Определение № 390 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 495/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Карат – С”, [населено място] против решение от 03.02.2011 год. на СГС, ІV А въззивен състав, постановено по гр.д. №5250/2010 год. с което след частична отмяна на решение от 22.06.2009 г. по гр.д. №4542/2007 год. на СРС, 61 състав е постановено ново решение, с което [фирма] [населено място] е осъден да заплати на П. Л. П. на осн. чл. 215 КТ сумата 2 765,86 лв. – командировачни пари за периода от 01.01.2005 год. до 14.02.2007 год., както и в частта, в която с първоинстанционното решение дружеството е осъдено на осн. чл. 262 КТ да заплати сумата от 2 571,38 лв., представляваща дължимото увеличено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 14.02.2004 год. до 14.02.2007 год., както и 418,05 лв. -мораторна лихва за забава в плащането на главницата за периода от 01.03.2004 год. до 05.03.2007 год. Ответникът по касация П. Л. П. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е процесуално недопустима в частта срещу решението, с което дружеството е осъдено на осн. чл. 262 КТ да заплати сумата от 2 571,38 лв. неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, както и 418,05 лв. -мораторна лихва за забава в плащането, доколкото в тази част решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила. С оглед на това в тази част касационна жалба следва да се остави без разглеждане. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Налице са законовите предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която въззивният съд е уважил предявеният иск с пр. осн.чл. 215 КТ в размер 2 765,86 лв. по въпроса относно това кой е приложимият нормативен акт - Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина / НСКСЧ/ или Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/ по отношение на организации, които имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози, който въпрос съдът уточнява с оглед правомощията му съгл. т.1 от ТР №1/19.02.2010 год.,постановено по ТД №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение №32/05.03.2010 год. по гр.д. №3592/2008 год. на ВКС, І-во г. о., постановено при условията на чл. 290 ГПК. С оглед на това същото има задължителен характер и касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.