Определение № 372 от 05.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 359/2011 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Н. С. О., действаща като председател на УС на ЕС на вх. Г, [улица], район „Изгрев”, [населено място] чрез пълномощник адвокат И. И. против въззивно определение на Софийски градски съд, І ГО № 5725/15.04.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 2645/2011 г. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Н. С. О., действаща като председател на УС на ЕС на вх. Г, [улица] срещу определение от 3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 55742/2009 г. по описа на СРС, ІІ ТК, 28-ми състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по иска за установяване дължимост на парично задължение, предявен от ЕС на вх. Г, [улица], район „Изгрев”, С. чрез пълномощник Н. С. О., поради отказ от иска, заявен с писмена молба от управител на ЕС И. З. Г. от 28.12.2010 г. Представено е изложение по допустимостта на касационното обжалване, с което касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваното определение е в противоречие с константната практика на ВКС относно приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с позоваване на определения на ВКС №№ 102/2009 г., ІІ т. о.; 221/10 г., ІІІ г. о., 376/10 г., ІV г. о., с които независимо от различната материя на делата съдът е приел, спирането на едно производство е възможно и/или наложително, когато е налице преюдициалност, когато решението по едното дело ще има сила на присъдено нещо и ще обуславя правилното решаване на спора по това дело, чието спиране се иска, какъвто е конкретният случай, а именно: съдебен спор относно представителството на ЕС, което решение е от значение за правилното решаване на настоящото дело, тъй като ще определи кому принадлежи представителната власт на ЕС, респ. дали подадената от И. Г. молба за отказ от иска е подадена от надлежен орган на ЕС. За ответника по частната касационна жалба [фирма], [населено място] не е изразено становище. Частната касационна жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на вземане в полза на Етажна собственост на вх. Г, [улица], срещу [фирма]. По делото е постъпила молба от И. З. Г., като председател на УС на ЕС, с която е заявен отказ от иска, предмет на делото. Към молбата е приложен протокол от ОС на ЕС от 13.11.2009 г., проведено съгласно заповед на Кмета на Район „Изгрев” № РД-176/6.11.2009 г., удостоверяващ решение на етажните собственици за избора на И. Г. за управител на ЕС, както и удостоверение № 392/19.11.2009 г. от СО, че И. З. Г. е управител /председател на ЕС/. Пред въззивната инстанция е представено копие от електронния регистър на ВАС за подадена касационна жалба срещу решение по адм. д. № 511/2010 г. по описа на АС-София град, 37-ми състав, без ангажирани доказателства относно предмета на делото, както и копие от касационна жалба от Н. С. О., подадена до ВАС на РБ чрез АС-София, 37 състав срещу решението по адм. д. № 511/2010 г. При тези данни въззивният съд е приел, че молбата за отказ от иска изхожда от лице, което се е легитимирало като управител на ЕС въз основа на решение на етажните собственици и съдът законосъобразно е прекратил производството по делото. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не са налице основанията за допустимост, на които касаторът се е позовал. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с константната практика на Върховния касационен съд, в който смисъл са и приложените към изложението определения на съдебни състави на ВКС. Независимо от изложеното при служебна справка се установи, че с решение № 6046/2.05.2011 г. по адм. д. № 810/2011 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение е оставено в сила обжалваното решение на АС-София, постановено по адм. д. № 511/2010 г. на АС-София град, 37-ми състав. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделени3е