Определение № 529 от 21.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1757/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца М. С. М. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. А. М. срещу определение № 392 от 13.07.2016 г. по ч. гр. дело № 494/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик, въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 1678 от 27.06.2016 г. по гр. дело № 2133/2016 г. на Районен съд Пазарджик, с което е върната подадената от М. С. М. искова молба срещу [фирма], [населено място] за установяване по отношение на ответника, че не дължи сумата в размер 13 427,86 лв. и производството е прекратено. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към частната касационна жалба съгласно чл. 274, ал. 3 връзка с чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима. Частната касационна жалба срещу определение на Окръжен съд Пазарджик е процесуално недопустима, тъй като посоченият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което производството по делото е прекратено. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай делото е търговско, тъй като претенцията на ищеца произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1, т. 7 ТЗ – банкова сделка, а именно договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение, сключен между [фирма], длъжника С. Н. Я. и поръчителя М. С. М.. Предявеният иск е с цена до 20 000 лв., частната касационна жалба е подадена на 01.08.2016 г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 14 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./ за касационни жалби и частни жалби, подадени преди влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение