Определение № 50652 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 86/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], срещу решение №64/25.06.2021г. по в.гр.д. №98/2021г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №22/12.11.2020г. по гр.д.№143/2020г. на Ямболски окръжен съд, I-ви граждански състав, касационният жалбоподател е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на М. Г. С. допълнително сумата от 30 000 лв., представляваща разликата между 50 000 лв. и 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 26.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2019г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е неоснователно. Поддържа, че по делото е безспорно доказано, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Твърди, че при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът не е съобразил обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането и по – конкретно статистическите данни на НСИ за стандарта на живот в страната. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касационният жалбоподател сочи като обуславящи въпросите: 1/ Преценката на съда при приложение разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва ли да е съобразена със задължителната съдебна практика – ПП на ВС №4/1968г., като се посочи конкретната икономическа конюнктура в страната при определяне размера на обезщетението?; 2/ Изпълнява ли изискванията на закона и задължителните за съдилищата указания на ПП на ВС №4/1968г. бланкетното посочване в мотивите към решението, че обезщетението е определено съобразно обществено – икономическите условия към момента на увреждането, без конкретизация на тези условия и относимостта им към определения от съда размер? Твърди, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/23.12.1968г. Поддържа, че вторият въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като съдът не е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата при безспорно доказано пътуване без поставен обезопасителен колан. Ответникът по касация М. Г. С. оспорва касационната жалба, като твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване. Твърди още, че жалбата е неоснователна по същество. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, Бургаски апелативен съд е приел за установено, че ищцата М. Г. С., като пътник в застрахования при ответника автомобил, е претърпяла неимуществени вреди в резултат на ПТП от 26.09.2019г. По спорния въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил заключенията на вещите лица по приетите съдебно – медицински и психологична експертизи и събраните по делото гласни доказателства. Приел е, че вследствие ПТП на ищцата са причинени травми на главата, гръбначния мозък и фрактура на гръден прешлен, последната от които е довела до страдания с необратим характер. Отбелязал е, че макар и фрактурата да е стабилна, с категоричност е установено стесняване на костния канал, което води до коренчева болка и задълбочена кифоза на гръдния сегмент /изкривяване/, поради компресионната фрактура на ТХ9. Изтъкнал е заключението на вещото лице д-р Н., че прогнозата за отшумяване на коренчевата болка не е добра, именно поради необратимото стесняване на костния канал, като евентуално оперативно лечение би подобрило състоянието й, доколкото би било насочено към стабилизиране на сегмента. Отчел е, че травмата на гръдния прешлен е лекувана в болнично заведение чрез поставяне на костен цимент /кифопластика/, като към момента няма последици за двигателната функция. Въззивният съд е съобразил още и преживяваната от ищцата психологическа травма и е приел, че същата може да се квалифицира като посттравматично стресово разстройство, тъй като все още не е преодоляна. Приел е, че травмата обективно е повлияла върху живота на пострадалата и самооценката й, както и се е отразила негативно върху очакванията за бъдещото й. Съобразил е младата възраст на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 20 години, като е изтъкал, че в резултат на внезапната травма личният й живот се е преобърнал, не е успяла да завърши средното си образование, била е изоставена от приятеля си, изгубила е надежда за бъдещето. Изтъкнал е отново причинената кифоза /изкривяване/ на гръдния сегмент на гръбначния стълб и е приел, че доколкото представлява видимо състояние, ще влоши още повече личната себеоценка на пострадалата и ще застраши допълнително възможността да бъде майка. Счел е за неоснователно възражението на ответника, че оздравителният процес е бил затруднен поради предходно увреждане на кожата от изгаряне. С оглед на тези съображения и при отчитане на обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите – месец септември 2019г., въззивният съд е заключил, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се равнява на 80 000 лв. В тази връзка, по отношение на възражението на ответника, че ищцата не е доказала стандарт на живот над средния за страната, е изтъкнал, че обезщетението има за цел да компенсира претърпените неимуществени вреди съобразно критериите, заложени в ППВС № 4/1968г., като стандартът на живот на пострадалия би имал отношение към евентуални имуществени вреди, представляващи разликата между доходите преди и след уврежданията. На следващо място, апелативният съд е приел за неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради пътуване без поставен предпазен колан. Съобразил е заключението на авто-техническата експертиза, като е акцентирал върху установената липса на заключалките за обезопасителни колани на задната седалка на лекия автомобил. Приел е, че поведението на ищцата не е било причина за настъпване на вредите, тъй като тя не е разполагала с избор дали да пътува с колан или не. В допълнение е изтъкнал, че значителна част от вредите би настъпила и при поставен колан, тъй като при преобръщането на автомобила главата, торса, ръцете и краката на пострадалата са контактували с различни повърхности от интериора на автомобила. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият въпрос е относим към предмета на делото и е от значение за формиране на решаващите изводи на въззивния съд, доколкото е свързан със значението на социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, в т.ч. и на нормативно определените лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не е налице обаче поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, II т.о., решение №1/26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №28/09.04.2014г. по т.д. №1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №24212.01.2017г. по т.д. №3319/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г. на ВКС, II т.о., и други, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните обществено - икономически условия в страната към момента на проявление на вредите. Изрично е посочено, че когато претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е основана на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като ориентир за обществено – икономическата конюнктура в страната следва да се вземат предвид съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че отношение към критерия за справедливост има съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Именно динамичните промени в икономическата ситуация са в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Относно значението на лимитите следва да се има предвид и решение №95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, I т.о., в което е възприето разрешението, че в качеството им на ориентир на обществено – икономическата конюнктура към момента на проявление на вредите лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, но не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост. В случая, въззивният съд изрично е отнесъл проявлението на констатираните релевантни за определяне на справедливия размер на обезщетението обстоятелства към датата на деликта, като е отчел социално – икономическите условия в страната към този конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие и на инфлационните процеси като част от икономическата конюнктура. С оглед на това по поставения въпрос апелативният съд не се е отклонил от дадените с практиката на ВКС разрешения и няма основание за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос е предпоставен от довода на касатора, че въззивният съд не е изложил мотиви относно съобразяването на обезщетението за неимуществени вреди с обществено – икономическите и социални условия към момента на увреждането. Същият не отговаря на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като по своята същност съставлява единствено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради неговата процесуална незаконосъобразност. По аргумент на т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доводите за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на атакувания акт и произтичащите от тях въпроси не са предмет на проверката в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 от ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не разкрива никой от горепосочените особено тежки пороци. Отделно, изложените от касационния жалбоподател доводи не обосновават нито една от възможните проявни форми на очевидна неправилност. Същите възпроизвеждат повторно изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Н. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1287 лв., с ДДС, определено съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд