при него, защото в негово лице намира спокойствие, сигурност, подкрепа. Съдът се е позовал и на актуалните социални доклади, съгласно които детето се чувства спокойно, разбрано, щастливо и обичано в семейството на своя баща; през летния сезон се вижда всяка седмица с майка си в Перник, в събота и неделя, като срещите са били в рамките на четири часа. Й. е споделяла пред психолозите от ЦОП Перник желанието си на тези срещи да присъства и по-малкото й братче П.; изразявала е притеснения, свързани със страхове за него /че се чувства уплашена, тъй като майка й може да нарани брат й, и когато й се връщат спомени как я е биела и не й е давала да говори с баща си нормално, карала я да го обижда/, и нежелание да ходи с преспиване в [населено място] при майка си /казвала е, че ще отиде при нея с нощувка, когато навърши 17г., за да може да се защитава/. Според психологът, който работи с детето, страховете са свързани с физически удари от страна на майката към него, то чувства обида към нея и тревожност за братчето си. При една от техниките Й. е заявила „Бих искала да омагьосам майка ми и да не е моя майка, а да ми е мама А.“, както и че не е искала да е живяла такъв живот. Бащата е споделял, че в отношенията между детето и майката се наблюдава положителен напредък, като е декларирал, че самият той е стимулирал срещите с майката, осъзнавайки важността на връзката майка дете. Психолозите от ЦОП Перник, които са водили около година и половина психологически консултации с детето и имат дългосрочни наблюдения, са на мнение, че бащата притежава нужния родителски капацитет и полага адекватни грижи за Й. в семейна среда, няма промяна по отношение на жилищните условия, задоволяването на базисните нужди, осигуряването на достъп до образование и здравеопазване; във времето, когато детето е под грижите на бащата, не е преустановявало контакта с майката, като голяма част от срещите между двете са се осъществявали без присъствието на специалисти от ОЗД и ЦОП Перник, което се отразява благоприятно на детето. То не е гостувало в дома на майката поради категоричния му отказ да пренощува там. От правна страна въззивната инстанция е посочила, че съгласно т.V ППВС 1/74 и установената практика по чл.59 ал.9 СК, под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, така и обстоятелства, с които би се подобрило положението му при ново разрешение – т.е. наличие на новосъздадена обстановка след определянето на първоначалния режим за упражняването на родителските права, при която интересът на детето изисква изменение на постановените марки. Приела е, че в случая такива обстоятелства по чл.59 ал.9 СК са налице. От една страна и двамата родители имат желание да упражняват родителските права, имат необходимите битови условия и могат да осигурят адекватна за възрастта на детето издръжка, вкл. подпомагани от близки, обичат детето и се стремят да дадат най-доброто от себе си, според собственото си разбиране за това. Майката, обаче, има своите дефицити в това отношение /видно вкл. от съдебно-психологическата експертиза, социалните доклади и изслушването на детето/. В емоционално отношение тя изпитва затруднение да контролира емоциите си и да осъзнава влиянието им върху детето, натрупаното в психиката й е предавала физически и вербално агресивно към него - и това води до настъпване на душевен емоционален дискомфорт у Й. при съжителството с нея; при майката се наблюдават невротичност, страхове, недоверие, които влияят негативно на детето - товарят го с чувство на несигурност и страх; налице са и трудности в междуличностните взаимоотношения с нея; тя показва неспособност да разбира гледната точка на детето, като емоционалната й нестабилност е и пречка да овладее детските емоции, като се стига и до акт на домашно насилие, осъществен на 17.06.19 и установен с влязъл в сила акт по ЗЗДН. Майката не проявява съобразителност кое би обидило и накърнило дъщеря й, не успява да овладее негативното си отношение и поведение към бащата в нейно присъствие /Й. е заявила, че „майка ми може да нарани брат ми и когато ми се връщат спомени как ме биеше и не ми даваше да говоря с тате нормално, караше ме да го обиждам“/ и не си дава сметка, че с това си поведение продължава силно да я отблъсква. Съдът е посочил, че, макар родителите да са започнали да поддържат нормална комуникация помежду си и бащата иска майката да участва в живота на дъщеря им, тя реагира с недоверие и със страх при режим, в който да посещава дома на майката и да остава с преспиване при нея – въпреки обичта си към по-малкото си братче, отказва да остава в дома на майката. Детето обича и страда от така създалите се взаимоотношения с майката, не демонстрира поведение на отхвърляне към нея и към братчето си, но се отнася към връзката майка-дъщеря със страх и недоверие. Въззивната инстанция е отразила, че майката е любящ, заинтересован родител, има желанието да е добрата майка на детето, но не намира правилен подход за това; не е надживяла житейските и емоционални промени, полага усилия в тази посока, но й предстои още работа за доизграждането й като личност и стабилизирането на емоционалната сфера, за да изгради едни нормални родителски отношения с дъщеря си. Така установеният начин на възпитание на детето от страна на майката не е в негов интерес и може да му създаде съществени затруднения завбъдеще при вписването в обществения живот и реализирането като пълноценен член на обществото, тъй като този дефицит при възпитанието не е преодолян от майката. Налице е ситуация, възникнала след определянето на първоначалния режим за упражняване на родителските права по отношение на детето, запазването на която не е в негов интерес. Същевременно бащата е създал благоприятни за детето условия на живот, които съответстват на нуждите му и са в състояние да осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие. Той е полагал непосредствени грижи за него от 17.06.19 до настоящия момент, имал е отношения към образованието му, задоволявал е нуждите му от спокойствие и близост. В дома, в който живее Й., са осигурени необходимите условия за отглеждане, няма данни за конфликти и напрежение в тази среда, които биха повлияли негативно върху психиката и физическото й здраве. Наблюдава се готовност и реално поведение за партниране като родител от страна на бащата в името на правилното и хармонично израстване на детето. Към момента у него доминира желание да живее с бащата, тъй като в неговия дом, с неговата съпруга, деца и обкръжение се чувства незастрашено, обичано и сигурно, осигурен му е баланс между учебните и домашни забавления и разнообразие в почивките. Все още няма поляризация в чувствата му, изпитва емоционална привързаност и към майка си, но тя е придружена и с резерви относно реакциите й на неговите действия, страх и несигурност. При тези обстоятелства съдът е решил, че е налице влошаване на положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато при бащата положението му ще се подобри и интересите му ще са всестранно защитени. Доколкото негативните последици от тази ситуация не биха могли да бъдат преодолени при оставането на детето в семейството на майката, то са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.59 ал.9 СК за изменение на режима на родителските права. Същевременно съдът е намерил, че определеният режим на контакти с майката, срещу който в жалбата няма възражения, е подходящ, осигурява възможност за пълноценен контакт и интересите на детето са защитени в пълен обем. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Твърди че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС /реш.№.60168/17.06.21 по г.д.№.1486/20, ІV ГО, ППВС 1/74/ и по въпроси от значение за точното приложение на закона и развитието на правото както следва: 1.“Длъжен ли е съдът да се съобрази с критериите, посочени в ППВС 1/74, при определяне на обстоятелството кой от родителите да упражнява родителските права?“; 2. „При вземане на решение кой от родителите да упражнява родителските права длъжен ли е съдът да се съобрази с: 1. Пола на детето, 2. Възраст на детето, 3. Морален облик на родителите, наличието на братя и сестри?“; 3. „Майката по-пригодна ли е от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата?“; 4. „Следва ли съдът да се съобрази с обстоятелството на каква възраст е детето и дали е в пред пубертетна или пубертетна възраст и водеща ли е в този случай майчината грижа?“; 5. „Следва ли съдът да изследва наличието на братя/сестри на детето, спрямо което се предоставя упражняването на родителските права на единия родител?“; 6.“Следва ли съдът да положи усилия тези деца да не се делят, респ. при какви условия това е допустимо? Има ли значение дали братята и сестрите са едноутробни, еднокръвни или пълнокръвни?“; 7. „Важна предпоставка ли са моралните качества на родителите при определяне на упражняването на родителските права? Престъпните антиобществени прояви елемент от тези качества ли са?“; 8. „Липсата на съдействие от страна на родителя при осъществяване на личните контакти на детето с другия родител, респективно за преодоляване на отчуждението, критерий ли е за установяването на родителския капацитет, респективно пригодността на този родител да упражнява родителските права по отношение на детето?“; 9. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени от страните възражения в рамките на процеса и ако не ги обсъди налице ли е процесуално нарушение?“; 10. „При проверка на първоинстанционното решение в производство по чл.59 ал.9 СК обвързан ли е съдът от наведените доводи и възражения в съответните въззивни жалби или има възможност да осъществява контрол над обжалваното решение по пътя на служебното начало, водейки се от защитата на интересите на детето?“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Първите осем въпроса касаят критериите и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при разрешаване на спор за родителски права. Във връзка със същите е налице трайно формирана и безпротиворечива задължителна практика, в това число цитираната. Съгласно същата при определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, се държи сметка за интересите на децата-за необходимостта от правилното им отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, материалните им интереси /обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др./; решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, като определянето на мерките следва да става съобразно съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай - възпитателските качества на родителите, моралния им лик, грижите и отношението им към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към тях, полът и възрастта на децата, помощта от трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия на живот, наличието на братя и сестри /разделянето на децата е допустимо само поради важни причини/ /ППВС 1/74/. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото; неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител; съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени, синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг; той пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях; тъй като съдът следи служебно за интересите на детето, то при определянето на режима относно родителските права е длъжен да съобрази предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран; относно възможните мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и тяхната продължителност са нужни специални знания и изслушването на съдебно-психологическа експертиза /реш.№.102/27.06.19 по г.д.№.4210/18, ІІІ ГО, реш.№.60168/17.06.21 по г.д.№.1486/20, ІV ГО/. В случая следва да се има предвид, че настоящото производство е за изменение на родителските права на основание чл.59 ал.9 СК /не за първоначално определяне на такива/. Въззивният съд сам се е позовал постановките на цитираното ППВС 1/74 /запазили действието си и при сега действащия Семеен кодекс/ във връзка с разясненията кога е налице изменение на обстоятелствата като предпоставка за изменение на мерките. В съответствие със задължителната практика е приел, че такава хипотезата е налице, когато има нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, респективно обстоятелства, с които би се подобрило положението му при новото разрешение. С оглед на посоченото и предмета на спора - да установи именно дали е налице или не подобна промяна, която да налага изменение на мерките относно упражняването на родителските права, е извършена и съответната преценка. Въззивната инстанция е приела, че в случая, доколкото първоначално родителските права са били предоставени на майката, е налице последваща промяна, тъй като положението на детето при нея се е влошило - с оглед осъществения от майката акт на домашно насилие, факта, че не е успявала да овладява гнева и негативните емоции, които е предавала агресивно на детето, и последиците от това върху психиката и поведението му. Същевременно, съдът е изследвал и посочил защо намира, че положението на детето би се подобрило при бащата, вкл. отчитайки настоящото състояние след фактическата промяна на местоживеенето му при него. Изложени са подробни мотиви, обосноваващи извода, че интересът на детето изисква промяна на първоначално установените мерки. Обсъдени са както посочените в задължителната практика критерии-в това число родителските качества и моралния облик на всеки от родителите, усилията които полагат, за да постигнат промяна в отношението на детето с всеки от тях и да създадат обстановка на доверие, спокойствие и комфорт за него, желанието им да се грижат за детето, привързаността на последното към всеки от тях, помощта от третите лица, социално-битовите условия-като са съобразени и съответните негативи. Отразено и отчетено е осъждането на бащата по чл.354а НК и реабилитацията му по право, но и факта, че в миналото майката не е успявала да овладява гнева и негативните емоции, предавала е натрупаното в психиката й вербално и физически агресивно към детето, извършения от нея акт на домашно насилие и последиците от него - вкл. оставения траен отпечатък върху психиката на детето и травмирането му до степен, че за възвръщане на доверието и постепенното изграждане на трайна и пълноценна връзка с майката вече години наред с двамата родители и с детето работят психолози, като напредъкът е бавен и постепенен. Изрично е обсъден и въпроса за родителското отчуждение - но е прието, че отчуждението на детето от майката не е в резултат на синдром на родителско отчуждение от бащата, а е породено от чувство на несигурност във взаимодействията с нея поради случилите се в минал период инциденти на майката с детето, извършено от нея домашно насилие и факта, че не е успявала да овладее гнева и негативните си емоции. Съдът не е приемал и, че е налице липса на съдействие от страна на бащата по повод осъществяването на личните контакти с майката – напротив, посочил е, на база събраните доказателства, социалните доклади и СПЕ, че бащата притежава нужния родителски капацитет, полага адекватни усилия за Й. в семейна среда, като във времето, когато детето е под неговите грижи, то не е преустановявало контактите си с майката, осигурявано е редовното му присъствие на срещите с нея, голяма част от срещите са били без специалисти, липсата на гостуване в дома й се дължи на категоричния отказ на детето да пренощува там - като бащата осъзнава важността на връзката майка дете и самият той е стимулирал срещите на детето с майката. Отчел е и близките отношения на Й. с по-малкото й братче /родено от брака на майката с последващия й съпруг/, както и факта, че тя не демонстрира поведение на отхвърляне към него-но в случая приоритет е даден на необходимостта от промяна в начина на отглеждане на детето именно поради влошаване на положението му при майката, където е живеело заедно с по-малкото си братче. Подробно са обсъдени относимите факти, в това число възрастта на израстване и психическото състояние на Йонна, и именно изхождайки от съвкупността от релевантните обстоятелства, въззивната инстанция е приела, че е налице промяна в положението на детето по смисъла на чл.59 ал.9 СК, която налага изменение на упражняването на родителските права /съдът следва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, респективно различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка - реш.№.34/21.03.18 по г.д.№.3368/17, ІV ГО/. От друга страна е определен поетапен и максимално широк режим на контакти с майката, със специализирана подкрепа за детето и родителите, който цели възстановяването на връзката на доверие и нормалните отношение между майката и детето и вече дава резултат. Предвид изложеното, наличието на съответна трайно установена практика и нейното съобразяване, не са налице твърдените хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Относно въпроси №.9 и №10 безспорно съгласно задължителната практика съдът е длъжен да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните от значение за решаването на делото и определянето на родителските права, както и да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. В случая въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Допусната е и изслушана съдебно-психологическа експертиза по искане на жалбоподателката, която не е била оспорена; обсъдени са релевантните факти, обстоятелства и доводи; не е отречено и задължението на съда да следи служебно за най-добрия интерес на детето. Именно като се е позовала на същия и на настъпилата промяна в положението на детето - вкл. съобразявайки заключението на вещото лице /че с израстването му и обособяването му като личност и характер със своите житейски желания, занапред би било полезно за развитието му да живее при бащата и постепенно да зачестяват вижданията и срещите с майката, първоначално без приспиване при нея, като промяна на режима към по-разширен или поделен би била възможна когато се почувства спокойно и сигурно в отношенията си с нея/, въззивната инстанция е приела, че неговият най-добър интерес изисква промяна в режима на упражняване на родителските права и предоставянето им на бащата-който притежава необходимия родителски капацитет, в това число съгласно неспорената съдебно-психологическа експертиза и социалните доклади. От друга страна са предвидени мерки за подкрепа на родителите и детето и режим на контакти с майката, които като краен резултат да възстановят нормалните отношения и връзката майка дете, която е била нарушена вследствие на преживения акт на домашно насилие и обстоятелството, че в миналото майката не е успявала да овладява гнева и негативните емоции, като е предавала натрупаното в психиката й вербално и физически агресивно към детето. Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,