Определение № 410 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2338/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ответника С. М. С., чрез адв. С. Х. срещу определение № 426/02.06.2020 г. по гр.дело № 930/2020 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на С. М. С. срещу решение № 1362/21.11.2019 г. по в. гр. дело № 1863/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. Според жалбоподателя обжалваното въззивно решение подлежи на касационен контрол, тъй като произнасянето относно мерките за ползване на семейното жилище е извършено служебно от съда във връзка с неговите правомощия по чл.59,ал.2 СК да се произнесе относно мерките за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето М. С. С.. Счита за неправилен извода, че с навършването на пълнолетие на 01.01.2020 г. на детето М. С. жалбоподателят няма правен интерес да обжалва въззивното решение, поради което обжалваното определение в тази част е порочно. Искането е да се отмени определението и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на състава на ВКС за продължаване на процесуалните действия по подадената касационна жалба. Ответницата по частната жалба Н. А. С. не е изразила становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от С. М. С. срещу решение от 21.11.2019 г. по в. гр.дело № 1863/2019 г. на Пловдивския окръжен съд съставът на ВКС е приел, че се обжалва въззивно решение, постановено по брачен иск. Прието е, че то не подлежи на касационно обжалване в частта относно вината и по мерките за ползване на семейното жилище. Относно мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между роденото от брака дете и родителят, който не ги упражнява съдът е приел, че решението подлежи на касационно обжалване, но правният интерес от това е отпаднал на 01.01.2020 г., когато и второто родено от брака дете М. С. С. е навършила пълнолетие. Настоящият съдебен състав изцяло възприема решаващите правни изводи на състава на ВКС в обжалваното определение. С решение № 1362/21.11.2019 г. по в.гр.дело № 1863/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивна жалба, подадена от ответника С. М. С. е потвърдено решение № 1966/20.05.2019 г. по гр.дело № 14860/2018 г. на Пловдивския районен съд в обжалваните му части: в частта, с която съдът е прекратил брака между Н. А. С. и С. М. С., сключен на 26.02.1999 г., като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49,ал.1 СК по вина на С. М. С., в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето на страните М. С. С. е предоставено на майката Н. А. С., като е определено местоживеенето на детето при майката и в частта, с която семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е предоставено за ползване на Н. А. С. и детето. Срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд ответникът С. М. С. е подал касационна жалба. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове и по исковете по чл.322,ал.2 ГПК. Въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е постановено по брачен иск и е обжалвано с касационна жалба от ответника в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. На основание цитирания текст от ГПК в тази част решението не подлежи на касационен контрол. Не подлежи на касационно обжалване въззивното решение и в частта, с която съдът се е произнесъл относно ползването на семейното жилище, тъй като в тази част съдът се е произнесъл по иск по чл.322,ал.2 ГПК. Въззивното решение е обжалвано с касационната жалба на ответника и в частта, с която съдът се е произнесъл относно упражняване на родителските права и режима на лични отношения между детето М. С. С. и ответника С. С.. В посочената част решението също не подлежи на касационно обжалване, поради това, че на 01.01.2020 г. детето М. С. С., [дата на раждане] е навършила пълнолетие и не е налице правен интерес от обжалване пред касационната инстанция. В този смисъл е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на определението са неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о