Определение № 4750 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. Д. Д., приподписана от пълномощника му, срещу определение № 124 от 05.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 47/2023 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което е потвърдено определение № 919 от 14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 511/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което исковата молба на жалбоподателя срещу [община] и Общинско предприятие „Обреди“ – [населено място] е върната и производството е прекратено. В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост. Поддържа се твърдение, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви и не е обсъдил доводите на жалбоподателя. Според касатора съдът неправилно е приел, че характерът на спора е гражданскоправен, а не административноправен, тъй като с иска желае да бъде обявен за нищожен административен акт на общинската администрация. Прави искане обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса: „ За допустимостта на иска за обявяване нищожността на административен акт на общинската администрация“, както и поради очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна, легитимирана да обжалва същия и в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок. За да постанови обжалваното определение, съставът на Окръжен съд - Габрово е посочил, че противно на твърденията на ищеца, спорът е гражданскоправен и този въпрос е разрешен с окончателен съдебен акт /определение № 12/12.05.2022 г. по дело № 10/2022 г./ на смесения състав на ВКС и ВАС, в който е прието, че самото предоставяне на гробно място съставлява облигационно правоотношение между съответната община и отделното физическо лице, спор за облигационно право на ползване върху определено гробно място, произтичащо от неформална гражданско - правна сделка, сключена между равнопоставени субекти, по силата на която едно лице, респ. неговите наследници, придобиват право за определен срок или завинаги да ползва/т това гробно място срещу заплащане на определена цена на общината, стопанисваща съответния гробищен парк. Въззивният съд е посочил, че въпреки множеството уточнителни молби, депозирани по делото в изпълнение на указанията на първостепенния съд да поясни искането си, ищецът изрично е заявил, че не претендира установяване на правото му на ползване върху процесните гробни места и не ангажира съда с разглеждането на такава претенция, а иска единствено прогласяване нищожност на акта, с който гробни места № 34 и № 35 на ред 2 от блок 5 в стария гробищен парк на [населено място] са обявени за изоставени, а при условията на евентуалност – иск за установяване на неистинност на отбелязването в регистъра на гробните места. Въз основа на посоченото, съдът е приел, че доколкото ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, то същата следва да бъде върната, както е процедирал и първостепенният съд. Поради което е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение, приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ГПК. Когато се твърди основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване, според изложеното в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да обоснове кумулативно, с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържаната от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Посочването, че въпросите са такива от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона, и че липсва практика на ВКС, не е достатъчна обосновка на тази специфична предпоставка. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в изложението въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, тъй като не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така формулиран въпросът не е обусловил правните изводи на съда. В обжалваното определение въззивният състав е приел, че актът, който ищецът желае да бъде обявен за нищожен, има гражданскоправен характер, а не е административен акт. Този извод на въззивния съд е изцяло съобразен с практиката на ВКС, обективирана в определение № 70 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 60/2018 г. на петчленен състав на ВКС, съгласно мотивите на което актът на представляващия общинското предприятие по извършване на действия по управление на имущество, публична общинска собственост, с цел предоставяне на това имущество за ползване на физическо лице, по своя характер е гражданскоправен. Изложеното по-горе и наличието на константна съдебна практика води до неоснователност на искането за допускане касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По този въпрос касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, поради очевидна неправилност на определението. Противно на твърдението на касатора, определението на въззивния състав не е очевидно неправилно. Въззивният съд е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Следва да се посочи, че релевираните от жалбоподателя възражения за административноправния характер на спора, вече са били разгледани и разрешени с окончателен акт на съда. Поначало непроизнасянето на съда по наведените от страната доводи не води до очевидна неправилност на акта, но все пак следва да се посочи, че в настоящия казус въззивният съд е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателя. В заключение: При селектиране на частната касационна жалба не се установи да са налице посочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение