Определение № 726 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4317/04.06.2020 г. на С. М. И., подадена чрез адвокат П. Г. – А., срещу въззивно решение № 151/28.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 800/2018 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 455/21.06.2017 г., постановено по гр. д. № 414/2017 г. по описа на Великотърновския районен съд, в частта, с която „Лукети“ ЕООД е осъдено да заплати на касатора сумата от 9 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпила в края на м. август 2015 г. злополука, изразяваща се в травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на дясната ръка на ниво китка и длан, с което е причинено трайно затрудняване на хватателната функция, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлен до този размер. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част до пълния претендиран размер от 20 000 лева. В тежест на касатора са възложени направените от ответното дружество разноски в двете съдебни инстанции в размер на 2 455 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е съдът да спази дадените указания от ВКС при повторното разглеждане на спора и обвързан ли е съдебният състав при връщане на делото от тези указания, насоки и мотиви при издаване на новия си акт?“, както и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. Поддържа се и очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване по съображения за необоснованост в решаващите изводи на въззивната инстанция. Ответната страна – „Лукети“ ЕООД, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в писмен отговор, подаден чрез адвокат Л. В., изразява становище за липса на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, евентуално – за неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски за касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие на настъпила в края на м. август 2015 г. злополука в предприятието на ответното дружество, изразяваща се в травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на дясната ръка на ниво китка и длан, с което на ищеца е причинено трайно затрудняване на хватателната функция. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че през лятото на 2015 г. С. М. И. е осъществявал на територията на предприятието на ответното дружество в [населено място] различна по вид работа, несвързана с производствената дейност на дружеството, като същият е помагал при товаренето на тухли, затрупването на канал, изработването на кофраж, коването на палети. В края на м. август 2015 г. ищецът е помагал на дърводелеца З. М., като стоейки зад работещия банциг – на около 90 см. от лентата, е поемал нарязаните от дърводелеца дъски и е изнасял същите навън. След като свършил своята работа, З. М. е изключил дървообработващата машина и е излязъл от работилницата. След него е излязъл С. М. И., като същият показал на дърводелеца рязка от нараняване около 2 см. от палеца на дясната си ръка. На ищеца е оказана първоначална помощ от управителя на дружеството – С. Л., която била завършила курс по Б., а след това е закаран от друг работник в здравната служба в селото, където раната му е почистена с кислородна вода и е превързана от намиращата се там медицинска сестра – свидетелката С. С.. От приетите по делото медицински документи и изслушани съдебно – медицински експертизи се установява, че ищецът страда от травматично увреждане – срязване на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на дясната ръка на ниво китка и длан. В исковата си молба същият твърди, че процесната злополука е настъпила вследствие на множество нарушения на ответното дружество във връзка с основното му задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, и в частност – на неизпълнение на задължението му за провеждане на инструктаж и обучение за работа с банциг. Претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, като последица от посоченото травматично увреждане, в общ размер на 20 000 лева. При тези данни, въззивният съд е приел, че уважаването на предявения иск е обусловено от положителното установяване на следните факти: вършил ли е ищецът възлагана му срещу заплащане по устна уговорка от ответното дружество обща работа на територията на предприятието, разкриваща белезите на договор за изработка, и в частен случай: възлагана ли му е такава, свързана с ползването на банциг; получил ли е по твърдения начин в края на август 2015 г. нараняване на палеца на дясната ръка – от съприкосновение с лентата на банцига в дърводелската работилница на ответното дружество, в момент, когато е помагал на дърводелеца при биченето на дъски, с предназначение за направа на палети, като ги е прикрепял и поемал зад машината, довело до твърдяното телесно травматично увреждане – срязване на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на дясната ръка на ниво китка и длан с неблагоприятна последица на трайно затруднение на хватателната функция на ръката. С оглед доказателствата по делото е намерил, че полаганият от ищеца труд е имал възмезден характер. При липсата на писмен трудов договор между страните по делото, е счел, че отношенията помежду им следва да се уреждат въз основа на устно сключения и фактически изпълняван от тях договор за изработка. Фактът на осъществяване на труд на територията на предприятието на дружеството – ответник, без значение дали е свързан с производствената дейност на дружеството, е преценен като достатъчен за възникване на задължение за дружеството – ответник за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Изрично е отбелязано, че това задължение е възникнало за ответника по силата на закона – чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ. Счел е обаче, че по делото не се установява на ищеца да е възлагана работа, свързана с ползването на процесния банциг, а единствено с коване на палети пред дърводелската работилница. За недоказани е счел и твърденията на ищеца, че съществуващото травматично увреждане е настъпило по време, място и начин, посочен от ищеца. Посочил е, че дори и тези твърдения да се бяха доказали, същите не могат да обосноват ангажиране деликтната отговорност на дружеството по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ, тъй като законът не урежда такава правна последица „само защото“ увреждането е настъпило през време на работа на територията на предприятието. Приел е, че за ответното дружество не е възникнало задължение за провеждане на инструктаж за работа с банциг, тъй като на ищеца не е била възлагана работа, свързана с неговото ползване. Изтъкнал е, че инструктажът и обучението като елементи на общото задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд трябва да са съответни на спецификата на възлаганата работа. И при доказване, че на ищеца е възложена конкретна дейност с дървообработващата машина, съдът е преценил, че неизпълнението на задължението за провеждане на инструктаж за работа с банциг не би се намирало в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на вредите от процесната злополука, доколкото това би противоречало на правилата на човешката логика и разум. Заключил е, че с оглед данните по делото, единствената възможна причина за настъпилата травма е самоувреждане, настъпило „най-малко по невнимание“ и което ищецът би избегнал, ако бе внимавал. При тези мотиви, въззивният съд е намерил предявения иск за недоказан и неоснователен, поради което е счел за безпредметно обсъждането на евентуално съпричиняване от страна на ищеца. Все пак е посочил, че ако искът беше доказан по основание, приносът на пострадалия за настъпване на вредносните последици би бил в размер на 50 %. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В случая първият поставен въпрос е правно разрешен и обуславящ решаващите изводи на съда, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280 т.3 ГПК. Обуславящ решаващите изводи на съда е поставеният процесуалноправен въпрос „Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно?“. Правното разрешение на въззивния съд е в противоречие с правните разрешения, дадени с решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о. С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касатора С. М. И. следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 180 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,